Раждането: Затвореният кръг „страх-напрежение-болка”

Всеки знае, че раждането боли. И не просто боли, а боли „ужасно”. По време на бременността и аз мислех за болката и, когато веднъж се порязах, започнах да хленча: „Олеле! Колко ме боли! Как ще изтърпя раждането, ако само едно порязване така силно боли...” Думите ми чу една акушерка. Тя не ме успокои, че няма да боли, а каза: „По време на раждането болката е съвсем различна, тя е конструктивна.” Тогава не разбрах какво означава това. Сега, след раждането, в работата си с бъдещите родители, я описвам така: „Това е болка по време на работа, не й обръщаш внимание, ако си съсродоточена върху работата, а не върху болката. Знаеш, че тази болка е за добро. Предварително се готвиш да я приемеш и да я управляваш. При порязването изпитваш само недоумение и самосъжаление. Не си била подготвена и за това толкова силно боли. Конструктивната болка може да се превърне в отличен съветник, ако умееш да разбираш сигналите й. Основната функция на тази болка е да ти подскаже какво да предприемеш за да протече раждането леко. Един час след раждането вече не помниш, че е имало болка.”

Винаги ли болката и раждането вървят ръка за ръка?

Как е възникнала представата за болезненото раждане? Книгите и филмите имат огромно влияние върху общественото съзнание. Ако авторът, описвайки раждането на главната героиня, иска да заинтересува читателите, той препълва епизода с напрежение, драматизъм, страдания и мъки. Така се съдава устойчиво обществено мнение, което се затвърдява с разказите на приятелки и познати.

През 50-те години на ХХ век английският акушер-гинеколог Грентли Дик-Рид след дългогодишна практика в Англия и Африка си задава въпросът защо представителките на някой култури раждат леко, други - в стенания и мъки. В своята книга „Раждане без страх” той пръв проследява връзката между страхът от болката и самата болка. Той пише: „Страхът от болката провокира противопоставяне на работещите мускули на матката, увеличава напрежението и възниква болка. Такава последователност се наблюдава във всички подобни ситуации. Например: изпитваме нужда да посетим тоалетната, но нямаме тази възможност. Не се осмеляваме да отпуснем мускулите, които държат сфинктера затворен и продължаваме да изпитваме болка, често много остра, докато не ни се предостави възможност да изпразним препълнения пикочен мехур... Маточните контракции не трябва да създават никакви болезнени усещания, ако не са съпроводени от страх и напрежение. За подготвените пациентки раждането е свързано само с усещане на разтягане, силен натиск, дискомфорт...

Всичко, което предразполага към отпускане на тялото и спокойствие на духа, стимулира отделянето на ендорфини (хормоните на радостта), които са естествени болкоуспокоители. Съществуват поне седем типа ендорфини, при това някои от тях имат не по-малка сила на въздействие от инжекция морфин.”

Значи, организмът на жената може сам да изработва болкоуспокояващи. Но механизмът на отделяне на ендорфини е много крехък, зависи от общото емоционално състояние на родилката. Безпокойството може да попречи на отделянето на тези естествени аналгетици.

От къде идва болката?

Фзизиологичният смисъл на всяка една болка е един – тя дава на организма информация за нарушаване на естествените процеси. Само по себе си раждането не е нещо разрушително за организма на майката, то е съвсем естествен процес. Мускулите на матката имат малко болкови рецептори. Най-често болката възниква в мускулите около матката и се локализира низко долу в корема или в областта на кръста. Реалната причина за родилните болки е мускулното напрежение, което пречи на нормалните физиологични промени, протичащи в организма на жената по време на раждането. Страхът от раждането, тревогата и безпокойството увеличават мускулното напрежение нараства, все едно жената се съпротивлява на разкритието на шийката и на движението на детето, а в същото време матката с всички сили го изтласква – майката сама затваря вратата пред раждащото се дете.

Освен това, страхът и напрежението водят до отделяне на катехоламини (хормоните на страха). Под тяхно въздействие кръвта от матката се съсредоточава в ръцете и краката, тъй като страхът и напрежението готвят тялото за сражение или бягство. По този начин се нарушава нормалния достъп на кислород до матката. Недостикът от кислород, а с него и болката, може да е резултат и на неправилното дишане. До мускулите не стигат достатъчно ресурси и възниква болка.

Въпреки разпространеното мнение всички хорат имат приблизително еднакъв праг на болката. Различно е възприятието на болката. Това, което за едни е само лек дискомфорт, на други може да се стори, че е нетърпима болка. Освен това, възприятието може да е различно в зависимост от обстановката. Зъбоболът през нощта ни се струва ужасен, но ако гледаме интересен филм, става почти незабележим. Стресът и безпокойството засилват възприятието.

Какво да правим?

Страхът от болката ни кара да се напрягаме предварително, което води да възникване на болка. Силната болка ни плаши още повече, напрежението се увеличава, болката се засилва и т.н., и т.н. Какво да правим? Трябва да разкъсаме тази верига, да премахнем едно от звената й.

Ако ви заболи, не трябва да търпите, превивайки се, със стиснати зъби. Движете се, учете се да се ориентирате по своите усещания. Не се паникьосвайте и не се съпротивлявайте на болката, а се опитайте да разберете защо ви боли: може би не се отпускате достатъчно, страхувате се, дишате неправилно и се нарушава достъпа на кислород до работещите мускули. Или не чувате тялото си, което иска да заемете друга, по-удобна поза.

За да реагирате правилно на болезнените сигнали и за да можете да ги преодолявате, трябват знания за протичането на раждането, за характера на усещанията, за възможните варианти на поведение. По време на бременността прочетете съответната информация, посетете специалните занятия за бъдещи родители.

По време на раждането прехвърлете вниманието си от своите неприятни усещания върху тези на бебчето. Раждането има много по-силно и много по-важно значение за детето, отколкото за майката. Жената разбира смисъла на процеса и може съзнателно да влияе върху него, докато детето не знае какво се случва с него, то е много по-уязвимо в този момент.

Гответе се за раждането, посрещнето го без страх и помнете, че това е много силно емоционален момент, който при правилен подход може да стане най-прекрасния в живота ви.

Полезни съвети:

• Не слушайте „кошмарни разкази”. По-добре потърсете литература за безболезнено раждане.
• Не се настройвайте, че страшно ще ви боли. Гответе се за дискомфортни усещания, но изучете начините за преодоляването им.
• Учете се да отпускате тялото и да премахвате лошите и тревожни мисли.
• За да намалите базпокойството постарайте се предварително да посетите мястото, където ще раждате, и да се запознаете с лекаря, който щи присъства на раждането.
• Отнесете се към раждането като към вид творческа работа, с която обезателно ще се справите.
• Мислете за детето. Помагайте му да се придвижва напред. В този сложен момент опитайте да го убедите, че го очаквате с разтворени обятия, че ви чакат чудни мигове заедно.
• Представете си, че се разтваряте като цвете. Това ще ви помогне да не се съпротивявате на разкритието, а да му помагате.
• Фантазирайте. Може да си представите болката или страха като голям захарен памук, после ги смачкайте на мъничка топка, упаковайте я в цветна хартия, завържете я за един балон и наблюдавайте с усмивка как балонът отнася неприятностите далеч от вас.

Петя Лечева

Център "Съвременни родители"