студ, болка и любов

".. се каачил за праав пат на счите" - Ей така говорят хората в Добринище.

Разбих се! Не не се оплаквам - хваля се! Супер, жестоко, невероятно!

Бяхме малка, но качествена компания. Потеглихме сутринта в събота и стигнахме към 2 часа в хижа "Гоце Делчев", която ни беше и крайната цел. Избрахме нея защото е точно на пистата, а ние, макар и доста неумели със ските бяхме много запалени.

Ден първи

Спираме пред хижата и първото нещо, което виждаш е "Стената". Тогава не знаех че се казва така, но всички, като го зърнахме решихме че "по това чудо" няма да се пуснем! После разбрахме че се казва Стената - при 70% наклон, на места почти вертикално - май удачно са го избрали.

След това влезнахме в хижата. Една нахална тъпа патка .. незнам защо и позволихме ни взе стаята, която бяхме резервирали преди повече от седмица. Баси кравата! Много съм и бесен още .. настаниха ни в една хубава, но студена стая - най-студената в цялата хижа. Умряхме от студ. Един колега спа със шапка! Откраднахме си одеала от една съседна стая ;) После като освобождавахме стаята /защото оная патка си замина и ни освободи нашата стая, та се местихме/ видях, че колегата, който вече беше тръгнал е спал със 6 одеала! ;)

Уви първият ден нямаше време за ски - влекът спираше в 3:30.

Нищо! Купон си беше! Вечер стояхме долу играехме карти и си поркахме вино и раЧия /така е по тамошният край/.

Ден втори:

Виж през деня .. през деня оряхме пистите. От компанията имаше едно момиче, което още от самото начало се качи най-горе и .. се върна през Стената. Баси как хвърчеше!! Останалите, по-малко уверени в себе си, се пускахме по пистата за начинаещи.

Да обаче 2 часа на тоя полегат склон просто може да се побърка човек. И хоп - аз и една колежка на големия лифт - за Междинна. И понеже ама мнооооого ни е страх да минем стената решихме по обиколният път. Тя колежката нали е жена - спокойно и бавно надолу.. ама мен, мен просто нещо ме изгаря отвътре и хич не ми харесва да се спускам на рало и да правя един широки, пироки обиколки, така че си правя маааалко завойчета, а като подскоча изоравах нивата, пардон пистата с нос ;)

Не ме е страх да падам, та затова първото дълго пускане се изръсих поне 10-тина пъти. Ама най-много по баира преди стената. Там си падах ама съвсем нарочно. Той и той е стръмничък и на моменти незнаеш какво следва, нема страх ли, та нали ако се пуснеш повечеко и си директно на стената, а хич не ми се ще да я минавам по гъз.

Както и да е - стигнахме до обходният път, а той един такъв тесен улей между дърветата. И с много завои .. та и там едно падане от моя страна. Хъх, като се замисля сега май много страх брах тогава. Добре че понякое време свърши и излезе ахааа под Стената. А там пак един такъв стръмничък, ама не чак толкова баир. За сметка на това пък доста широк и можеш без проблем да ходиш наляво-надясно. Ама аз нали съм говедо и пак шуса. Леле как фучеше тоя вятър покрай ушите ми, а адреналина просто струи във вените ми.

След този баир почти спираш на пистата за начинащи, ама там краката ми вече не треперят, а една усмивка е цъфнала на лицето ми и ми идва да крещя - Вижте бе хора, жив съм!!

Дойде по едно време и колежката и ей така с поглед се разбрахме и пак се насочихме към големият лифт. И пак едно спускане от междинна надолу. Този път с по-малко падания, а аз - с доста по-голяма скорост, особенно на улея в гората. Ако бях изпуснал един завой със сигурност щях да залепна на някой бор ;)

Останалите колеги си бяха още долу - начинащи ;)))

Ден трети:

Успяхме да накараме един колега да се качи с нас до междинна и да се пусне. А той предният ден за пръв път се качи на ските. И той един такъв предпазлив като колежката. А тя нито веднъж не беше паднала, за разлика от мен. Ама аз нали съм си здрав - държа се, и хич не ми пука от падането, то просто се пързаляш малко, разликата че е по рамо, гъз или заораваш с нос, вместо да използваш ските ;)

Та тоя колега само веднъж се спусна с нас, а ние целият ден се разцепихме от кеф. В края на деня едвам ме държат краката, ама аз оставам, докато колегите си тръгват.

Ден четвърти: 14 февруари

Вече сме само двама, останалите са ни изоставили, щото ще ядат бой ако не се върнат вкъщи при половинките. Разправям това на един пич на пистата, които по-късно ми стана учител по сноуборд и той се хвана за главата, като му казах че е 14-ти, явно и той щеше да яде бой;)

Та както и да е. Качихме се до Безбог и оттам надоло до Междинна, а от Междинна до най-долу детската писта. Баси спускането! Яяяяяко!

Ама мен вече не ме държат краката! Никога досега не съм се пързалял толкова дни подред, и при това предните пъти съм ходил в 12 на пистата, като отрезвея, та до 3-4, а сега от 9 бяхме на лифтовете.

Към обед решавам, че никакво пускане повече със ски, ще пробвам сноуборд! Речено сторено - връщам ските, екипирам се със сноуборд, плащам 15 кинти на учителя и му казвам - давай, учи ме;)

А той се усмихва и ме пита - "страх ли те е да падаш?"

Как ще ме е страх бе, тия 3 дни съм паднал сигурно общо 30-тина пъти, веднъж един цял баир минах без ските ;)

Та почнахме със сноуборда, мъка .. няма да ви разправям много, то не е за разправяне просто. Не го научих много, научих основното. Има ТРИ вида падане - падане по гъз, чавка, и скорпион ;) Какво представляват си е сноубордистка тайна и няма да ви кажа. Обаче ги пробвах всичките ;)

Този ден равносметката беше проста:

За цяло детство, баща ми никога не ми е насинявал задника толкова, колкото аз успях за тези 3 часа, в които се мъчих върху дъската ;)

Инак вечерта .. просто чудесно. Аз като истински купидон веднага вдигнах тост за ЛЮБОВТА към ВИНОТО ;) Събрахме се там със спасителната служба, разни хорица от селото и хижарката - все образи, готини! Ама не спряхме със виното, и рачия пихме, и уиски пихме, че свърши и рачията .. вода тази вечер незнам дали някой е пил ;)

По някое време някакси успяхме да се довлечем догоре ...

На следващият ден обаче, в 8 часа пак бяхме на крак. Много добър въздух просто, щом и глава не ни боля.

Та хора, ако ме питате "ходи ли ти се на Добринище" да знаете отговорът ме е 'ДА'. Че как няма да ми се ходи! Разбих се, хора! Разбих се и съм доволен!

Хайде стига толкова, че дълго стана. Спестих ви някои неща, ама толкова много има за разказване.. просто ... просто хващайте раницата, слагайте грейките, шушляците и тръгвайте към пистите.
..

ПС: ако мислите да пробвате сноуборд, вземете си възглавнички за гъз. В никакъв случай няма да са ви излишни ;)