priznai istinata

Секундите минават във минути

минутите прерастват в часове

дните се редуват с нощи

в разума отекват гласове

В мислите нахлуваш като ураган

внасяш студ в живота разпилян

след теб остава само празнота

играеш си на шах с моята душа

Увиваш се в съзнанието ми

и пиеш от чувствата ми топли

все не ти достига без дъх да ме оставяш

така и не разбра какво желаеш, какво мечтаеш

Водиш нечий живот, а ти къде си ми кажи

как живееш без чувства и вечно в сплетни

постоянно се мениш, имаш хиляди лица

разбиваш с лекота чисти и обичащи сърца

При мен намери нещо, но с какво е по-различно

и това не знаеш, но все пак го чувстваш нетипично

не обичам да разпитвам и това те радва

чувството, което от мен в теб се ражда

Чрез мен дишаш и от мен живееш

не го признаваш, защото не умееш

грабиш от мечтите ми, грабиш от съня

взимаш от силата ми, взимаш от духа

Чувстваш се удобно, защото аз съм ти опора

и все ме търсиш – мястото на твоята отмора,

но взимай с пълни шепи, позволявам ти това -

но защо обичам те, щом ми носиш самота!