И когато запея

Нощем тихо те гледам -

само лакът дихание.

През очите ти кротки

прелива всемирът…

Автършейфът от после

е бледо ухание

по наболо предчувствие

сладостна диря...

и аз

мека сянка.

Тънкокора топола

в душата ми срича.

Паля топли пътеки –

оттатък дъгата е.

И когато запея

всеки път те обичам.