Бабината козичка

Искам да Ви споделя едно стихотворение, което знам от много малък и което научих от баба ми. Интересно е, че никъде другаде не съм го срещал и дори не знам кой го е писал. Дано да съм го предал достоверно:

=========================================

Бабината козичка,
влязла един път самичка,
в бабината градинка.
Отъпкала лехата,
окършила сливата,
джанката дивата,
дето баба береше
и сладък ошав вареше.
Но там я баба завари
и хубав бой й удари.
Разсърди се козата,
не ще да яде,
нито ситни трошици,
нито каша от трици.
Тя намери котака
и от баба му се оплака:
"Ах да знаеш братко котако
какво съм аз решила,
да забягна в гората
и там да си найда съдбата".
Той я умно посъди:
"Там Кумчо Вълчо ходи,
живи кози той дири
и кожите им дере".
Разсърди се козата
и тропна с краката:
"Ах ти котако глупако,
аз на Вълчо ли ще се дам.
Мене са ми здрави краката
и корави рогата."
И вечерта козата забягна в гората.
Найде трева зелена,
найде вода судена.
Наяде се, напи се
и за баба сети се:
"Бий ти бабо гърбава,
твойта коза хубава..."
И тези думи още не изрече
и страшем вълк се изпречи:
Със очи й забляска,
със зъби й затряска.
Оплаши се козата,
забрави си краката,
забрави си рогата...
И на сутринта овчари,
на горската поляна,
видяха много кръв разляна,
4 бели крачета и 2 криви рогчета.