ГРИП

Грип. На ринга с него сме от събота. Раздаваме си яки крошета, ама резултатът е равен. Абе май си е в негова полза, но не ща да си призная. Вчера даже реших, че съм му видял сметката и отидох на работа. Да ама не. До обяд ми взе инициативата и едва се довлякох в къщи като недобито куче. Обадих се на докторката. Много е свястна. Вика ми: "Ела да те прегледам. Аз ще те преслушам и ще ти кажа да не пушиш, ти ще ми кажеш "добре" и после ще си пушиш. Давай направо към лекарствата."

Давам към лекарствата. Много ми е гадно. Щом ги пия, ясно е. А ме е яд, та ще се пръсна. Толкова неща имах за вършене. Но май ще трябва първо да се справя с тоя интервент. А той си ме налага методично. Поне така усещам болките в кокалите и замаяната ми кухарка. А, не. Тоя път съм аз на ход. Знам доста психоенергийни хватки. Ще му светя маслото. Организирам бясна съпротива. Става още по-зле. Може и да съм му извадил някое око, но и аз загубих страшно много енергия.

Отпуснах се... и се вживях в него. Започнах да го чувствам като част от себе си. Внимателно изследвах всяко усещане в тялото си. Хрумна ми мисълта на Лазарев от "Диагностика на кармата", че всяка болест идва при нас по три причини:
1. да ни предупреди за нещо, или
2. Да ни спре да не извършим нещо, или
3.Да ни унищожи, ако нарушаваме Закона за саморегулацията.

Продължавам да изследвам усещанията си. Ега ти мазохизма - сякаш започва да ми става приятно. Не че го обичам, но вече имам чувството, че си е част от мен. Заспал съм.

Тази сутрин се събудих мноого по-добре. Ще продължа да се наливам с чай, но вече е много различно.