Основни хигиенни правила

Тази статия е посветена на промиването на мозъци. Лична хигиена и прочее. Промиването на мозъци е насочено в две посоки. Нека започнем с любимата ми тема – рекламите.

Гледате ли реклами? Спадате ли към онази група, която казва на околните „Шт! Тихо бе, рекламите почнаха”? Едва ли. А питали ли сте се някога как може да се купуват всички боклуци, които се рекламират? Нека ви отворя на една особеност на човешкия мозък. Ние сме най-податливи на внушения когато мозъкът ни е зает с нещо друго. Случвало ли ви се е да пътувате в автобуса, четейки интересна книга. След това слизате, и през остатъка от деня ви тормози някаква идея или фраза, която не можете да кажете откъде е влязла в черепа ви. Причината е, че сте дочули нещо докато сте били вглъбени в книгата си. Това е интересно състояние, в което съзнанието ви е заето с анализ на прочетеното, докато подсъзнателните части на мозъка ви обработват постъпващата информация от околния свят. Тъй като логическите и аналитичните части от мозъка ви са заети, информацията си влиза вътре като у дома си, без да преминава през анализ. Сега разбирате ли защо не гледате реклами, но в магазина веднага тръгвате към даден продукт? За рекламните агенции най-големият ужас би бил хората да почнат да гледат реклами. Тогава ще осъзнаят какви глупости се говорят в тях.

Правило ли ви е впечатление, че рекламите налагат един стереотип: мъжът носи парите и плаща, а на жената е предоставена ролята на безгрижна домакиня, която чурулика от щастие и пърха като пеперуда между печката и пералнята. Не си мислете, че жените са слаби или глупави и не могат да печелят пари. Причината този стереотип да е изгоден на рекламиращите е съвсем друга.

Виждате ли, при мъжете приоритетите са основани на размножаването. Те преценяват първо общия външен вид на жената, след това органите свързани със създаването и отглеждането на поколението (разбирайте задника и бомбите), после идва преценка на възможната й социална стойност (т.е. дали приятелите ни ще се спънат в езиците си като видят каква сме забърсали), и едва най-накрая идват неща като интелект и прочее.

При жените приоритетите са малко по-различни и са основани на оцеляването. Те преценяват първо социалната стойност на мъжа (т.е. дали е способен да я защити, дали е уверен в себе си и т.н.). Прословутата фраза „жените търсят само пари” е оправдание на мъжете. Жените приемат парите като начин за постигане на сигурност. Ако мъжът покаже, че без да е фрашкан с пари може да защити жената (и не говорим да се бие, побойник, налитащ на всеки едва ли би се харесал на нормална жена), ще бъде харесан. На второ място е интелектът, чувството за хумор и други подобни. Интелектът също е източник на сигурност. На трето и четвърто място са външният вид и способността за размножаване.

На практика това означава, че на мъжете е достатъчно да им се покаже една гола жена, за да им бъде грабнат интереса. Те се командват много по-лесно от жените, следователно е по-добре парите да бъдат у тях. Този стереотип е налаган толкова време, че вече е прогорен в съзнанията ни безвъзвратно. И тук е моментът да отбележим, че в рекламите няма да видите работещ мъж. Мъжът си отдъхва след работа на шише бира, или играейки с детето, докато жената пере и простира.

Това е идеята за идентификацията. Няма реклама (поне не заслужаваща да се нарече такава), която да започва с рекламирания продукт. Първо ни се представя идеална обстановка – съботен ден, игра с детето, или разходка с любимата, или бира с приятели след тежък работен ден. Дава се време на зрителя да се идентифицира с щастливата ситуация; да реши, че иска да е на мястото на действащите лица. И след това се представя рекламираният продукт, забележете – като причина за щастливата ситуация. Например „моето семейство е щастливо, защото изпрах със Савекс”. Това очевидно е предназначено за жените, защото те купуват прах и перат. Жените обикновено повече държат на щастието на семейството като цяло. Ако е реклама за мъже, например на гуми, задължително ще има гола мацка, без никакви деца.

За да бъдат още по-ефективни рекламите се прилага друг подход – и това е втората насока, в която действа промивката. Хората се заливат с потоци информация. Цели се те да почнат да възприемат визуално, а не чрез анализ. Прочетеното трябва да се обмисли и премине през критиката на различните задръжки в съзнанието ни, докато видяното, особено ако не се внимава в него, преминава направо. Тук все по-голяма роля играе Интернет, с всички сайтове за видео и нарастващото предпочитание сред хората към него. Важното е да свикнем да приемаме визуална информация. Колкото е повече – толкова по-малко се анализира. Подтиска се интуицията на публиката, информацията е прекалено разнородна и постъпва прекалено бързо за да бъде анализирана. Тогава се задейства един древен инстинкт – прави каквото правят другите. И стадото се втурва към магазините.

По същия начин тази техника за предразполагане към внушение и подтискане на критичното мислене служи и на властта. Хората са по-малко склонни да анализират чутото, и го приемат за вярно. Съмненията са „абе може и така да е”, а не „майко мила, какви глупости плещят тези”.

А най-подлия метод за обработка на зрителите са т.нар. риалити шоута. Какво риалити е щом има режисьор не знам, ама нейсе. Те ни карат да се идентифицираме с героите от екрана и да приемаме случащото се на него като част от нашия живот. Вследствие приемаме рекламите също като част от живота си, и оставаме с подсъзнателното убеждение, че ако не вземем кредит от Пощенска банка животът ни не е пълен.

И така, уважаеми читатели... Щом четете това, явно не сте преминали още през хигиенната процедура, за което ви поздравявам. Съветът, който мога да ви дам, е да си давате време да анализирате това, което чувате, преди да поемете поредната доза информация.