Не зная дали си спомняте, че миналата година, в края на лятото, писах 2 материала за дворовете на детските градини: http://bglog.net/blog/galinatrifonova/site/posts/?bid=31800 , http://bglog.net/blog/galinatrifonova/site/posts/?bid=31978 . Няма да повтарям написаното в тях. Искам само да кажа на тези, които са съгласни с мен, сега е момента да започнете да работите за промяната. Както направихме ние с колежката ми М. Минкова и директорката на ОДЗ 7 „Снежанка” – Плевен, г-жа Гатева.
Какво направихме ние?
Първо: родителска среща на двора. Седнахме учители и родители на пейка с лице към площадката и попитахме родителите какво не им харесва на двора. С радост установихме, че родителите мислят абсолютно еднакво с нас, дори в същия ред на нехаресване. Казахме им, че 30 години общината (чиято работа е двора на детската градина) нищо не е направила за промяна, и че в този момент на криза, едва ли ще промени позицията си. А децата им растат и не чакат. И ако искат нещо да се промени на двора за техните деца, трябва да го започнем сега. Предложихме им в понеделник да дойдат от 17 часа и да поработим върху площадката. Един баща каза, че това, с което се захващаме не може да стане за 2 часа и по-добре е да организираме трудов ден в неделя. При тази промяна в организацията, повикахме директорката и срещата продължи в много делови порядък: какви машини и инструменти ни трябват, кого да повикаме, колко време планираме да се работи.
Цяла седмица организирахме този трудов ден, но все не ни се вярваше, че нещо голямо ще се получи.
В неделя…..
Не зная как да ви разкажа за неделя.
В 8,45 часа дошли първите родители. Дори ние двете с колежката не бяхме дошли. Добре, че директорката се оказа ранобудна…. А в 9,30 вече имаше 24 човека на площадката с електрожени, резачки, прави лопати, мотики и какво ли още не. При това не бяха само бащи, но и дядовци, чичовци…. Някои родители, които не могли да отложат ангажиментите си, бяха изпратили близките си да ги заместят…. Не можете да си представите какво страхотно изживяване беше този трудов ден! От времето на студентските бригади не съм носена на така вълна от труд, удоволствие и дружелюбие Една майка ми казва:” И вие искате да ни сближите. Ами вижте кога се сближаваме!” И аз се замислих: Ние все правим някакви „мероприятия”, все планираме неща в стил „детска градина” на които просто заместваме децата с родителите, но като цяло отношението ни към тях е подобно: свръхобгрижване, дозиране, предварително предвиждане кое как ще се случи, контрол и презумпция: то днешните родители са едниииииииии……И в резултат насреща си получаваме режисирано и контролирано поведение, дистанция и неискреност. При това няма как да се почувстваме истински партньори, няма как да споделим усилията си и да си гласуваме взаимно доверие….А ние с нашите родители се видяхме едно към едно: кой как работи, как участва в общото дело, какъв е приносът му в общата атмосфера. Не зная защо, но имах усещането, че се надпреварвахме да бъдем добри, работливи и резултатни. Някак естествено сменяхме местата си и си предавахме инструментите….. А мъжете, (които бяха половината от участниците в трудовия ден) сякаш следяха с периферно зрение къде сме двете с колежката и директорката и все ни вземаха работата от ръцете:”Това не е за Вас, госпожо!” или „Дайте на мен: колко трябва да се направи…..” .Някои бяха дошли и с децата си и според мен това беше най-прекрасното: децата видяха как работят техните родители, къде и какво точно правят за градината, а и какви са отношенията им с останалите родители и нас. Казвам ви: атмосферата в понеделник беше съвсем различна от всичките останали понеделници. Сякаш нещо, родило се в неделя продължи и в понеделник….
А обядът!!!!! Имаме семейство, собственик на една от големите плевенски фирми за храна (което не им попречи в неделя да работят наравно с останалите родители). Събрахме малко пари и жената купи от тяхната продукция, а един от другите родители запали барбекю в единият края на площадката…… Барбекю, бира и хляб……Ммммммммм……Кратка почивка, около 40 минути и пак: работа, работа, работа! До 17,30 часа.
Резултат: 30 родители участваха в Буратиновския трудов неделник; превърнахме малкия пясъчник в алпинеум, а един опасен и никога не използван басейн в голям пясъчник, премахнахме около 50 кв. м. плочки и обърнахме и засяхме около 300 кв. м. площ, която не беше подновявана 35 години, преработихме една опасна пързалка в къщичка за игра, обезопасихме люлката с пясъчник под нея…. http://grupaburatino.blogspot.com/
И това е само началото…..Имаме още идеи – и ние, учителките, и те, родителите. И оживено си ги споделяме не само на живо, но и в блога на групата, и в имейли. А родителите гледат вече с очи на стопани площадката за игра и с очи на съмишленици към нас.:-)
И най-голямата ни печалба е тази нова близост и доверие между нас, която няма как да се получи по друг начин!
Забравих да ви кажа, че следващо решение на тази знаменита родителска среща е общ автопоход до близка живописна местност с еко пътека на всички семейства и деца на 1 май.
Сега с нетърпение чакаме този ден. И вярваме, че ще е още по- приятен и вълнуващ…..
Браво, Галина!
Браво на всички, малки и големи, от ОДЗ 7 „Снежанка” – Плевен!
:-)))
Знаех си аз кой ще ме разбере най-добре! Може би защото знаете към какъв двор се стремя.... Благодаря ви, Ела и Павел!
Предполагам и че разбирате, че дворът е само началото. Мечтата ми и целта ми са родителите: свободни, доброжелателни, активни! Иска ми се да стигнем до там, че моята работа да са само и единствено децата. Всичко останало: двор, материали за работа, организация на какво ли не - от празника на дядо Коледа до неделници като този да са работа само на родителите. Мечтая за истинско партньорство и знам, че осъществяването на тази мечта зависи само от мен и колежката.....
Впрочем аз се гордея с двора, макар, че съзнавам: на пръв поглед почти нищо не е променено: все същите железа, които и ти, Ела, помниш от детството си. А аз искам само дърво, пясък и трева. Е, за сега не може всичко да променя. Особено в това време на криза....Но този неделник събуди надеждите ми, че ще получа това, което искам. Макар и в рамките на по-дълъг период от време. Ще ви уведомявам какво успяваме да правим, без да се надяваме на кой знае каква финансова помощ. Не че ако я получим от някъде ще я откажем. :-)))
Павел, съжалявам, че не можах да дойда на сбирката в софия. канех се да пиша, но така и не успях. Извинявай!
Имам предложение: когато правите сбирките, правете ги в събота, за да може да се приберем за понеделник, ние, които живеем в провинцията.....
Та, Галя, "бравото" ми е за родителската среща отвън на двора и за...барбекюто...Тези "неформални" срещи вършат много повече работа от "формалните"...
Наскоро имахме семинар в градината. Темата се въртеше около детската градина и семейството...Права си - май обгрижваме и големите, както и малките, а не трябва да е така. Не може само да даваш и то еднопосочно. А и понякога си мисля, че ние си мислим, че родителите си мислят и накрая някой си остава само с мисленето...Те, родителите не биха отказали каквато и да е помощ, стига да успеем да се аргументираме, мотивираме и каквото искаш още...Отделен въпрос е дали го правим...
И преди, и сега, екипът с който съм работила, сме се обръщали към родителите по важни проблемни - и не само - моменти за разрешаване. Последния път беше преди някоя и друга седмица - за изпращането на децата от подготвителната ни група. Знаете как е - организация, албуми, къде, как и...Дойдоха всички. Всеки помага с каквото може.
И в нашата градина имахме наскоро един...съботник. Дойдоха родители от всички групи. От нашата група един татко издейства "чисто нов" пясък за всички пясъчници. Изхвърлиха се ненужни "неща" от мазето. Е, отново имаше и боядисване, и окопаване на гуми по площадките. Идват. Не е, като да не идват, но...и моето виждане е малко по..."засукано", но дано дойде ден, когато да "реализирам" мечтата си...Една от всичките /мечти/ е алпинеум...Само че на есен сме в апартамент с първа група, та след две години може и да ви се похваля.
E, dale,
Ние алпинеум си направихме, за да можем (както се казва в един виц) двете с колежката, а и всички желаещи от градината, да си съскаме в естевствена среда.
Не съм съгласна с твоето "не можеш само да даваш и то еднопосочно". Твърдо съм убедена, че от нас зависи равновесието в релацията даване/получаване. Ние сме си виновни, ако усещането ни е за еднопосочност. И не ми говорете, че днешните родители са еднииииииииии.... Спомнам си от лекциите по историята на педагогиката, че някой си разчел древноегипетски или древногръцки, или древноперсийски надпис ( на си спомням точно, но важното е, че със сигурност има "древно" в началото на думата), в който явно възрастен се оплаква от тогавашните "днешни" деца....Мисля си, че подобно мислене е само белег на нашето остаряване, а не точно картина на днешното състояние на родителството. Хайдеееееее, малко стана като твоето " мисля си, че те си мислят, че ние си мислим.....". Това най-много ми хареса! Цялата ни работа е такава: само мислим, а лудите се налудуваха, т.е. откраднаха парите, с които можехме да направим толкова много неща! Помните ли по време на стачката как се учудихме, че по време на преговорите излезе, че никой в министерството не знае къде са потънали милиони левове! Но аз се отплеснах...
Искам да кажа: - за мен дворът е метафора: ние променихме малко двора и той промени малко нас! Дано се пенсионирам след като съм участвала в пълната промяна на двора!
Нали разбирате какво значи това?!
Явно не си ме разбрала, та ще направя опит да се поясня;(((
За "даването" става дума...Ако го бях сложила в кавички, може би щеше да звучи по-ясно...
Виж сега, за мен винаги е меродавно правилото: Децата са първо и почти...единствено като "първо" на родителите, а от нас зависи как да ги приобщим към живота в групата, в градината - родителите. Да, при нас се включват и помагат. По-скоро имах предвид - дали е достатъчно???
Хайдееее, май започнах да се оправдавам и аз не зная за какво...
А твоят двор, дворът за който пишеш - не е само двор в буквалния смисъл на думата, а предучилищното възпитание изобщо...Или греша???
А алпинеума - хм...Не ми беше хрумнало да го "свържа" със съскащите;(((
Щом казваш.....
Аз обикновено мисля за МОЯ двор, МОЯТА група, МОЯТА детска градина. Но в този огромен клюкарник, Интернет, границите се размиват и без да искам се оказа, че копая в мнооооого по-голям двор и цветята, които посадих в алпинеума, май цъфтят на Витоша. :-))))
Нямате права да коментирате тази публикация.
всички ключови думи