Напоследък знаех, че нещата нямаше как да станат по-зле.Вярвах, че вече след всичко съм изпитала най-голямата болка и няма как да се случи нещо или да изпадна в ситуация, която да ме нарани повече...но грешах .Случи се .Всъщност то се е било случвало през тези 2 години, докато бяхме заедно, но аз бях сляпа и днес-нищо ново на практика-просто го осъзнах...Осъзнах , че ти никога не си бил до мен. Да , не си! И сега не си тук- когато говоря л

..."ако и той те обича истински- ще се върне и ще е завинаги твой.Ако не- значи никога не си го имал".
Ще се върне ли?Обича ли ме истински?
Пуснах го.Аз кротко гледах гърба му и безчувствено слушах отдалечаването му.Някаква мощна мисъл - "неее" просвятна през треперещото ми съзнание и после ме отпусна от болката като упойка. Аз го пуснах да си отиде от мен. Пуснах го , а можех да протегна ръка и да оставя топла следа върху кожата му

Незнам дали ви се е случвало, но напоследък взех наистина да се чувствам странно...Като малка никога не имала някакви по-особени сънища ( освен един кошмар, в който Майкъл Джексън спеше върху раклата в стаята ми и аз се разплаках за него....) , но вчера се случи нещо, което ме накара да се върна назад в мислите си и да обърна внимание на много неща, които подсъзнателно бях избягвала досега...
Онази вечер имах много кратък и ясен сън - б