за свободата на слуха

Преди време чалгата просто съществуваше. Някъде. На пазара, редом с кебапчетата. В кварталната кръчма. В специално направените за целта заведения и други дискотеки. На рафтовете в Payner. В главите на онези пищни руси дами с поли по-къси от червения пояс около потурите на дядо ми. И в някои други глави.
Имаше я в хола на съседа от другия блок. И в онази червена лъскава кола, която профуча на кръстовището. Имаше я навсякъде, където бяха свикнали да я търсят почитателите й и това не ми пречеше.
Вкъщи си беше достатъчно уютно. Под покривите, където се събирах с приятели да пийнем по нещо, също. Бих казала, не само свобода на словото, но и свобода на слуха, имаше. Чудни времена...
Обаче чалгата не се задоволи с огромната част от българското население, която налапа. Не се трогна от децата по люлките, които тананикаха щракайки с пръсти "Искам го, стискам го.." Не се спря. Бавно, постепенно и сигурно продължи да ни залива, убива, дави и поглъща.. за ни изплюе смлени и преработени, готови да й се отдадем и ние или поне да запеем дружно "....(не се сещам за текст, като се сетя ще добавя)"
Първо се появи в телефонните мелодии на заобикалящия ни свят. Слушам медния глас на Азис, докато си вървя по улицата. Припева на най-новото чалга парче се набива в главата ми от чантата на онази дама, дето е точно пред мен на опашката за хляба.
Започна се с радиостанциите. Постепенно по-податливите или предприемчивите? такива преминаха на нейни вълни, само и само да набират слушатели.
Стигна се до рекламите по телевизията. Бира на фона на чалга звуци. Понякога дори с тект. Мастика сякаш току-що излязла от Payner студио. Бебешки пелени и какво ли не още. Спрях да гледам реклами.
Сега чакам да видя кога "По света и у нас" ще си смени логото с началните ноти от новата песен на Гергана, за да спра да гледам и новини.
И освен всичко предлагам да сменим химна, тази безлична мелодия на Цветан Радославов. Защо да не е нещо по-живо, по-секси, по-нестандартно, по-кич...?
Ако някога изобщо съм си позволила да я подценя, сега мога да призная, че чалгата е огромна сила. Невероятен стратег. Превзе ни преди да сме се усетили. Настани се така издълбоко, сякаш винаги си е била тук. Накара повечето от нас да я обичаме. Задължи всички ни да я слушаме. Принадлежим й. Завинаги ли....?