Петя Дубарова

Единственият поет, чието име мога да назова без да се замислям... Всеки път първо тя изскача в съзнанието ми при споменаването на думата 'стих'.. Безкрайно много я харесвам и уважавам. Винаги ми е било мъчно за начина, по който е решила да си отиде като ни остави толкова малко (а всъщност тъй много... но колко повече можеше да бъде).. и да, душата ми винаги ще е гладна за още и още от нейното синьо.
Смятам, че Петя Дубарова на всяка цена трябва да стои в модула "любими автори" и дори бях искрено учудена, че не я открих.



ЛУНАПАРК

Светлините са изплели светла кошница
и люлеят лунапарка си във нея.
И дърветата в зелените си нощници
не заспиват, а се смеят и се смеят...

По челото ми пробягват сенки алени
на усмивки и червени карамфили
и ме шарят със очите си запалени
тези малки и добри автомобили.

И от светлото си щастие изтръпнала,
напоена от вълната ярка,
аз превръщам се запалена от блясъка,
във немирна светлина от лунапарка.

1976


още стихове от Петя Дубарова