Петя Дубарова

Единственият поет, чието име мога да назова без да се замислям... Всеки път първо тя изскача в съзнанието ми при споменаването на думата 'стих'.. Безкрайно много я харесвам и уважавам. Винаги ми е било мъчно за начина, по който е решила да си отиде като ни остави толкова малко (а всъщност тъй много... но колко повече можеше да бъде).. и да, душата ми винаги ще е гладна за още и още от нейното синьо.
Смятам, че Петя Дубарова на всяка цена трябва да стои в модула "любими автори" и дори бях искрено учудена, че не я открих.

ЛУНАПАРК

Светлините са изплели светла кошница
и люлеят лунапарка си във нея.
И дърветата в зелените си нощници
не заспиват, а се смеят и се смеят...

По челото ми пробягват сенки алени
на усмивки и червени карамфили
и ме шарят със очите си запалени
тези малки и добри автомобили.

И от светлото си щастие изтръпнала,
напоена от вълната ярка,
аз превръщам се запалена от блясъка,
във немирна светлина от лунапарка.

1976

още стихове от Петя Дубарова

Тагове

синьо

петя дубарова

поетеса

Категории

Любими автори

Коментари

veselin преди 19 years 3 months

Дам :) И аз много я харесвам! "Любими Автори" ще е нещо като "виртуална библиотека", създадена от потребителите на общността. Нямало я е досега, защото никой не се е сетил да пише за нея :) (което си е за учудване, да :)

Поздрави!!!

Katherine преди 19 years 3 months

И на мен ми е любима. Благодаря, Момо!
На път за вкъщи има една спирка "Петя Дубарова" и често се сещам за нея. В гимназията я четях и откривах толкова общи неща. Тя има и хубави разкази също.

efina преди 19 years 3 months

Винаги съм искала да пусна тази публикация за Петя Дубарова, защото тя е от
първите поети, превзели душата ми, но така или иначе, ме изпревариха.

Момо, сърдечно ти благодаря!!!
Бих искала да споделя едно от първите ми най - любими нейни стихове, което
макар и тъжно, е много истинско(както всичко писано от нея, всъщност).

УБИЙСТВО
Едно пристанище изплю мазут.
Нахално сви очи и се захили.
Премина през морето тръпка студ,
закашля то, изопна сини жили.

Една вълна - красива и добра,
отровена полегна върху кея
и тъжни чайки с чайкови пера
закичиха и гроба и, и нея.

Морето не заспа до сутринта.
За мъртвата си рожба дълго плака...
Затвори във сърцето си скръбта
и утрото замислено дочака.

След туй дойдоха хората, и те
поискаха морето да им пее.
Поискаха гирлянди да плете
от бялата си пяна, да се смее.

Да бъде като пълна чаша с ром,
разпенена, но синя, силно синя,
да бъде пак красив и светъл дом
на слънце, на живот и на богини.

Но то мълчеше в сива светлина
и пареше му раната горчива -
красивата загинала вълна.
Отровата не спря да се разлива...

И чувстваше се как загива то
със рибите, с отровени делфини,
с хрилете им треперещи като
вибриране на водорасли фини.

И някой ден навъсен, студ суров
пристанището сиво ще облъхне,
под черна пяна като под покров
в нозете му морето ще издъхне.

Петя Дубарова

veselin преди 19 years 3 months

Много силен стих! Направо ми настръхна всичко! Благодаря, Efina! Не го бях чел. :)

efina преди 19 years 3 months

ДА СЪМ СЛЪНЧЕВО МОМИЧЕ
В дланите ми каца слънцето червено -
добро и светло, като гълъб ален,
то сгушва се усмихнато във мене
и пулсът ми запява в миг запален.

Аз искам слънце цял живот да имам
и дланите ми винаги да парят;
да нося дъх на слънце негасимо
и буйно да горя, да не догарям.

И хората да гледат мен засмени,
да казват "Тя е слънчево момиче,
във вените й слънчево червени
дъхът на слънцето с кръвта й тича."

Аз искам, щом издъхна уморена,
то - слънцето - със мен да не изстине,
а светло като мойта кръв червена
да блесне над земи и над градини.

Да литне между хората щастливи,
за себе си и мен да им разказва
и аз ще бъда жива, вечно жива,
защото мойто слънце няма да залязва.

Петя Дубарова

momo преди 19 years 3 months

Аз всъщност много харесвам и дневникът на Петя Дубарова с всичките й известни на широката публика писма.

DarDarena преди 16 years 8 months

Тя е Поетесата която нося в душата си. Аз също притежавам нейния дневник с писмата и. Този дневник стои редов с моите дневници. Не мога да отделя едно или две любими ми нейни стихотворения. Във всяко едно от тях има и Белота и Доброта и Синева и Чистота...... Обичам я

smal_girl преди 14 years 2 months

За мен Петя Дубарова е наистина ИСТИНСКА поетеса, чието творчество ме вълнува още от далечната 2007г. От тогава до сега, аз желая да посетя нейната къщата- музей и да притежавам всичките й трудове, но за съжаление все още не ми се е отдала тази възможност.
Нейната съдба е потресаваща и тя докосва всичките измерения в душата ми.
Бих искала да публикувам нейната предсмъртна бележка, защото е емоционална и винаги бликат сълзи в очите ми (както и от всичките й творби)
"Измамена
Младост
Прошка
Сън
Спомен
Зад стените на голямата къща
ТАЙНА"

smal_girl преди 14 years 2 months

Смъртта на Птицата

Наведе главица раненото птиче,
притвори от болка очи
в ръцете на малкото мило момиче,
добри като топли лъчи.

И зрънце не иска, не иска водица,
замира доброто сърце.
Погледна със ужас, тъй, не като птица,
а само човешко лице.

Но ето крилцата едвам изтрептяха,
а после замряха за миг,
очичките малки за вечност заспаха,
заспа сърчицето без вик.

Петя Дубарова