Продължение на "Юнаци"

08 декември 2006, 16:21 Публикувано в BgLOG | 7 коментара , 868 прочита
Етикети: за едно изследване
(ето линк към първото)



Всъщност всичко започна с това, че четох една книга на Стивън Кинг. То, де. “То” на Стивън Кинг. Тая книга е на 3 части. Първите две ги намерих от приятели на български (щото колкото и да е, по-лесно си е), обаче с третата част какво стана не знам, но я намерих на немски. Окей, няма проблем, все пак живея тук от лето двехилаядно. И си продължих историйката, то интересно, обаче ...

Обаче не беше същото. Някак си ... абе ... всичко разбирам, няма проблем. То си се развива действието нататъка, героите са си същите, обаче ... ами как да се изразя ... не ми докосва така душата. Някак си не беше толкова директно. Толкова емоционално... и тогава се замислих, че някак си ти като кажеш “топло”, примерно, чувстваш топло донякъде. Казваш Мамка му, казваш ... и се сетих и за онова другото – колко лесно е понякога да говориш за теми, за които би се изчервил на български ...

Разправям това на моя тогавашен приятел, който беше (и още е, де) завършил психолог. И той ми подхвърля: да, много интересно, вика, от това може да излезе студия. Аз: ааа да наистина. И толкоз.
Обаче ... той го каза :) После след няколко месеца скъсахме и т.н., обаче идеята я имаше вече. Всъщност, ако не беше подхвърлил той това в тоя момент, аз никога нямаше да се сетя, че това може да се изследва! Просто нямаше да ми дойде на акъла, това е! Пак щях да си търся тема за дипломна работа, но нямаше да свържа едното с другото. Щеше да си остане едно наблюденийце и една мисличка просто. (колко ли често човек не прави някакви неща, просто защото не се сеща, че всъщност са възможни? ... как да е, де...)


Да, както и да е. Мен така и така ми трябваше тема. Ако не се бях сетила нещо, щях да отида при някой професор и да питам имат ли нещо за мен. Обикновено така става ...

... и нататък ... ами нали работя като момиченце за всичко в катедрата по когнитивна психология. Разказах на шефката ми идеята и тя, не щеш ли, се въодушеви...


Само две думи за шефката ми, защото може по-натам да я споменавам пак. Юлиане (така се казва) е на пръв поглед едно момиченце на 20 години, дребничко, усмихнато, енергично ... много общително и наистина много лъчезарно. С руса косичка и зелени очи. Обаче къде ти, външния вид лъже! В смисъл... на 29 е и е – освен много чаровна и т.н. - адски упорита и целеустремена. Няма лабаво!...


* * *

Оказа се, че няма чак толкова много изследвания по въпроса. Има хора, които са го наблюдавали това с емоционалността на чуждия език, описали са го, дали са примери ... има и изследвания, ама нищо наиситна сериозно. Тоест, идеята я има, но се оказва, че да изследваш или докажеш нещо такова не е чак толкова лесно.

А пък си е важно да се знае ... някак си има смисъл да се види как се чувстваш ти като чужденец на друг език – па макар и да го владееш добре... И сега, беше въпроса как да го изследваме това чудо. С въпросници е тъпо, защото въпросника те пита за мнението ти – което пак е добре – но не хваща директно феномена. Тоест той хваща мнението ти за феномена, възприятието ти за феномена, ама не и самия него директно.


ЛЕЛЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ току що ми заби оупън офиса и това е, което се е сейфнало!!! Ебаси, нали оупън офиса е добро нещо? :((( Грррррр



...


Както и да е. Бях тръгнала да разправям (и го бях разправила, мама му стара!) как в крайна сметка решихме да го изследваме това явление. Трябваше да е нещо, което директно да “измерва” емоцията, която някакви думи активират...

Всъщност, идеята не беше моя. Просто в катедрата, в която работя, много се експериментира със скрити картинки и други скрити стимули. Нали се сещате в рекламите и филмите дето разправят, че имало там скрита картинка на кока кола, гола жена или и аз не знам какво. А то такива неща можеш да чуеш, че едва ли не човек като “види” скритата картинка на кока кола, без да знае защо, става и си купува кола. Ами това ... не е точно така. То ефектът наистина го има, в смисъл, че може да ти се активира определена представа – примерно да се сетиш за кока-кола, без да си я видял съзнателно. Но ефектът е толкова краткотраен, че едва ли има особен смисъл да се рекламира наистина по този начин. А те – напротив - “истинските” реклами, на практика правят какво ли не, за да ги забележиш. Светкат и дрънкат, само и само да им обърнеш внимание. Всички се състезават за твоето лично внимание ... за твоето време. И друго, което се опитват, освен да задържат вниманието на хората – да свържат продукта с някаква определена (положителна) представа. Реклама на бельо – готин мъж. Перилен препарат – готин мъж. Автършейв, готин ... ъъъъ за какво бяхме почнали?
И ти на практика не си купуваш продукта, ами представата, която стои зад него. Купуваш си играчка, изненада и шоколад (нали така беше?), а не: малко шоколад в кръгла форма с някаква глупост дето не ти трябва? :) Купуваш бели зъби, свеж дъх и защита против зъбни камъни, а не само ментова паста. Така е винаги, независимо дали има реклама или не. Тоест, от тая гледна точка, нищо против рекламите! Донякъде те правят нещата, дето решаваме да си ги имаме, да ни харесват още повече...

Е, не че няма други гледни точки, дето да дразнят, тук не оспорвам изобщо!!!

Та, какво общо имат скритите картинки с хипотезата за емоционалнотта на чуждия език ...

Ами ... представяш си следния сценарий. Ескеприментът е следния: Ти седиш пред компютъра и на екрана (бял на цвят) се появяват в средата думи. И ти трябва да ги класифицираш – положителни или отрицателни. Появява се примерно “Любов”. Положително. “Война” - отрицателно. “Болест” - положително. “Пролет” - положително. И така, появяват се думички и ти натискаш едното от две възможни копчета. Това е цялата работа...

Само дето преди да се появят думите, дето трябва да ги класифицираш, съвсем за кратко промигва някаква картинка или друга дума. Примерно преди “Цвете” промигва “Приятел”. И се оказва, че ако тая скритата дума е положителна, времето за реакция на друга положителна дума се съкращава. Просто защото “приятел” вече е активирала положителната реакция. При две отрицателни също... а ако преди “цвете” се появи примерно “болест”, тогава на човек повече време му трябва да превключи на отрицателното... или просто прави грешка, без да знае защо.

Но тук става въпрос за милисекунди! Тоест ефектът не е някакъв такъв поразяващ, знам ли. Но го има ...
Но за целта трябва бързо да става всичко. Думата трябва бързо да дойде след другата и после ти трябва бързо да натиснеш копчето плюс или минус, иначе край, ефектът на скритата думичка се изпарява.

Между другото, на това нещо му викат affective priming, а на скритата думичка, дето промигва и влияе, й викат prime.

Всъщност, праймчетата може да промигват за кратко, ама така, че да ги видиш, или за толкова кратко, че да не ги възприемеш съзнателно. И в двата случая влияят.
Обаче ако са видими, трябва много-много да не се замисляш каква им е ролята, защото в противен случай може да нямат ефект – или да имат обратния ефект даже.


* * *

И пак: какво общо има цялата тая работа с чуждия език и емоционалността... Ами ... Тоя ефект ще го има само ако думите автоматично и съвсем несъзнателно активират положителна или отрицателна реакция. Тоест, ако на чуждия език думичките нямат тази пряка, директна връзка с емоциите, няма да има разлика дали скритите думички преди “истинските” думи са били положителни или отрицателни. Тоест те нито ще те улеснят, нито ще те объркат...

Охх разбрахте ли нещо дотук, защото ми е малко трудно да си изразявам мисълта...