Нуждата да мразим

Днес направих един интересен експеримент. Заговарях се със случайни хора. Попитах едната половина какво обичат, а другата -- какво мразят. Резултатът направо ме потресе. Първата половина отговаряше с мънкане и стандартни отговори (морето, да слушам музика и т.н.). Запитаните какво мразят бяха много по-подробни и оригинални. Циганите, скинарите, комунистите, капиталистите, шофьорите от градския транспорт, пътниците в градския транспорт (последното от една гримирана баба, възмутена че никой не й отстъпва място), България, живота изобщо... списъкът е прекалено дълъг, а и не съм си водил бележки.

Това показва, че повечето хора не знаят какво харесват. За сметка на това обаче много добре са ориентирани в тъмната страна на Силата. Знаят какво мразят, ненавиждат, кого биха убили и какво биха унищожили. Знаят от какво бягат, но не знаят към какво се стремят. Показват невероятна страст щом опре до унищожаване, но не знаят какво трябва да замени разрушеното.

Страшно е да се живее в такова общество -- изпълнено с омраза, фокусирано върху разрухата, и ненавистта, а не върху стремежа да се създава. Страшно е да помислиш, че тези хора, с които всеки ден се срещаш по улиците могат да бъдат докоснати единствено с отрицателни емоции. Страшно е да знаеш, че приемат омразата като нещо нормално и се наслаждават да говорят за нея.