Върнете се към BgLOG | Профил | Публикации
всички ключови думи
Какво е глобализацията? На практика няма еднозначно определение. Тя е нещо като интелигентността – всеки я приема така, както на него му изгажда. Знае се, че глобализацията е нещо лошо, затова всеки я приема като въплъщение на това, което мрази най-много. За фермера глобализацията е вносът на евтини зеленчуци от Гърция, за певеца от незнайната България глобализацията е налагането на други изпълнители, а за Белев – смесването на расите.
Има много схващания, но глобализацията в никакъв случай не е свързана със смесването на расите, или възможността да се обиколи Земята за 12 часа. Развитието на транспорта и съобщенията помага, но не е глобализация. И това, че един негър е дошъл от Зимбабве в България за да търси по-добър живот в никакъв случай не е глобализация.
Глобализацията е налагане на единна култура, основана на потребителско (разбирайте еснафско) мислене. Не е случаен фактът, че изразът „потребителско общество” е тръгнал именно от САЩ Пример за това са американските филми, които вече са се превърнали в част от световната (или глобалната, ако щете) култура. На продуцентите на същите тези филми им се плащат диви суми, да речем, за да се види кутийка с Кока-Кола в хладилника на главния герой. По този начин американската култура налага американските стоки. Част от този сценарий е и налагането на иначе жалката и безстойностна „черна” музика, или хегемонията на големите звукозаписни компании, които определят музикалните вкусове на по-голямата част от западния свят.
Бих искал да се спра по-подробно върху това с музикалната култура, защото това е една от чувствителните ми теми. Колко от вас, или хората, които познавате слушат „хитове”? Колко CHR (Common Hits Radio) има само в София? Много, нали? Това, което ме отвращава от такива радиостанции е именно тази комбинация в определението им – Common Hits. За неговорещите английски, common означава „общо”, „обикновено”. Истината е, че не слушателския интерес определя коя песен колко ще се върти. Определят я звукозаписните компании, които всъщност дават пари на радиата, за да пускат дадена песен. По този начин огромната част от хората, които нямат нито вкус, нито желание да подбират музиката, стават жертва на една страхотна конспирация срещу тях. Конспирация, целяща да създаде армии от еднакво мислещи хора, които харесват еднакви стоки, и които вадят с охота портфейла си за всеки боклук, рекламиран между два поредни хита.
Та глобализацията. Ами ето ви я, в горното изречение. По този начин големите компании (главно американски) стават световни господари. Лошото обаче е, че си остават американски. Замислете се как бихте постъпили, ако искате да завладеете света. Единият път е този на грубата военна сила. Хитлер го опита и резултатите ги знаем. А другият? Стъпвате на пазара на дадената страна и я заливате с евтини стоки. Хората започват да купуват. Знае се, че апетитът идва с яденето, и те искат все по-скъпи и по-хубави телевизори и DVD плеъри. Нямате пари? Ама няма проблем бе, ще ви ги дадем на изплащане. И докато се усетите, вече цял народ работи за да ви плати поредната вноска за ненужно големия телевизор. Готово – вие сте владетел. В крайна сметка, истинският господар на една страна е този, при който отиват парите на жителите й.
Навярно ще кажете, „Ами ако хората просто приберат телевизорите и не дадат пари?” Ето я масовата култура. Това е „кражба” и „измама”, и всички сме виждали в американските филми какво става с тези хора. Да не говорим за революция – това е мръсна дума, и американската армия ще дойде да ни умиротвори. Тя никога не нахлува в чужда територия, влиза с умиротворителна мисия.
Човек би казал, че всъщност чрез глобализацията се създава конкуренция, която в крайна сметка повишава качеството. Да, ама не. Защото мислите ли, че Кока-Кола ще се примири ако някой цех в Долна Диканя започне да прави по-хубава и евтина напитка от тях? Имайки финансовите ресурси от продажбите по целия свят, ще смажат горкото цехче както с реклама, така и по много други начини, включително намаляне на цените под нивото на печалба (което едва ли ще им навреди много), натиск над местните власти (ХЕИ и т.н.) за постоянни проверки, пък ако щете – производство на некачествен или дори застрашаващ здравето продукт с марката на неблагоразумния конкурент.
Така че глобализацията се движи единствено от финансов интерес. Тя няма нищо общо с расите, или „заплахата” от негърско нашествие в „белите” страни. Всъщност смесването на расите е резултат от стремежа на природата никога да не остава в едно състояние. Всеки опит да се запази статуквото е ход срещу природата. Тя вече е доказала, че си знае работата. Именно постоянната промяна е основата на живота.
Добавка: можеш да се регистрираш в този форум. Ще се разберете със собственика му на тема "комунизъм" :)
Колкото до музиката-мисля че най-голямата медийна компания е немска-Бертелсман. Тя държи повечето големи музикални компании. Всъщност повечето концерни са европейски, в Америка просто си усъвършенстваха манипулационните възможности. Аз съм точно от хората, които слушат хитове и не знам защо толкова страдаш. Хитовете рядко са случайни, обикновено се пишат от специални хора, които знаят как да уловят душата ти един вид. Аз го намирам за специално забавление-като киното, само че по-интимно-да позволиш на песента да те обсеби и да приемеш атмосферата и. Харесва ми. Та повечето такива песни се пишат на конвейер, други са плод на единично вдъхновение на някой неизвестен композитор-за мен е все едно, аз се интересувам от продукта.
Обратно към глобализацията. Нейната идея не е уеднаквяване, еклектично синтезиране. Т.е. да си свободен да избереш това от живота на другите, което ти е полезно и да го приложиш. И интернет и евтините полети го подпомагат. Така примерно като отидеш до Испания и си напазаруваш евтини маркови дрехи, следващата година евентуално Манго и в София ще свали цените за разпродажбите. Или по-вероятно няма, щото перат пари, но важното е, че аз все пак ще получа каквото искам.
Това според мен си е естествен процес свързан с цивилизоването ни. В крайна сметка, утре може да започнем да контактуваме с нова цивилизация-как ще го направим ако сме разпокъсани на стотици страни и хиляди градове? Самото ни развитие като технологии изисква глобализиране-защото въздействието ни върху планетата вече не е локално. Ако България си направи завод, в който да си гори всички боклуци на ниска температура, това не е проблем само на България, а на цяла Европа, защото всички ще дишат токсичният въздух. Ако във Франция гръмнат всички АЕЦ-и, това не е неин проблем, а на целия свят примерно.
Аз принципно съм силно против СТО и идеята за външно налагане на закони, само защото са "добри". Хубаво е да се мисли в мащаб, но не и да насилваш страните да взимат решения, които противоречат на разбиранията на гражданите им. А те точно това правят-искат насила да уеднаквят всичко, което естествено става в интерес на големите компании. А това не е естествено за никой. И вреди. Защото за да държат цените ниски, те ще поддържат и стандарта в дадена страна нисък. Уф, всъщност много ме е яд на начинът, по който извращават СТО. Те просто не търсят максималното добро за всички. Какъв е смисълът тогава да говорим за Световна-толкова е световна, колкото и световната купа по бейзбол.
Общо взето глобализацията е само средство в ръцете на хората. За съжаление някои от въпросните хора заслужават да им направиш нещо много зловещо, защото са абсолютни съдисти. Но, отново опираме до хора и възпитание.
В примера за фермера с евтините зеленчуци от Гърция - това, на което ти казваш глобализация, аз му казвам разделение на труда. Ако в Гърция или другаде наистина зеленчуците са по-евтини, качествени и стигат за всички, тези с неефективното земеделие трябва да се откажат и да се захванат с нещо, в което са по-добри от другите, а не само да се мъчат и нас да ни мъчат с лоша и скъпа продукция.
Ама че големите налагат свои правила: е, ако правилата са лоши, ще се бунтуваме и ще претендираме. Обаче я вижте: покрай веригите за бързо хранене си изникват и процъфтяват заведения за бавно хранене. Някой търси Макдоналдс или пица, друг - мусака. И се предлагат и трите, за всекиго по нещо. Та това, с не-Макдоналдс-заведенията, ме прави оптимист, че не всичко е конвеир в тоя живот.
А ако не беше това, щеше да е друго, понеже аз просто съм оптимист, поради или въпреки фактите. ;)
Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!
Още...