Гръм удари.Вятър писна.

Цвят покапа - тих и бял.

Дъжд се сипна, ядно плисна

тротоара онемял.

Птица викна.Стон изхлипа.

най - после се срещнах със себе си.

Бях смешно ударена.

Облизах си жалките рани

и страшно заплаках.

Разтопиха се видимите планини

Танцуваше виното в лудия пулс на кръвта

и струните късаха голия бент на нощта

в бедрата на нежнокрасиви жени.

Кръстосваха бяг светлините на синьозелени лъжи