Петя Дубарова
Единственият поет, чието име мога да назова без да се замислям... Всеки път първо тя изскача в съзнанието ми при споменаването на думата 'стих'.. Безкрайно много я харесвам и уважавам. Винаги ми е било мъчно за начина, по който е решила да си отиде като ни остави толкова малко (а всъщност тъй много... но колко повече можеше да бъде).. и да, душата ми винаги ще е гладна за още и още от нейното синьо.
Смятам, че Петя Дубарова на всяка цена трябва да стои в модула "любими автори" и дори бях искрено учудена, че не я открих.
Смятам, че Петя Дубарова на всяка цена трябва да стои в модула "любими автори" и дори бях искрено учудена, че не я открих.
ЛУНАПАРК
Светлините са изплели светла кошница
и люлеят лунапарка си във нея.
И дърветата в зелените си нощници
не заспиват, а се смеят и се смеят...
По челото ми пробягват сенки алени
на усмивки и червени карамфили
и ме шарят със очите си запалени
тези малки и добри автомобили.
И от светлото си щастие изтръпнала,
напоена от вълната ярка,
аз превръщам се запалена от блясъка,
във немирна светлина от лунапарка.
1976
още стихове от Петя Дубарова
Дам :) И аз много я харесвам! "Любими Автори" ще е нещо като "виртуална библиотека", създадена от потребителите на общността. Нямало я е досега, защото никой не се е сетил да пише за нея :) (което си е за учудване, да :)
Поздрави!!!
На път за вкъщи има една спирка "Петя Дубарова" и често се сещам за нея. В гимназията я четях и откривах толкова общи неща. Тя има и хубави разкази също.
първите поети, превзели душата ми, но така или иначе, ме изпревариха.
Момо, сърдечно ти благодаря!!!
Бих искала да споделя едно от първите ми най - любими нейни стихове, което
макар и тъжно, е много истинско(както всичко писано от нея, всъщност).
Нейната съдба е потресаваща и тя докосва всичките измерения в душата ми.
Бих искала да публикувам нейната предсмъртна бележка, защото е емоционална и винаги бликат сълзи в очите ми (както и от всичките й творби)
"Измамена
Младост
Прошка
Сън
Спомен
Зад стените на голямата къща
ТАЙНА"
Наведе главица раненото птиче,
притвори от болка очи
в ръцете на малкото мило момиче,
добри като топли лъчи.
И зрънце не иска, не иска водица,
замира доброто сърце.
Погледна със ужас, тъй, не като птица,
а само човешко лице.
Но ето крилцата едвам изтрептяха,
а после замряха за миг,
очичките малки за вечност заспаха,
заспа сърчицето без вик.
Петя Дубарова