Пейо Яворов-Две хубави очи

 Пейо Яворов

ДВЕ ХУБАВИ ОЧИ


  Две хубави очи. Душата на дете
в две хубави очи; - музика - лъчи.
Не искат и не обещават те. . .
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли!Страсти и неволи
        ще хвърлят утре върху тях
булото на срам и грях.
Булото на срам и грях -
        не ще го хвърлят върху тях
страсти и неволи. Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли. . .
Не искат и не обещават те! -
Две хубави очи. Музика, лъчи
в две хубави очи. Душата на дете. 


                   


                         АНАЛИЗ
Този Анализ сама съм го правила.Както казахте тук авторът сме ние.
 В произведението на Яворов "Две хубави очи",авторът разкрива не само умението сии да пресъздаде чувствата си,но и чистотата на своята душа."Две хубави очи"  ни доказва как същноста на човека се състои от душа и материална част.За някои тялото може да бъде "Булото на срам и грях",но за друг може да бъде "Душата на дете-в две хубави очи".Авторът лирик показва как в душата на всеки човек се крият "две хубави очи.Душата на дете".За мен Пейо Яворов е наистина велик поет,който ще остане ж историята на човечеството.Той така умее да пресъздаде своите,както и на другите чувствата,че и ние да откриваме своите в техните.Той е изключителен поет-лирик,който пише за любовта и душата на човека.

няколко думи за стихотворението:
През живота си Яворов обича две жени – Мина и Лора. Те не престават да го вдъхновяват до края на дните му.
Това стихотворение е посветено на Мина.През годините на любовта си с Мина, Яворов е най-прикрит и затворен. За нея Яворов написва стихотворението “Две хубави очи” - история на копнежите му към една изключителна девойка.
Когато Яворов се запознава с Мина, тя е само на 16 години. Баща й е известният писател Йордан Тодоров. Любовта на Яворов към Мина е чиста и изгаряща. За жалост той открива заклети свои противници в лицето на братята на Мина - Христо и Петко. Стиховете на Яворов те наричат “мистификация”. В тях те твърдят, че виждат отразените духовни преживявания на човек, който умее да заблуждава.
Лятото на 1910 г. е най-тъжното в живота на Пейо Яворов.
Често пъти Яворов и Мина са разделени, защото Яворов много пътува. Поетът обикаля Франция, Швейцария, Австрия. Докато се намира в чужбина, Пейо Яворов написва пет стихотворения за Мина и ги събира в цикъла “Писма” - “Мечта”, “Истината”, “Обичам те, въздушно нежна, в нежна младост”, “По стъпките ми вредом никне жълта злоба”, “Мечтата ти е очарована робиня”.
След завръщането на Яворов в България Мина заминава за Париж. На двамата е съдено да не са заедно. В Париж Мина се разболява сериозно и отива на лечение в санаториум до град Берк. Научил новината, Яворов подава молба до министъра на просветата за разрешение да замине в Париж. Молбата му е задържана повече от два месеца, забавена поради ловки машинации от страна на братята на Мина. Любимата на Яворов издъхва съвсем млада - едва 20-годишна. Възпрепятстван от нейните близки Яворов не успява да види Мина на смъртното легло. Той я зърва едва на нейното погребение през лятото на 1910 г. Това е най-тъжното лято в живота на поета.
Мъката на Яворов след смъртта на Мина е така непоносима, че той не може да я изрази със стихотворна реч. Всичко преживяно преди това, Яворов съумява да превърне в поезия. По думите му и най-трагичната поезия за него е песен, музика, ритъм, но “никое стихотворение не би могло да побере океана на едно велико страдание”.
После Яворов среща Лора Каравелова и се влюбва повторна.Друг път ще разкажа за тяхната любов.


Моля коментарите.:)
Ще понеса похвали и критики.;)