Отново за дворовете на детските градини

20 април 2010, 10:12 Публикувано в Предучилищна педагогика | 10 коментара , 758 прочита
Категории: Предлагам..., Възпитание и обучение в детската градина /3-7, Семейство
Ключови думи: работа с родители, трудов ден, промяна в двора на детските градини

Не зная дали си спомняте, че миналата година, в края на лятото, писах 2 материала за дворовете на детските градини: http://bglog.net/blog/galinatrifonova/site/posts/?bid=31800 , http://bglog.net/blog/galinatrifonova/site/posts/?bid=31978 . Няма да повтарям написаното в тях. Искам само да кажа на тези, които са съгласни с мен, сега е момента да започнете да работите за промяната. Както направихме ние с колежката ми М. Минкова и директорката на ОДЗ 7 „Снежанка” – Плевен, г-жа Гатева.

Какво направихме ние?

Първо: родителска среща на двора. Седнахме учители и родители на пейка с лице към площадката и попитахме родителите какво не им харесва на двора. С радост установихме, че родителите мислят абсолютно еднакво с нас, дори в същия ред на нехаресване. Казахме им, че 30 години общината (чиято работа е двора на детската градина) нищо не е направила за промяна, и че в този момент на криза, едва ли ще промени позицията си. А децата им растат и не чакат. И ако искат нещо да се промени на двора за техните деца, трябва да го започнем сега. Предложихме им в понеделник да дойдат от 17 часа и да поработим върху площадката. Един баща каза, че това, с което се захващаме не може да стане за 2 часа и по-добре е да организираме трудов ден в неделя. При тази промяна в организацията, повикахме директорката и срещата продължи в много делови порядък: какви машини и инструменти ни трябват, кого да повикаме, колко време планираме да се работи.

Цяла седмица организирахме този трудов ден, но все не ни се вярваше, че нещо голямо ще се получи.

В неделя…..

Не зная как да ви разкажа за неделя.

В 8,45 часа дошли първите родители. Дори ние двете с колежката не бяхме дошли. Добре, че директорката се оказа ранобудна…. А в 9,30 вече имаше 24 човека на площадката с електрожени, резачки, прави лопати, мотики и какво ли още не. При това не бяха само бащи, но и дядовци, чичовци…. Някои родители, които не могли да отложат ангажиментите си, бяха изпратили близките си да ги заместят…. Не можете да си представите какво страхотно изживяване беше този трудов ден! От времето на студентските бригади не съм носена на така вълна от труд, удоволствие и дружелюбие Една майка ми казва:” И вие искате да ни сближите. Ами вижте кога се сближаваме!” И аз се замислих: Ние все правим някакви „мероприятия”, все планираме неща в стил „детска градина” на които просто заместваме децата с родителите, но като цяло отношението ни към тях е подобно: свръхобгрижване, дозиране, предварително предвиждане кое как ще се случи, контрол и презумпция: то днешните родители са едниииииииии……И в резултат насреща си получаваме режисирано и контролирано поведение, дистанция и неискреност. При това няма как да се почувстваме истински партньори, няма как да споделим усилията си и да си гласуваме взаимно доверие….А ние с нашите родители се видяхме едно към едно: кой как работи, как участва в общото дело, какъв е приносът му в общата атмосфера. Не зная защо, но имах усещането, че се надпреварвахме да бъдем добри, работливи и резултатни. Някак естествено сменяхме местата си и си предавахме инструментите….. А мъжете, (които бяха половината от участниците в трудовия ден) сякаш следяха с периферно зрение къде сме двете с колежката и директорката и все ни вземаха работата от ръцете:”Това не е за Вас, госпожо!” или „Дайте на мен: колко трябва да се направи…..” .Някои бяха дошли и с децата си и според мен това беше най-прекрасното: децата видяха как работят техните родители, къде и какво точно правят за градината, а и какви са отношенията им с останалите родители и нас. Казвам ви: атмосферата в понеделник беше съвсем различна от всичките останали понеделници. Сякаш нещо, родило се в неделя продължи и в понеделник….

А обядът!!!!! Имаме семейство, собственик на една от големите плевенски фирми за храна (което не им попречи в неделя да работят наравно с останалите родители). Събрахме малко пари и жената купи от тяхната продукция, а един от другите родители запали барбекю в единият края на площадката…… Барбекю, бира и хляб……Ммммммммм……Кратка почивка, около 40 минути и пак: работа, работа, работа! До 17,30 часа.

Резултат: 30 родители участваха в Буратиновския трудов неделник; превърнахме малкия пясъчник в алпинеум, а един опасен и никога не използван басейн в голям пясъчник, премахнахме около 50 кв. м. плочки и обърнахме и засяхме около 300 кв. м. площ, която не беше подновявана 35 години, преработихме една опасна пързалка в къщичка за игра, обезопасихме люлката с пясъчник под нея…. http://grupaburatino.blogspot.com/ 

И това е само началото…..Имаме още идеи – и ние, учителките, и те, родителите. И оживено си ги споделяме не само на живо, но и в блога на групата, и в имейли. А родителите гледат вече с очи на стопани площадката за игра и с очи на съмишленици към нас.:-)

И най-голямата ни печалба е тази нова близост и доверие между нас, която няма как да се получи по друг начин!

Забравих да ви кажа, че следващо решение на тази знаменита родителска среща е общ автопоход до близка живописна местност с еко пътека на всички семейства и деца на 1 май.

Сега с нетърпение чакаме този ден. И вярваме, че ще е още по- приятен и вълнуващ…..