Споделени проблеми

Ето това е един проблем, който ме споходи през изминалия ден. Сякаш чета собствените си мисли по-горе! Всяка дума дори, всяко изречение.

Само мога да допълня до какъв извод стигнах:
Да, важно е приятеслтвото, много, дори подкрепата, която лъха от него е някакъв стимул!  Днес си мислих и за това как понякога, когато искам да споделя нещо не мога, защото някой/я  мой/я  приятел/ка има проблем, а аз така желая да разкажа,само да разкажа!... И тогава сякаш осъзнавам, че за това са приятелите и , че човекът отсреща има нужда да сподели болката си така, както аз в момента имам нужда да опиша  радостта си! И колко е велико това чувство, че имаш близък до себе си и знаеш, че - ако си смените ролите, той ще постъпи така, както и ти! И "натоварването с чуждите проблеми" може да ти бъде от полза, ако знаеш как да си я извлечеш! Можеш да помогнеш на себе си в бъдеще време, можеш да си извадиш поуки и много важно - можеш да прецениш как ставаш самостоятелен във вземането на решения! Защото не всеки път ще можеш да потърсиш съвет, но някой, който вече си дал - спомняйки си за него, можеш сам да си решиш твоя!
Дали другите са "умните";) Е, виж, мила Орри, рано или късно ше разбереш колко полезна можеш да си на себе си! А и ,ако на някого му е заложено да помага - той го прави безрезервно, а не от мислене! Макар логически да си права;), смятам че добронамерените ти сърце и разум не дават воля на егоизма! А и останових друго - когато помагаш и си искрена, рано или късно ще намериш човек, готов за теб да "мине през огън и лед", но да ти помогне, когато и ти имаш нужда от топла ръка! Тогава ще видиш колко е ценно! Пожелавам ти да не ти се налага,а да го осъзнаеш от някоя хубава случка:)! Повярвай ми, не пиша само "локуми", а имам доста дълъг път зад гърба си! И те съветвам да постъпиш така, както ти диктува сърцето и съвестта ти!
Успех, най-искрен!

Виж сега, всичко сме егоисти, в по-голяма или по-малка степен. Такъв е живота. НО това не значи, че не сме хора и че не сме добри. Просто на всеки от време на време му идват мисли повече за себе си. Не е престъпление :)

Орри, абсолютно си права, че даже само да изслушаш приятел вече е помощ.

Понякога човек губи ума и дума и не може да даде смислен съвет.
А има и друг случай: когато приятелят НАИСТИНА само иска да го изслушаш. Ако е такъв случая - като му дадеш съвет - той се дърпа, не го следва... Или го следва - само ако съвпада с неговия предварително намислен план за изход от ситуацията.

Според мен важното е да го подкрепиш, да си до него, и даже ако не харесваш неговия план - пак да го подкрепиш (а своя съвет да  го кажеш не настойчиво). А ако нямаш идея за съвет - и съчувствието е достатъчно.