Върнете се към BgLOG | Профил | Публикации
всички ключови думи
Кучето се носеще с изплезен език към кучешкия рай. Летеше бавно, безметежно, сънливо. Пред него имаше светлина, мракът оставаше назад.
Кучето не помръдваше нито един крайник, не беше сигурно дали диша, но този въпрос най-малко го занимаваше в момента. В момента то бе потънало в абсолютно блаженство, защото цялото му тяло бе блаженство. Всичко му беше наред. Дори отворената му уста и изплезеният му език.
Мъчеше го само една мисъл, защо лети къ...
***
- Накъде отиват господата?
- Гости сме за сватбата.
Все пак, по отношение на страха бяха настъпи...
Да, в общи линии, нещата не са чак толкова розови. Както вече казахме, премахването на страха не премахва и решенията, които бихме взели под негово влияние. Просто разширява избора на решение и изчиства ума ни за известно време, за да можем правилно да изпълним взетото решение. От където излиза, че това, което сте си го дробили, пак ще трябва да си го изсърбате, но ще го правите без страх, а това все пак си е някаква разлика и то съществена. Едн...
(20 дена по-късно)
Страхът в общия случай ни кара да превърнем всяка ситуация в двуполюсен модел. Да повярваме, че от всяка ситуация има два изхода. Само два - или ще направиш нещо или няма да го направиш.
Това "няма да го направиш", ще се съгласите, въобще не означава, че изходите са само два, защото ако не направиш нещо, може пък да направиш безброй други неща, но страхът ни уверява, че ако не направиш нещо, то каквото и друго да направиш, ...
Теория на страха
Страхът, малкият страх, който ежедневно ни съпътства. Обичаме си страха, той е нашият регулатор.
Страхът ни предпазва от болката. Но и страхът замества болката. Това става неусетно.
Страхът е нещо, което отдавана се преследва. Страхът се преследва още в малките деца. Преследва се от всички.
Най-вече се преследва от смеха.
Но страхът се и насажда. Още в малките деца.
Страхът е необходим – така казват всички.
Да не си кр...
Много дни минаха.
Безименния страх продължи да го тресе от време на време, а той престана да го забелязва. Престана да търси страха и сякаш по този начин страхът спря да съществува.
Но не спря да действа (страхът). Той се чувстваше все по-нещастен. Започва да замества страха със смисъла. Не казваше "Страх ме е", а казваше "Няма смисъл". А нещастието... то си оставаше необяснимо и необяснено. Просто се игнорираше. Докато нак...