Вървя сама, съвсем сама .Това е краят на света.Тотална пустош и сива прах наоколо .Зловещо мирише на тишина и отчаяние .Болката ражда тишина и отчаяние...Затова е Краят на света .На всичко. Не го мисля- чувствам го и вървя към него...А наоколо ? Тия парчета в кал са надеждите ми .Мечтите ми са на парчета. Мъртвотията наоколо кара ужасът да пулсира в цялото ми тяло.По-скоро , по-скоро към самия край на Света, за да спра да усещам болката...

Това е превод на една много стара песничка на ирландската група Cranberries, помните ли ги ? Сега се сетих за Linger, просто малко меланхолия и реших да я споделя с вас :)
п.с. тя е написана за истински човек , нали се сещате ;)

Протакване

Ако можеше да се върнеш назад-
не позволявай всичко да изгори,
не ми позволявай да увехна....