Как да разбирам това?!

12 август 2007, 12:21 Публикувано в BgLOG | 7 коментара , 763 прочита
Категории: Любов
Етикети: любов, раздяла, вяра, заедно

Пристигна в моят свят, тъкмо тогава, когато душа, мисъл, тяло и сърце пееха една песен. Душата летеше, мисълта беше спокойна, тялото танцуваше, а сърцето беше сигурно. Пристигна така, изведнъж! Не съм те викала, нито съм те търсила - сам дойде! Пристигна там, където не съм те очаквала и заживяхме заедно с девиза "ЗАВИНАГИ ЗАЕДНО". Без колебание, без страх, без да допусна мисъл, че тези думи са толкова наивни и че имат срок на годност...
... и ето! След една година навлезе хлад, клоните се разлюляха, морето се разбунтува, земята се разтресе... И аз имам вина, но истинската любов не издържа ли на всичко?
Днес ти си свободен. Търсиш други птички да ти чуруликат моята песен :( . Вероятно споделяш с друга това, което научи от мен за жените и онова, което беше само за мен от теб. ...и твърдиш, че ме обичаш още!
Как да разбирам това?!
Двумесечната ти ваканция, явно не ти е била достатъчна и ме помоли за още месец, но този път без мен, за да избистриш отношенията си с мен.
Как да разбирам това?!
Това край ли е или ново начало /с теб/?!

Страх ме е! ... но нито звън, нито мълв, нито стон, нито вик ще чуеш от мен този път.

Обичам те! Обичам те, по същият начин, когато влезнахме в храма нетърпеливи да си дадем обет един на друг пред Господ, дори по-силно те обичам. Не минахме под венеца, но моментът не бе по-слаб. И излезнахме с усмивка, топли очи и души, за които болката не бе позната. ...като двама, които не познават болка, раздяла и изневяра.
Кой прокъса тази тънка нишка?!

Ще търпя, въпреки нетърпението си и ще чакам да се завърнеш от лятната отпуска! Дано търпението ми да бъде възнаградено!
В противен случай: Господи, дай ми сили да запазя самообладание и да не умра от болка, а да продължа напред!

RSS за коментари Коментари

# | от queen_blunder на 12 август 2007, 13:21

На същото мнение съм. Само ако си достатъчно търпелива, ще дочакаш щастливия миг.

А иначе въпроса ти "Как да разбирам това?" според мен ще си остане без отговор, щом се отнася за любов.

# | от gargichka на 12 август 2007, 14:16

Lady, много добре те разбирам! Моето мнение обаче малко се различава от това на Куинката.

Значи: ти сега си в позицията на чакащия. Което е с две думи: кофти позиция. А човек може да позеленее от чакане.

То е едно такова ... когато човек е влюбен ... или ще стане, или ... ? Или край. Окей, да видим сега "worst case". В най-лощия случай тоя ще се чупи нанякъде - или в още по-лошия даже и от най-лошия - ще си хване някоя Гинка, Станка или Пенка. Какво ще правиш ти тогава? Ами ... ще ти е кофти, но пък ще се справиш. В крайна сметка друга любов ще те срещне и така ...

Мисълта ми е, че ... това, което той ще постигне ако продължава да се разтакава така, е че ще те нарани в един момент достатъчно много, за дасе откажеш от него. Ще страдаш известно време и после ще се появи някой друг ... и тогава ще си мислиш, че по-добре така се е получило, че сте се разделили с "оня глупак", защото сега си срещнала един много много ценен човек... Винаги е така!

... позицията на чакащия просто е кофти позиция. Не забравяй, че - а това човек често го забравя, докато чака - че ти си най-важната. И че това нещо, което ни кара толкова да страдаме ... то просто е нещо друго, а не точно любов.

# | от Lady in red на 12 август 2007, 14:35

Гаргичка, ти го каза - или има любов или няма. Ако я има - след един месец отново ще сме заедно.

А аз нищо не губя, ако го "почакам" 1 месец

# | от gargichka на 12 август 2007, 14:40

Ааа, така може! :) Мисълта ми е ти да не се тормозиш, а той после да се окаже някой пиндил! Понякога е наистина трудно да различиш Принца от Пиндила! :)

# | от queen_blunder на 12 август 2007, 18:28

Гардженце мило и мъдро, не казвам, че позицията на изчакване е добра, но в тази ситуация най-доброто е Lady in red да се отдръпне, да прекъсне всякаква връзка с този човек и да изчака. Да чака, докато той я потърси, а не тя – него. Има моменти, когато се действа, и такива, които налагат да се примириш и да овладееш себе си.

Сигурно на някои хора, които четат написаното от мен, им се струва, че съм някакъв безнадежден идеалист, но искам да им кажа, че зад онова, което твърдя, стоят не само размисли и идеи, но и немалко наблюдения върху хората и техните съдби. Съвсем по паулукуелювски вярвам – и то понеже и на мен много пъти ми се е случвало - че когато един човек силно желае нещо, цялата Вселена му съдейства, за да го постигне. Изобщо едва, когато повярваме в чудесата, те започват да ни се случват. Заради любовта, си заслужава да се изживее всичко: и чакането, и разочарованията, и болките, та дори и една раздяла в края на краищата, ако така се развият нещата...

Но принципно съм съгласна с Гаргичка, че ако нещата започнат много да се протакат, самата ти, Лейди, ще започнеш полека-лека да охладняваш, защото това неизбежно ще те нарани. Един ден неминуемо ще срещнеш друг човек, който – допусни и тази вероятност – може да се окаже някой, който е хиляда нива отгоре. Онзи, когото условно наричаме Принца.

Е-ех, животът ни поднася какви ли не изненади, повярвай ми! Нека да не забравяме, че всичко е в процес на развитие и търпи някаква промяна.

# | от gargichka на 13 август 2007, 13:57

Права си, Куинката!

Всъщност въпроса е май човек да не се оставя да загуби вярата си. (или поне: не за дълго време :) ) - каквото и да означава това.
В някои случаи това означава да продължиш до последно да вярваш в човека, в други случаи вярата е обратното - да го забравиш. Хамава работа, нали? :)

# | от petkata на 02 ноември 2007, 16:58

Чудя се как ли продължава историята ти...няколко месеца по-късно...

Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!

За мен

Общности

Етикети

Моите RSS

Как да разбирам това?!

RSS за коментари Коментари

Приятели