ДЕТИНЩИНИ

Като бях малък ми казваха: "Дръж се като голям! Не прави детинщини!" Не знам доколко съм ги слушал.

После порастнах. Тръгваме на почивка в Родопите и Маргето пише списък какво да вземем. Поглеждам и какво да видя: "1. Играчки за Митко - въдици, живарник, и т.н." Май че е права. Веднъж се връщах 30 км за един живарник, дето знаех, че ми носи късмет :)

На скоро една позната ми казва: "Абе ти няма ли да порастнеш?"

Започнах настойчиво да се питам какво пък толкова като се опитвам да гледам на света като дете?

И както е речено "Поискай и ще ти се даде..." В една чудесна книга - "GUERILLA MARKEYING право в подсъзнанието" намерих отговори, които показват, че да се държиш като дете в бизнеса си е много успешно. И тъй като бизнесът е част, бих казал основна част от живота, мисля че си струва да се замислим за поведението на детето. Ето някои характеристики на детското поведение:

1.Децата са настоятелни.

Преди много време, бях на не повече от пет години си имах мечта – влакче на релси. Дойде дългоочаквания миг и за една Нова година баба ми го купи. Било е доста голям разход за нейната пенсия. Веднага извиках приятелчета да си играем. И след съвсем малко време влакчето беше на парчета. Не знам какво поведение съм имал, но след около час ми беше купено последното влакче – свалиха го директно от витрината.

2.Децата задават въпроси... Много въпроси.

Когато задаваме елегантно и умно въпроси, ние просто имаме възможността да видим истината на другия. Когато задаваме въпроси, научаваме нещо. Когато говорим, не научаваме нищо. Ето и две допълнителни екстри: Аз те питам и ти ми отговаряш, излагайки мнението си. И се чувстваш значим от това, че твоето мнение ме интересува. На всичко отгоре, който пита, той води разговора.

3.Децата не се ограничават от реалността на другите.

Реалността на другите е формирана от техните убеждения. Защо трябва да се съобразявам с това, след като знам че като променя моите си убеждения, ще се променят и реалностите ми?

4.Децата имат много активно въображение.

Тука вече става интересно. Аз лично обичам да мечтая разюздано. Измислям си съветници и съюзници по всеки проект и си разговаряме. Научавам приказни неща. Говоря и със себе си. Не за друго, ама обичам да си говоря с умни хора. Няма да продължавам повече, че може да дойдат ония с белите престилки J

Ние имаме огромен ресурс, който мисли в образи и картини. Този ресурс изявява реалностите ни посредством енергията на емоциите. Вероятно за това успяваме да бъдем по-убедителни, когато използваме в речта си повече метафори.

Не знам дали знаете, че теорията на относителността води началото си от това, че Айнщайн веднъж като нямало какво да прави се метнал на един космически лъч и се поразходил из Космоса със скоростта на светлината. Май от тогава е свикнал да се плези на чуждите реалности.

5.Децата рядко приемат "НЕ" за окончателен отговор.

В най-лошия случай за тях “НЕ” означава “ОЩЕ НЕ” или “МОЖЕ БИ”.

Абе както казваше първия ми началник “Ако те изгонят през вратата, влизай през прозореца”. Лека му пръст, много свестен човек беше.

6.Децата обичат да научават нови неща.

Преди много време имаше една важна личност, която правеше доста пакости. Известно ни беше, че секретарката му знае много по въпроса. Знаехме и това, че егото й е доста чувствително. Запознах се с нея при обстоятелства, при които тя не се досещаше за интересите ми. Та само като засегнех леко темата за шефа й, тя казваше “Чакай, аз знам”. И започваше. Тя се изживяваше като осведомена, аз научавах…

А сега сериозно. Ние помним всяка една информация, която е докоснала сетивата ни. Подсъзнанието ни има свойството да разбърква различните елементи в приказен калейдоскоп и да ни ги предоставя, когато ни потрябват като готови решения.

7.Децата обичат първи да говорят за нещо.

Нека пръв да кажа на света за някое мое предимство, а другите като искат, да ме повтарят. Кой ще спечели?

8.Децата се опитват да превърнат всичко в забавление

Ние сериозно изграждаме взаимоотношения и семейства, правим бизнес, водим битки… ако искате довършете списъка.

А децата? Те играят на майки и бащи, на доктори, и на всичко което ние правим на сериозно. Кой е по-щастлив?

Преди време един рече, че бизнесът ни е агресивен и трябва да се чувстваме като на война. Казах му, че бизнесът не е агресивен, а активен. А за войната, е нека да бъде игра.

Тия дни обявиха компанията му в несъстоятелност. Кой от двама ни се чувства по-добре? J

9.Децата говорят докато решат, че са ги разбрали.

Май търпение му е цаката. Пилето може да се измъти само с продължително мътене. Нищо няма да се случи, ако счупиме черупката, нали?