още малко от "Наниз от шестици"

Ваканция

Ето вече свърших втори клас.
Само че сега се чудя-
как от утре няма да съм в час,
как по-късно ще се будя!...
Мога цял ден да се излежавам
или с Дарси,мойто куче,
да лудувам до забрава...
Ох, но сигурно ще ми е скучно
без училище и без деца
че с децата даже да се скарам там за някакви си нещица
е чудесно.Как ли ще изкарам
без уроци, без учебен час,
без звънче, което сладко пее?

Но... нали ме чака трети клас!
Лято, усмихни ми се! Здравей!


Когато порасна

Когато порасна ей толкоз голяма
ще ставам най-рано, ще будя аз мама.
Но не за да бърза за работа тя,
а просто да почне с усмивка деня.

Ще мия, ще чистя, а моята мама
така ще се радва, че ставам голяма,
че може спокойно да става, да ляга
и няма да има в очите й влага.
Когато порасна ще свалям звездите-
да топля на мама сърцето, очите.
Когато порасна...Но още съм малка
и нежна искричка на моята майка.

Броилка

Нарисува Веселина весела картина-
една пчеличка с поличка,
две стари бабки със шапки,
три кончета с балончета,
четири деца със знаменца,
пет малки котки в лодки,
шест козлета с цветчета,
седем патки със забрадки,
осем звездички с очички,
девет мишлета с книжлета,
десет жабоци в подскоци.
И отиде в ПЪРВИ клас
да ги преброят на глас.

УЧЕНИЧКА
Първа ученичка
искам аз да стана
и да казват всички:
- Вижте я Даяна-
пише и чете
най-добре от всички!
Умничко дете!
Първа ученичка!

БУКВАРЧЕ

Мило,умничко букварче,
мое чудно азбукарче,
книжке с пъстра красота,
вече мога да чета.

Тая сутрин ти разбра ли
как звънчето ме погали
пред училищния праг
и ми каза: "Браво,първолак!" ?

Мило,пъстричко букварче,
пак ще бъда с теб,макар че
смело тръгвам през света -
вече мога да чета.

НЯМА СТРАШНО

Със мама учим двама.
/Учителка е мама /
Итрудното домашно
със мама не е страшно.

Чета, разказвам, пея...
Спокойно е до нея.
От мама всеки ден
е с обич подарен

Когато учим двама
загрижена е мама.
Ще свикна бързо, знам,
у нас да уча сам

ЗАЩО НЕ СЪМ

Ех, защо не съм и аз
като батко в първи клас!
Чантата да нося сам,
всички буквички да знам,

да ги пиша тъй красиво,
че да гледат завистливо
даже птичките край мен.
Да съм важен всеки ден!

Да ми казва нежно тате,
че съм умен като бате,
че съм най-най-най- добричък...
Да си ходя сам самичък...

Аз на баба да чета
чудни приказки, а тя
да ми вика:"Златно внуче!
Иска всичко да научи."



ЛЯТО

Топъл вятър свирна във съня ми рано.
Лятото ме щипна още под юргана.
Слънцето запали с палави лъчи
пламъче игриво в моите очи.

Лятото препусна през нивята смело.
Питам се дали е стигнало до село,
че оттука то е толкова далече?
Сигурно и баба щипнало е вече.

Баба ме очаква с вкусни чудеса.
Наниз от шестици ще й занеса.
Бабиният Шаро,знам, ще се прехласне
само като види колко съм пораснал.

ПЪРВОЛАЧЕ

Слънцето на мене ли така се смее?
Мама ме погалва нежно с поглед влажен.
Сребърна звездица на усмивката й грее
и разбирам - днес съм най-най- важен

Всички са усмихнати край мен, дори
Врабчо ми подвикна:"Здрасти,хей,юначе,
пръв да си!" Довиждане,игри,
нямам време.Аз съм вече първолаче!

Пролетно утро

На пъстрия клон под моя балкон
надпяват се птички.
Съобщават на всички,
че още по тъмно,преди да се съмне
дошла Пролетта.Събудила тя
тревички, цветенца...Отваряй оченца
сънливо дете, че Слънчо плете
красиви пътеки за всеки, за всеки.
Я виж - Пролетта усмихна света!


ДЪЖДЕЦ

На прозореца ми тука
някой весело почука.
Яда видя: с бистър глас
кой потропва в сънен час?
О, по новите цветчета
мокри бисерчета светят!
Ти , дъждец, роси, роси-
нежна радост донеси
на тревичките зелени,
на дървета пременени,
на градините красиви,
на порасналите ниви.