Продължени мисли

Очевидно продължение на тази тема.

леле, разкошна, както винаги :)

   Липсваше ми това, наистина :)

За мен Бог е обективната реалност, която е извън нас и която диктува правилата. Някой ще я нарече вселенска душа, или материя или друго - това всъщност е без значение. Ние сме едни микробчета, поставени в серда, често враждебна, често прекрасна. Злото е обективна реалност. Доброто е обективна реалност и ние нямаме власт нито над едното нито над другото.

Не цивилизацията е дала идеята за тези сили. Застани на билото на планината по време на гръмотевична буря и ще разбереш какво искам да кажа.

Дали ти си мислиш, че някой с разум стои зад всичко това, или ти си мислиш, че това са едни такива слепи сили... какво значение има? Само дето ако вярваш в някакъв изначален разум - ти ще се опиташ да се свържеш с него - чрез молитва, или с добри дела, или с покачние. Това ще ти даде някаква душевна стабилност, някаква увереност, че - така както си прашинка в грамадната пустиня - някой все пак го е грижа за теб, някой голям и силен. Но все пак богът или боговете, в които вярваш, са ти дали свободната воля да грешиш или не - т.е. изборът си го имаш, имаш страха, имаш вярата в бог.

Ако не вярваш в този световен разум, или не си сигурен, че го има - тогава пак виждаш доброто и злото, те пак са извън теб. Ти не можеш да ги омилостивиш. Свободата на избора си присъства - не заради някого си, а заради себе си и заради своите близки ти ще се стараеш да правиш добро: на себе си най-малкото. Пример: Крадецът прави добро на себе си, като краде, това е неговият начин да оцелее, неговият труд и неговия (без)нравствен избор. Наркотрафикантът се труди неуморно и то в условията на много голям риск и морален натиск от страна на обществото. Отново имаш избора, страха, и вярата - в случая, вярваш, че няма вечен живот, че ще ти се размине, така както някой вярва в доброто начало, без да вярва точно, че то се казва Бог. Един материалист, или един неморален човек, или добър човек - всеки вярва, и се страхува, само че ценностите са различни, но не знам какво променя това.

На никого не му е лесно и всеки прави избор.

А и преценката, кое е добро и кое - зло, има смисъл само по отношение на нас самите, на нашата личност, интереси, ценности...

Темата е интересна. Бих искала да обърна внимание на разликата между вяра и религия.

Аз например се имам за вярващ човек, но далеч не съм религиозна. Вярваща съм, защото, както каза Шогун: "Бог е обективната реалност, която е извън нас и която диктува правилата. Някой ще я нарече вселенска душа, или материя или друго - това всъщност е без значение". Повярвала съм в тази истина дълбоко и безрезервно. 

Религията дава конкретен външен израз на вярата, но нека си спомним, че на света съществуват различни религии и огромно разнообразие от вярвания. В същото време вярата може да съществува и без религията.

Човекът има право на избор, но този избор винаги му носи определени последствия и те са пречупени през призмата на висшата сила, която условно наричаме Бог. Казвам Бог, защото смятам, че тази дума е най-близка по съдържание на онова, за което говоря.

Съгласна, съгласна ... Много хубаво си го казала, Куинка, това с вярата и религията. Виж колко простичко разграничаване, пък колко много разяснява нещата. Аз лично, да си призная честно, не обичам да ми задават тоя въпрос: "Ти в какво вярваш". И никога не мога да му отговоря хубаво, освен уклончиво. Най-вече понеже нямам желание да дискутирам с когото и да било и някой да ми го оспорва:) Ще дам един прост пример, който ми се случи точно преди 15 минути. С моя съсед отиваме в кухнята да ядем (понеже учим заедно, тоест в едно помещение и всеки се прави така за
пред другия, че си учи... )

И Даниел ми казва: Този течен шоколад (неговия сегашен) не е толкова хубав колкото Нутоката от Плюса.

Аз: Е да ама Нутоката не е нищо в сравнение с Нутелата. Нутелата е класа, а нутоката е гадна.
Той: е да ама за мен Нутоката е връх на класата.

Аз:  Е да ама Нутоката има усещане на гадна мазност, а Нутелата не. Все едно, че са използвали свинска мас.

Той: Е да ама Нутоката е получила някакво еко-отличие. Не й е гадна мазнината.

Аз: Хмм... (затапиха ме)

Пак аз: Ама верно ли?...

Той: Да. И Освен това леля ми веднъж си мазала филия с Нутела и в нея имало една хлебарка в самата Нутела.

Аз: Ииииих...

Аз пак, след 30 секунди: Абе да, глупости, сега си го измисли това! Будалкаш ме нещо!

Той: Не бе не...

Аз (още по-невярващо): Да бе добре хлебарка в нутелата!

Той: Заклевам се, не си го измислям!

Аз гледам продължително и критично. Той си вдига ръката и се заклева.

Вярвам му вече, ама съм пак затапена в спора за за Нутоката и Нутелата. Проклятие!

Той, след като изчаква малко действието на думите си, добавя:

Е да ама това не означава, че Нутелата е много гадна, ами че най-вероятно във всички се намират такива неща.

Май да ... - признавам аз. Облекчение!!!



Та, спора за религиите ми се вижда също като спора за Нутока и Нутела.

Хахахахахахахахахахахахахахаха!

Е-е-е, Гардже, ето това умение да дадеш много точен пример или сравнение, родено от ежедневието ни дори, много ти го харесвам :)))

Спорът за религиите е наистина доста безсмислен. Според мен те трябва да се уважават, защото част от хората имат нужда някой отвън да им подреди живота, да им даде конкретни напътствия, съвети, да изпитат тръпката от тайнството на ритуала и т. н. Нашата религия съдържа много добри послания от възпитателна гледна точка  и заслужава да бъде уважавана, но също така не по-малко трябва да се зачитат и станалите религии.

В крайна сметка ние знаем, че те имат и друга стойност - разказват, всяка със своята специфична форма и образи, една и съща история, която вероятно съдържа много истини и познание.