ГРИП
Грип. На ринга с него сме от събота. Раздаваме си яки крошета, ама резултатът е равен. Абе май си е в негова полза, но не ща да си призная. Вчера даже реших, че съм му видял сметката и отидох на работа. Да ама не. До обяд ми взе инициативата и едва се довлякох в къщи като недобито куче. Обадих се на докторката. Много е свястна. Вика ми: "Ела да те прегледам. Аз ще те преслушам и ще ти кажа да не пушиш, ти ще ми кажеш "добре" и после ще си пушиш. Давай направо към лекарствата."
Давам към лекарствата. Много ми е гадно. Щом ги пия, ясно е. А ме е яд, та ще се пръсна. Толкова неща имах за вършене. Но май ще трябва първо да се справя с тоя интервент. А той си ме налага методично. Поне така усещам болките в кокалите и замаяната ми кухарка. А, не. Тоя път съм аз на ход. Знам доста психоенергийни хватки. Ще му светя маслото. Организирам бясна съпротива. Става още по-зле. Може и да съм му извадил някое око, но и аз загубих страшно много енергия.
Отпуснах се... и се вживях в него. Започнах да го чувствам като част от себе си. Внимателно изследвах всяко усещане в тялото си. Хрумна ми мисълта на Лазарев от "Диагностика на кармата", че всяка болест идва при нас по три причини:
1. да ни предупреди за нещо, или
2. Да ни спре да не извършим нещо, или
3.Да ни унищожи, ако нарушаваме Закона за саморегулацията.
Продължавам да изследвам усещанията си. Ега ти мазохизма - сякаш започва да ми става приятно. Не че го обичам, но вече имам чувството, че си е част от мен. Заспал съм.
Тази сутрин се събудих мноого по-добре. Ще продължа да се наливам с чай, но вече е много различно.
Давам към лекарствата. Много ми е гадно. Щом ги пия, ясно е. А ме е яд, та ще се пръсна. Толкова неща имах за вършене. Но май ще трябва първо да се справя с тоя интервент. А той си ме налага методично. Поне така усещам болките в кокалите и замаяната ми кухарка. А, не. Тоя път съм аз на ход. Знам доста психоенергийни хватки. Ще му светя маслото. Организирам бясна съпротива. Става още по-зле. Може и да съм му извадил някое око, но и аз загубих страшно много енергия.
Отпуснах се... и се вживях в него. Започнах да го чувствам като част от себе си. Внимателно изследвах всяко усещане в тялото си. Хрумна ми мисълта на Лазарев от "Диагностика на кармата", че всяка болест идва при нас по три причини:
1. да ни предупреди за нещо, или
2. Да ни спре да не извършим нещо, или
3.Да ни унищожи, ако нарушаваме Закона за саморегулацията.
Продължавам да изследвам усещанията си. Ега ти мазохизма - сякаш започва да ми става приятно. Не че го обичам, но вече имам чувството, че си е част от мен. Заспал съм.
Тази сутрин се събудих мноого по-добре. Ще продължа да се наливам с чай, но вече е много различно.
И със сигруност ще надникна в Лазарев. Аз заради "кармата" го прескочих. Пустото безогледно комерсиализиране на източните идеи в някакви рецепти от 2-5-8--найсе стъпки за самоусъвършенстване, открай време ми пречи да се сприятеля с тях. Все попадам или на реклами тъпотии или на някакви фундаментални текстове - дето не са за начинаещи. И така повече от 20 години. Ей сега май е дошъл моментът - щом ти и Слънчевия търсач казвате, че Лазарев го може простото разказване на сложни неща, да пробвам през тази врата, дали не мога да вляза при източните идеи за хармония.
ПП. И като откриеш някой ден, какво те е спрял да направиш този соломонов феномен, да не забравиш да пишеш, ей.
в твоя случай с грипа - като не става с крушета - хващай българското национално оръжие - цепеница и го почвай:)
А може би просто трябваше да получа урок по търпение и смирение с реалностите и да ги променям по интуиция. Знам ли?
А за Лазарев - той е с чудесна философия. Лично аз избродих много друмища в този вид мои търсения. И все ми се струва, че съм в началото. Макар, че струва ми се най-големият подарък, който ми се даде през 2007 са книгите на Верищагин за системата ДЕИР