Пристигна в моят свят, тъкмо тогава, когато душа, мисъл, тяло и сърце пееха една песен. Душата летеше, мисълта беше спокойна, тялото танцуваше, а сърцето беше сигурно. Пристигна така, изведнъж! Не съм те викала, нито съм те търсила - сам дойде! Пристигна там, където не съм те очаквала и заживяхме заедно с девиза "ЗАВИНАГИ ЗАЕДНО". Без колебание, без страх, без да допусна мисъл, че тези думи са толкова наивни и че имат срок на годност...
... и ето! След една година навлезе хлад, клоните се разлюляха, морето се разбунтува, земята се разтресе... И аз имам вина, но истинската любов не издържа ли на всичко?
Днес ти си свободен. Търсиш други птички да ти чуруликат моята песен :( . Вероятно споделяш с друга това, което научи от мен за жените и онова, което беше само за мен от теб. ...и твърдиш, че ме обичаш още!
Как да разбирам това?!
Двумесечната ти ваканция, явно не ти е била достатъчна и ме помоли за още месец, но този път без мен, за да избистриш отношенията си с мен.
Как да разбирам това?!
Това край ли е или ново начало /с теб/?!

Как да разбирам това?!

Страх ме е! ... но нито звън, нито мълв, нито стон, нито вик ще чуеш от мен този път.

Обичам те! Обичам те, по същият начин, когато влезнахме в храма нетърпеливи да си дадем обет един на друг пред Господ, дори по-силно те обичам. Не минахме под венеца, но моментът не бе по-слаб. И излезнахме с усмивка, топли очи и души, за които болката не бе позната. ...като двама, които не познават болка, раздяла и изневяра.
Кой прокъса тази тънка нишка?!

Ще търпя, въпреки нетърпението си и ще чакам да се завърнеш от лятната отпуска! Дано търпението ми да бъде възнаградено!
В противен случай: Господи, дай ми сили да запазя самообладание и да не умра от болка, а да продължа напред!