Ред, дисциплина, хигиена ...

Лежа си във ваната с минерална вода в минералната баня към санаториума в Овча могила (http://mogila.hit.bg) и наблюдавам живота на едно семейство лястовички. Гнездото, построено точно в ъгъла на прозореца, сякаш е проектирано и направено от най-добрия тандем проектант и строител. От малкото отворче се подава една черна главичка с бяла гушка и чинно чака поредната "порция" храна от своите родители. Пристига голямата лястовица и светкавично поставя своя улов в човчицата на малкото лястовиче. То доволно се прибира и на изхода се появява неговото братче или сестриче. След като поеме своята мушица и то се прибира и всичко се повтаря отново и отново.

Ако случайно малкото не се отдръпне да даде ред на другото, тогава голямата лястовица каца на гнездото и започва нещо да "приказва" на малкото до тогава, докато то се прибере и се покаже това, което е на ред да получи храна. Редът е строго определен и се спазва с абсолютна точност. Ако лястовицата след дълъг полет се върне уморена без улов, то тогава тя отново каца на гнездото и с малко "думи" успява да накара молкото да се прибере за да влезе и тя в гнездото и да си почине.
А хигиената е също безупречна. Когато малкото трябва да свърши своята физиологична нужда, то обръща дупето си към отвора и изхвърля навън своята курешка.
Преди няколко години имах честта да присъствам на "изпит", който се проведе през есента около седмица преди птичките да отлетят на юг. На жиците от междустълбието точно пред нас накацаха около стотина лястовици. И останах изумен от гледката, която наблюдавах. Птичките, които бяха кацнали на по-ниско разположените жици започнаха да показват своите умения в летенето. Излиташе една млада лястовичка, правеше различни движения във въздуха, издигаше се, спускаше се и след няколко минутно летене наоколо, кацаше на друго "определено" място. След нея политаше друга и така се изредиха всички млади лястовички пред погледа на старите птици да покажат че са готови за отлитане. Никога не бях наблюдавал такова събитие и не ми се е случвало да го видя отново.
И се питам кога ние, хората, ще постигнем това, което птиците правят. Правят го без закон, без правилник за вътрешния ред, без наказания.