Истинската вяра

02 ноември 2008, 11:39 Публикувано в BgLOG | 36 коментара , 845 прочита
Категории: Човекът и обществото, Коментари, Нещата от живота
Етикети: вяра, църква, свещеници
Джамия, синагога и черква били нападнати от катерици. Страшна напаст, по-страшна от проклятията върху Египет. Мюсюлманите обявили джихад на катериците и сложили отрова на всеки ъгъл. Хубаво, обаче катериците не само че свикнали с отровата и почнали да търсят още, но и започнали да мутират, станали три пъти по-големи и се учетворили само за един месец. Евреите примамили катериците, изловили ги и ги откарали на другия край на града. Да, ама ония не само че се върнали, но довели и къде-що срещнали животно по пътя. Християните пък покръстили катериците, и те започвали да влизат в черквата само на Коледа и Великден.

На Димитров ден с майка ми решихме да отидем в черквата "Св. Димитър" в София. Това е единствената черква, строена по комунистическо време. Тръгнах с желание, защото аз самият имах настройката да отида на черква. В двора -- курбан. Пред оградата на черквата -- сергийки със свещи, икони, цветя, балони и свирки (!) и прочее. Една баба се приближи към нас с думите "Купете едно букетче за здравето на Хаджи Димитър". Така де, черквата е в кв. "Хаджи Димитър", има храмов празник... защо пък свети Димитър и хаджи Димитър да не са едно и също лице. С какво купуването на букета ще помогне на -- забележете! -- здравето на хаджи Димитър, не ми стана ясно.

В самия двор на черквата -- курбан. Пълно с народ, майки с деца, татковци с деца, майки с татковци и т.н. Ще попитате какъв е проблемът? Ами проблемът е, че повечето бяха отишли с настройката, с каквато се отива на купон, да речем. "Мъжо, какво ще правим днес?" "Ами не знам, миличко. Дай да идем в черквата, май ще има джаболо."

Подобна е картинката и на Великден, пред която и да е черква. Запитвали ли сте се колко от тези хора са истински вярващи, и колко отиват само защото са чули, че се ходи на черква? Моето предположение е, че 9 от 10 души от събиращите се по празници в черквите пет пари не дават за вярата. Защо ли? Ами защото аз самият ходя на черква когато почувствам нужда в себе си. В "Св. Димитър" съм влизал веднъж, докато карах мебели към един магазин. Клиентът беше в отсрещния блок, и след като му оставих гарнитурата, си заключих фургона и отидох да запаля свещ. Нямаше никой, освен клисарката. Подобно е положението навсякъде.

Вчера беше една от големите задушници. Аз лично не бих отишъл, защото съм на принципа да не се бъркам в работата на мъртвите (а и не мисля, че поддръжката на гроба има нещо общо с отношението ти към починалия), но майка ми искаше да ходи. Полиция, няма къде да се паркира, ужас. Хубаво, че от работата ми в мебелния магазин знам всяка уличка по София, та се паркирах пред близките блокове. Пълно с хора, които са отишли там само защото е Задушница, в опит да измият гузната си съвест спрямо починалите. От какво съдя ли? Ами от дочути разговори около цветарниците от рода на "Нямате ли някой по-скъп букет?" От хората, които набързо оставяха по нещо за ядене върху гроба ибързаха да си отидат. от тези, седнали на масичката-самоделка пред плочата на хапка и пийка, напълно обърнали гръб на гроба.

Това е подигравка с вярата. Не мисля, че би трябвало да влизаш в черква, ако не усещаш вярата в себе си. Не говоря за християнска, мохамеданска, или каквато и да е религия. Говоря за вярата, че има някой там горе, който дава всеки му заслуженото. Учудващото е, че се сещаме за него когато видим дебелия край, но не и когато нещата вървят добре.

Да не говорим за църквата като институция. Какъв Божи представител е онзи, който протяга едната си ръка за да я целунеш, а другата -- за да пуснеш нещо в нея? Какво общо имат думите на Исус, че "по-скоро камила ще мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Рая" с позлатените кубета на черквите? Да, и свещениците са хора, и те трябва да ядат. Но нека да правят топлоизолации, да пишат компютърни програми, да търгуват с акции, пък и камион да карат -- няма лошо. Но щом благославят хората, да го правят с чиста вяра, а не с мисълта колко ще изкарат (примерно) от погребението следобед.

Замислете се опрощава ли греховете ви скъпата свещ, ако в душата ви няма смирение и разкаяние? Замислете се черквата ли е истинското място, където трябва да разговаряте с Бога, или душата ви? Защото ако нямате вяра в себе си, само пречите на истинските вярващи да влязат в черквата на празниците.

И понеже почнах с виц, нека завърша с друг:

Шофьор и свещеник умрели и се озовали пред свети Петър. "А, ти ли си? Влизай, влизай" -- казал светията на шофьора. Попът също тръгнал, но онзи го спрял. "Ти пък къде?" "Ами онзи влезе, а аз съм свещеник, представител на Бога..." "Ама ти като караше литургията, всички спяха. А той като караше автобуса -- всички се молеха" -- казал свети Петър.