Първите 3000

Вече имам 3000 километра с голямата машина. Карам камион с гондола -- плоска платформа, на която се качват багери, валяци и прочее. Наистина си е гадно. Връзваме ги с колани, но ако 30-тонен валяк реши да тръгне да слиза, едва ли коланът ще го спре.

Което е важно за мен -- убедих се, че мога да карам свръхтежки и извънгабаритни товари без да утрепя себе си или някой друг. Ако утре ми кажат, че не съм готов за тази работа, ще се кача на затворен прицеп... направо ще ми се стори като детска песен да го карам :)

Нещо друго -- научих се да карам практически всяка пътностроителна машина, която съществува. Все пак е нещо. Човек не знае кога какво ще му се наложи :)


Животът е път, по който пътуваш

Днес си тук, утре те няма, понякога издържаш, понякога се прегъваш

Пред теб има цял свят, зад всеки тъмен прозорец,

където тъгата не ще те достигне.

Там смелите са свободни, а влюбените летят...

 Не ще се поколебаем да разбием вратата на двора си,

ела с мен на отсрещния бряг,

нямаме много време...

 

А животът е магистрала, и съм готов да пътувам по нея цяла нощ.

А ако ти си в моята посока, ще карам по тази магистрала цяла нощ....

 

Мога да се справя със всеки товар,

пътят ще бъде неравен, но аз съм готов,

но щом светлината изгреее -- аз и ти ще я посрещнем!