„Боли те, следователно живееш”

Мда хубаво е да си споделяш. Вчера толкова се бях размислила разстроила и т.н. Поговорих си една приятелка и тя като ми влезе в тона и на нея й стана ревливо. И после ми мина и вече май съм по-добре. Та какво ме вълнуваше вчера: лаконично казано живота и как по-точно свършва и защо. Причината - почина прабаба ми. Тя си беше стара все пак 83 години не са малко. Но, винаги има едно но, не ми стана тъжно заради нея. Не, спомних си миналата година в училище как на всеки 3 месеца умираше някой. Отиваш на училище и първото, което виждаш са некролози и цветя на вратата. После ги махнаха като започнаха да се записват за 8 клас, родителите идват да запишат детето да се учи, а виждат това. Първо беше един учител по математика, един се уби с кола и един с мотор, има и още но ми се губят. Безспорно най – трагично приех смъртта на Катя. Тя почина в училище малко преди да започнат часовете. Правехме контролно и аз чух писъци. Мислех, че ми се причува и после дойдоха да кажат, че родителите й са тук и трябва да проявим уважение и да си ходим у дома. Тя почина, защото бе болна от анемия на Кули. Трябва да си намеря тетрадката по биология за да проверя точно какви са признаците. И до последно е ходила на училище. Борила се е и е искала да бъде като другите. Не я познавах, виждала съм я по коридорите. Помня русата й коса и немощното й тяло. Миналата година съучениците й организираха благотворителен концерт в нейна памет. Събраните средства бяха дарени на едно дете болно от същата болест. Съучениците й сами се погрижиха за всичко. Използваха предаването „Море от любов” за да помолят Графа, любимия й изпълнител, да участва в концерта. Явно наистина я обичат. И сега поглеждам некролога й в стаята по география и ми става тъжно, както когато погледна регистрационния номер от колата на Белчин, който сега се намира закачен на дъската. Те си заминаха, казват някои, заради магия на някаква циганка, която урочасала училище. Аз не знам причината. Не знам и причината да има такива извратени хора, като тези, които са убили 2-те сестри от Пазарджик. Не знам и не мога да ги разбера. А има ли изобщо нещо за разбиране? Има ли смисъл да си припомням и други случаи при които са загинали деца и не само? Има ли смисъл да ме стяга сърцето? Знам че като умреш отиваш при Господ и после пак се прераждаш. Но защо точно по този начин и какво ще стане с тия, които са измъчвали и убивали. „Разстрел” беше категорична моята приятелка. Но това ще им спести мъките. Те никога няма да разберат, как са се чувствали жертвите им. „Боли те, следователно живееш” - живота продължава за съжаление без тези, които сме изгубили по пътя.