ЩЕ СЕ НАУЧА

  Ще се науча да съм кротка и смирена,
в дома предутринен да те очаквам.
Роса ,
напита в лунното на шепота ,
очите ми са -
и не плача.
Ще се науча в нямото на устните
свенливо неизречено "обичам те"
да приютя,
и сладкото на чувствата
с дъха си да приспивам
по гърдите ти.
И много пъти в мене да те пусна -
дълбоко до душата,
вместо вятър.
Навярно...
ще се науча.
Ала нощем дивото
на рамото ми голо ще поляга,
и ще пришивам кръпките в крилете,
и пътя непроходен ще ме вика...
под камък скрита самодивска риза
и нестинарско парване в нозете.
Ще се науча...
ала ти пази ме.
Повикат ли ме в тъмното звездите,
след вятъра неверник ще избягам.