Съмнението

23 май 2006, 00:46 Публикувано в BgLOG | 4 коментара , 1569 прочита

Времето минава бавно. Капки дъжд се стичат по прозореца. Нейният смях. Това смях ли е наистина? Нейният поглед. Дали не отбягва моите очи? Нейните пръсти. Дали не потреперват? Не долавям ли напрежение в гласа ти?

Време е да си признаеш. От мен няма какво да криеш. Истината ми е пределно ясна. Аз чух как затваряш телефона, когато се прибрах. Аз видях, че днес си по-нагримирана от обичайното. Аз знам, но ти си мълчиш.

Гласовете в главата ми нашепват най-ужасните неща. Нощем се събуждам облян в пот и казвам твоето име. Ти не си тук днес, но дали наистина си там, където твърдиш? Нервно крача из стаята, опитвам се да убия безсилието си с гледане на телевизия.

Сигурно е онзи твой колега. Ония с фризираната коса, същия, дето си купува само най-изисканите маркови дрехи. Видях, че си говорите. Аз знам, но ти нищо не казваш.

Ти спиш в другата стая. Не, не спиш. Ти плачеш. Какво се е случило? Разкажи ми. Ти продължаваш. После утихваш. Казваш ми, че ме обичаш. Аз не знам какво да кажа. Казваш ми, че не можеш повече така. Казваш ми, че съмненията ми те убиват.

Седя до прозореца и слушам дъжда. Мисля за ревността. Тази болест по нашите умове. Налудничево търсене на лъжата. Желанието да се самосъжаляваме.

Ти идваш. Не изглеждаш ли друга? Имаш нова прическа? Дали просто не си искала да ме зарадваш?

Аз правя своя избор. От днес ще вярвам в любовта.

RSS за коментари Коментари

# | от jy7 на 23 май 2006, 09:38

Господи това е невероятно .Цялата се разтреперих.И очите ми се насълзиха.Сякаш виждам себе си .Сякаш е описано моето отношение към скъпия ми съпруг.Каква болка само.Защо му причинявам всичко това .Не бива да съм такава,аз не съм такава .Прибра се за 2 дни да бъде със семейството ,а аз бях толкова студена .Дори сърцето не трепнеше както преди.Защо ,се питам и не знам отговора.Какво ме е променило толкова ?Какво става с мен , господи?Защо не мога да му отвърна с цялата си любов както преди?Защо търся любовта навън,другаде ,а не при него.Чувствам че живота ми поема в грешната посока ,а съм безсилна да я променя.А полагам усилия ,непрестанно.Боря се и аз не знам с какво.Как да оправя всичко.Как да накарам сърцето да забие лудо щом той е с мен.Отново в главата ми кръжат стотици въпроси .И днешния ми ден ще мине в търсене на отговорите .Искам да го обичам господи ,наистина искам...........Благодаря ти за написаното ,това малко или много ми показва болката която му причинявам.Но най-лошото е че го осъзнавам , а не мога нищо да променя.Но май се отплеснах доста .Чао вече трябва да работя.

# | от Скрежанка на 23 май 2006, 10:33

Такааааа..... Звучи ми познато, макар че никога не съм се самнявала чак толкова, нито съм ревнувала чак толкова. Но и малко да е пак е неприятно и болезнено. Чувстваш се все едно си предал другия...

# | от Shogun на 23 май 2006, 11:12

Един мъж се прибира внезапно от командировка и заварва жена си гола в леглото, с чужд мъж.
Жената казва: -Ооох, сега като ще почнат едни съмнения!

А сега сериозно:
Страхотно е написано!

За мен ревността е белег на несигурност. Всъщност не се съмняваме в другия, а в себе си: нашата красива любима или прекрасният мъж до нас - заслужаваме ли го? Очевидно не! Ние далеч не сме толкова....готини, секси, за да задържим такъв човек само за себе си. Търсейки доказателство за нашите подозрения, ние всъщност търсим храна за нашия комплекс за малоценност.

Искаме един човек може да ни излекува от параноята, и това е точно този прекрасен човек, който имаме до себе си, нашето слънчице - искаме то да ни докаже, че е готово да грее само за нас.

А всъщност - ние най-сетне трябва да оценим себе си по достойнство, да си разберем цената, трябва да се обикнем, за да позволим и на другите да ни обичат. Как да предложим на другите нещо, което самите ние не ценим!

# | от ghoster на 23 май 2006, 16:40

jy7, според мен е ясно.. Нещата не могат да бъдат същите, както са били някога. Нещата се променят и ние трябва да можем да живеем с това. Идеята според мен не е да намериш старите чувства и трепети в него, а да търсиш нови. Та търсиш в него, човека, когото обичаш, а не човека, когото някога си обичала. Точно в такива моменти човек трябва да се опитва да търси други начини, да импровизира, а не да зацикля в живота, който щем - не щем си е монотонен. Желая ти успех, защото щом търсиш любовта, значи си на правилния път.

Шогун, съгласен съм за ревността. Всъщност самата ревност е един вид несигурност в чувствата на другия човек и страх, че можем да го загубим. Тя често е породена от несигурността в себе си, както ти каза. Друг вариант е и недостатъчната комуникация. Когато не разбираш какво чувства другият, когато всеки си има части от характера, които са загатка за другия, може да почнете да се ревнувате, като по-добрия вариант тук би бил някакъв вид по-интензивна комуникация.

Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!

За мен

Общности

Моите RSS

Съмнението

RSS за коментари Коментари

Приятели