Лято 2002 - дневникът на едно пътуване

16 март 2006, 16:07 Публикувано в Туризъм | 3 коментара , 1315 прочита
Ключови думи: българия, пътуване
Тия дни нещо се ровех из купчинката си боклуци и открих, нещо дето мислех, че съм загубила. Дневника, който водех, когато аз, баща ми и брат ми си направихме една хубава дълга разходка из някои китни местенца на милата ми родина.
Докато го четях много се смях, колко наивно и непохватно съм описвала нещата. Но пък и ми стана хубаво, защото всичкия тия мои драскулки ми навяваха приятни спомени.
За това го публикувам тук. Хем да го споделя с вас, хем да съм сигурна, че няма да го изгубя! Някъде съм дабавила мои коментари по разни поводи.
Приятно четене...

 31.VІІІ.2002г.
Отклонение Исперих -> с. Свещари
Свещарските гробници

На около 2 км. от самите гробници е имало селище на племето на Гетите. Голамата гробница, наречена Бабината Гинина гробница е от ІІІ в. пр. Хр. Смята се, че е на някой  владетел. Предполага се, че близкото селище е било столица на нещо като държава.
Гробницата е открита през 1985-1986г. В момента е под закрилата на ЮНЕСКО. В съседство има две по-малки гробници. Разкопките в местността продължават по проекта "Красива България".
Гробницата не е реставрирана. Състои се от три камери - предверие, основна камера и камера за погребалните предмети. Предполага се, че гробницата е била ограбвана, защото е открит един единствен предмет в нея - златна обеца във формата на лъвска глава.
Пред леглото-саркофаг в основната камера е имало каменна врата. Тя не се е отваряла или затваряла. Била е само подпряна на леглото. Била е разрушена вероятно при някое земетресение. Частите й са подредени и изложени в предверието .
В основната камера има рисунка, изобразяваща обожествяването на владетеля, но не е завършена докрай (може да е умрял преждевременно). Има и множество оцветени в червено орнаменти.

Гробницата е била покрита с три последователни пласта пръст. Сега е защитена с бетонен корпус и вътре се поддържа постоянна температура чрез климатична инсталация.

1.ІХ.2002г.
Отклонение Русе -> с. Бесарбово
Бесарбовски скален манастир

Това е единствения действащ скален манастир в България. В момента там живеея само една монахиня, която се грижи за него. За жалост, беше болна и не можа да ни разведе. И си го гледахме само отвън. Жалко! Местността е много впечатляваща.
[Надявам се някога да се върна пак и да мога да го разгеладм.]

гр. Бяла -> Моста на Колю Фичето

Построен е през 1875-1876г. от големия български майстор, чието име носи. По някое време часто от него е била разрушена и построена отново.
[Наскоро ми обясниха защо все пак са го разрушили... Ама че глупаци]

гр. Велико Търново
Царевец - Патриаршеската църква "Възнесение Господне"

Не съм виждала до сега друга такава църква. Повече прилича на пантеон. Стенописите се много необичайни, нямат нищо общо с канона. Преобладаващите цветове са сиво, червено и бяло. Изобразяват основни моменти от българската история.
Има уникална "икона" на Богородица с младенеца. Представлява внушителен бетонен блок висящ от тавана.
Сегашната църква е построена върху основите на истинската патриаршеска църква.
[Много силно и свято място е тая църква според мен.]

2.ІХ.2002г.
Отклонение гр. Дряново -> Дряновски манастир "Свети Арахангел Михаил", пещерата "Бачо Киро"

Не се знае кога точно е основан манастира.
Бил е опожарен на 10 май 1876г. и е възстановен четири години по-късно. Църквата е построена през 1845г.
През май 1871г. В. Левски е пребивавал в манастира.

Местноста край манастира е страшно живописна. Имаше и панорамен екопът, но нямахме време да го миненм.

Пещерата "Бачо Киро" се е образувала преди 44млн. г. и е на три етажа/нива. На първото ниво тече река, която се е оттеглила от горните две нива преди хиляди години. На второто ниво (това, което разглеждахме) са живели първобитни хора. Открити са човешки  и животински кости, както и сечива.
На третото ниво има следи от тракийски и римски хранилища.
Пещерата е дълга 15 км. и излиза чак на Габрово.
[Тогава за първи път влязох в пещера. Беше ме бъз нещо, имам фобия от тъмни дупки. Но пещерата се оказа достатъчно просторна, че даже ми хареса]

Отклонение гр. Габрово -> кв. Етъра
ЕМО "Етъра"

Представлява занаятчийско селище от средата на ХІХ в. Част от къщите са били заварени на място, другите са построени по-късно.
Всичко е механичко. Вместо ток се иползва силата на водата. Всъщност тока се ползва само за осветление.
Има тепавица, две перални, два струга, точило, кожухарница и още какво ли не. Видях как се тъче на голям стан как се рисуват икони. Беше забавно.
Ядахме нещо дето му викат Етърка. Всъщност се оказа доста вкусно.

Отклонение гр. Габрово -> Соколски манастир "ОУспение пресв. Богородица"

През 1832г. е построена дървена църква от Йосив Соколски и йеромонах Агапий. През 1834 г. от май до август е построена нова църква, на мястото на дървената. Зографи са били поп Павел и сина му Никола. През 1836г. е имало училище. Учител е бил Неофит Бозвели. През 1862 г. манастира е бил средище на четата на Дюстабанлиев, а през 1876г. тук се е приютила четата на Дядо Никола.
Осмостенната чешма в двора на манастира е построена даром от Колю Фичето в памет на 8 четници заловени докато се опитват да избягат от манастира и биват обесени. Бора и ореха са засадени през 1832 г. от игумен Йосиф Соколски.
Сега манастира се обитава от няколко монахини. Останахме в манастира през ноща.
[По принцип не обичам манастирите, но този път бях силно впечатлена. Вълшебно място ми се стори! Тишина, спокойствие и нито следа от цивилизация! Понякога си мечтая отново да ида там за да си почина от света.]


3.ХІ.2002 г.

Шипченски проход -> в. Шипка

Прохода е около 26 км. Преодолява се денивелация от 900 метра и се изкачва до 1300 м. височина.
На върха времето беше УЖАСНО! Почти нищо не видяхме.

гр. Шипка -> Храм-паметник "Рождество Христово"

Църквата е в руски стил от ХVІІ в. Построена е мужде 1885 и 1908 г. Архитект и е В. И. Тимишко. На 28.ІХ.1902 г. е осветена от старозагорския митрополит Методий.
Камбанарията е висока 53,35 м. Има 70 камбани. Най-голямата тежи 11,643 т. В криптата-костница има 17 саркофага.
През 1957 г. е направена корекция на стенописа над входа. През 1959 г. кубетата са позлатени наново. От тогава църквата не е реставрирана.
[В началото на 2003 г. беше започната частична раставрация на някои от стенописите]

гр. Казанлък -> Казанлъшката гробница

Открита е случайно на 19.ІV.1944г. от войници копаещи окоп.
От 1966 г. е под закрилата на ЮНЕСКО. Датирана е от ІV-ІІІ в. пр. Хр.
Състои се от куполна гробна камера с кошовидно-камбановиден купол и правоъгълен коридор. Цялата е покрита с каменна риза.
За разлика от гробницата в с. Свещари тук няма каменни барелефи (освен при входа), но пък е богато изрисувана ( рисунките заемат 40 кв. м.).


5.ІХ.2002 г.
гр. Пловдив -> Стария град, Античния театър

В стария град посетихме Балабановата къща и къщата Хадилян. Първата е изцяло реставрирана. Докато втората си е съвсем автентична, построена е през 1822 г.

Този път Античния театър беше отворен за посещение. Разгледахме го  както трябва и останах много доволна.
[С това си посещение съвсем се довлюбих в Пловдив]

6.ІХ.2002 г.
гр. Сопот
Метоха "Въведение Богородично"

Основан е през 1665 г. Лозата в двора е на 176 г. В южната килия е живяла монахиня Христина, която е укривала Левси. В северната килия са живели хаджи Ровоама и Рада Госпожина.
Сами град е основан през 14 в. и е на надморска височина 510,194 м.

Къщата на Иван Вазов

Достатъчно е да прочетете първа глава от "Под Игото" за да си представите къщата, двора, семейството му. Тук се намира и бръснарницата на Хаджи Ахил.

Манастир "Св. Спас"

Тук се срещат Неофит Рилски и копривщенския чорбаджия Вълчо Чалъков за да подготвят откриването на училища в Пловдив и Копривщица. В него през 1828 г. игуменът Панталеймон прави пепис на "История Славянобългарска".
На 7.ХІІ.1858 г. Васил Иванов Кунчев става дякон Игнатий.
Тук през 1875 г. Каблешков заклева членовете на възобновения революционен комитет.
При опожаряването на Сопот през 1877 г. в двора на манастира са били избити от башибозуците много български мъже, жени и деца.
Църквата на манастира - "Възнесение Господне", е била опожарявана и разрушавана неколкократно. в 1870 г. е зографисана от Г. Данчев, съмишленик на Левски. От разрушението й през 1877 г. е оцелял само олтарът с избодените от башибозуците очи на светците.

гр. Карлово
Музей "Васил Левски"

Към къщата са направени музей и малък параклис, в който се пазят няколко кичура от косата на Левски .