Бавно, сладко...

Искам да ме съблечеш

в 18:20.

Да ме заведеш

до камината

и да го направиш

бавно,

сладко,

на сантиметри

от пламъците.

Горят очите ни,

Страстта гориво е,

целувките ти носят

молекули кислород.

И с пръсти

като клечки кибрит

докоснеш ли ме,

покриваш кожата ми с

хиляди искри.

Запалил си ума ми,

мислите,

най-скритите желания дори...

Докоснеш ли ме,

кожата ми е начало

на приказка за лека нощ,

която продължава

сутрин рано,

час преди закуска,

когато пак съм

твоята Шехерезада,

а ти целуваш

мен и чашата кафе.

До утре вечер, скъпи,

когато ще запалим пак

света около нас.