Червената шапчица (Web 2.0 версия)

Имало едно време една къща. И то не просто къща, ами сива панелка от комунистическо време. В нея живеели много хора, толкова много, че направо си било едно цяло село.

В това блоко-село живеели и нашите герои - родители, пожелали да останат анонимни и трите им дъщери.

Най-голямата от дъщерите била невероятна красавица. Била по кориците на всички модни списания; постоянно я канели на ревюта и за фотосесии; най-горещите ергени на планетата и звънели с надеждата, че тя ще им отдели секунда (в най-добрият случай) от безценното си време. Въобще мадамата неможела да се оплаче от липса на внимание.

Втората може да не била толкова красива, но нямала равна, когато стане дума за борси и акции. Купува, продава, спекулира - за нея дори НюЙоркската стокова борса била просто играчка. Нещо с което си запълва времето между първото и второто сутрешно кафе. Благодарение на уменията си още в най-ранна детска възраст успяла да се добие със скромните 99,99% от акциите на разни гаражни фирмички като Microsoft, Google, AOL, E-Bay, както и други почти неизвестни фирми.

Третата дъщеря била невзрачна. Една такава ниска, дебела, грозна, куца, кьорава, саката. Дори мухите не я кацали. Обаче ползвала по цял ден Red Hat линъкс и хората почнали да и викат Червената шапчица.

Всъщност може мадамата да не се е занимавала въобще с никви такива истории. Даже може и да е била супер парче и проста като градинска лейка и да не е вдявала от компютри въобще, но нали все от някъде трябва да и го лепнат тоя прякор ;)

Един ден майката отишла при Червената шапчица и й казала:
- Ето, Червена шапчице, напиши пост за баба си.
- Добре, мамо. - и червената отишла към стаята си да начатка поста.

Докато пишела, Големия Лош Бъг й се включил в чата:
- Hi.
- Hi.
- Какво правиш?
- Пиша пост на баба в БГлог.
- О, и какво има в този меил?
- Ами има снимки, неща от мама и тати, музикални файлчета, няколко линка за YouTube, няколко маркера за GoogleEarth (и други неща, които може да има в един меил б.а.)

Големия Лош Бъг веднага решил, да експлойтне компа на Червената шапчица, за да й инсталира червей и да спами в блога. Обаче пустата й машина била зад firewall и той не могъл да я хакне.

Но той не се отакзал. Почнал да я снифи и накрая прихванал един пакет от нея. Прочел хедъра и видял накъде се е запътил. Рутирал се бързо и стигнал до компа на Бабата.

Точно в този момент тя била на някакъв сайт. "Идеална възможност за хак" - помислил си Бъгът. Изкарал на бабето едно поп-ъпче с рекламка "Вие сте нам-си-кой- посетител. Печелите един гюрлюк лева. Щракни тук!" Бабата не издръжала на изкушението и цъкнала. Бъгът я заразил веднага и започнал да администрира компа от далеч.

Разтърсил се из My Documents и намерил това, което му трябвало - IP-то на Червената шапчица, юзър и пас за достъп. Влязъл й в компа, заразил и нея и почнал да спамва здраво в БГлог.

Всичко е загубено мислите си вие. Да, ама не!

В това време Румен Янков (или цитирам "Румен, Румба е достатъчното което можете да използувате като обръщение" б.а.) дебъгвал БГлог. Той видял, че нещо не е наред и веднага се заел със случая. Зачел се в логовете и намерил къде е проблема. Направил нова версия на БГлог, качил я и при следващият рефреш на страницата Големия Лош Бъг изчезнал в небитието. След това пуснал един пост в общност "Преложения" как да се предотврати повторна поява на този бъг и всички заблогвали дълго и щастливо.

П.П.
Със сигурност има неточности в изказа, но не пиша техническа литература все пак ;)