Върнете се към Предучилищна педагогика | Профил | Публикации
всички ключови думи
Онзи ден в занималнята влиза колежката от другата група с жълто списание в ръка и казва :"Ти защо не си ми казала, че са те публикували?" Ококорих се - за никаква публикация не знаех. Тя ми подаде списанието "Дом, дете, детска градина" и аз с изненада видях свой материал, публикуван тук, в общността, в рубриката "Теория и практика" на списанието, с името ми и без съкращения. А преди него видях и материал на daleto. За нея не знам, но не помня мен някой да ме е уведомявал, че смята да публикува мой материал в списание, та остави да иска разрешението ми. Сега какво: да се сърдя ли, да искам хонорар ли, да се гордея ли, или да се разкрещя: за пореден път някой е бецеремонен с мен и моите права. До този момент уважавах списанието и мислех, че хората, които го списват са коректни и професионални. Сега вече гледам на тях като на пирати.
Е, dale, доживяхме с нас да се държат като с попфолк певиците и да ни свалят пиратски. Дали да не си сложим и силикон в гърдите и устните?!
Ами да, явно са решили, че понеже това е неформална общност и куче влачи - диря няма. Не става така. Първо - авторите тук имат право сами да решат къде искат да си публикуват материалите, второ - общността е мястото, в коетос а публикувани за първи път и е редно всяко друго печатно списание или сайт да искат официално съгласие за препечатване. В противен случай си е чисто пиратство.
Ако сиспомняте, на първия конкурс имаше такъв случай -собственичка на друг сайт си беше препечатала статия на |Ела Георгиева, като на всичкото отгоре най-нагло твърдеше, че ние сме имали договорка за сътрудничество /което би могло да означава, че ние сме се съгласили да и препродаваме авторски права, например, което пък изобщо не е вярно./ Подчертавам дебело - общност "Предучилищна педагогика" няма уговорки, договорки или каквито и да било разговори с никого за препечатване на материали от общността. Ако видите някъде свой материал - първо е било редно да ви изнамерят и да ви искат съгласие, а когато е посочен и линк към общността - да уведомят и админите поне чрез електронната поща. Освен това, всеки автор за отпечатване в печатно издание трябва да получи и хонорар и това, че във въпросното списание са посочили линк на нещо отпечатано в неформална общност изобщо не ги освобождава от задължението да се отнесат коректно с автора, чиийто материал им е напълнил броя.
Ще се свържа официално с тях, въпреки че, хора, които четат и препечатват оттук, при добро желание и ясно съзнание за правилата, биха могли да го направят преди да препечатват каквото и да било.
Галя, Шели, а не е ли добре да бъде поставен предупредителен надпис така, че всеки да може да го види още при влизане в общността? Може даже и на "входа" на общност "Образование"?
Знам, един опитен журналист трябвало да е наясно с писаните и даже с неписаните правила в тази насока, но нали виждате какво става :(
(2) До разкриване личността на автора неговото авторско право се упражнява от физическото или юридическото лице, което със съгласието на автора е разгласило за първи път произведението.
(3) Разпоредбата на ал. 2 не се прилага, когато псевдонимът не поражда съмнение относно личността на автора.
...Чл. 11. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г.) (1) Авторското право върху сборници, антологии, библиографии, бази данни и други подобни принадлежи на лицето, което е извършило подбора или подреждането на включените произведения и/или материали, освен ако в договор е предвидено друго. Авторското право върху включените в такова произведение отделни части, които имат характер на произведения на литературата, изкуството и науката, принадлежи на техните автори.
(2) За включването на произведения или части от тях в такова произведение е необходимо съгласието на техните автори, освен ако законът не предвижда друго.
Чл. 19. Авторът има право на възнаграждение за всеки вид използване на произведението и за всяко поредно използване на същия вид.
Чл. 27. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г.) Авторското право се закриля, докато авторът е жив и седемдесет години след неговата смърт.
(2) При произведения, създадени от двама и повече автори, срокът по ал. 1 започва да тече след смъртта на последния преживял съавтор.
Чл. 28. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г.) Авторското право върху произведение, използвано анонимно или под псевдоним, продължава седемдесет години след разгласяването му за първи път. Ако в този срок авторът стане известен или ако псевдонимът не буди съмнение относно неговата личност, се прилагат разпоредбите на предходния член."
Благодаря ти, Шели.
Погледнато през цитираният от теб закон, извършеното от редколегията на списание "Дом, дете, детска градина" изглежда ужасно и е ужасно.
Покрай тези 2 материала, които написах зимата видях това-онова. В един момент точно ти, Дале, ми прати линк към блог на детска градина, където беше копиран един от тях, без, разбира се, да фигурира моето име. Това някак го приех - все пак колегията е заета да отглежда деца, не толкова да пише на родителите как да се справят с проблемите. Но списание да си позволи такъв....как да го нарека.....Не, не такъв, а такава КРАЖБА! Не съм го очаквала!
Какво да правим?
Дале, явно само аз ще си слагам силикон, за да заприличам на колегите, които (признавам) ги крадат много повече от мен. Питам се какъв ли е критерият, по който от теб са искали съгласие, а от мен - не?!
Ани, виждала ли си българин да е спрян от някакъв си надпис да направи това, което си е решил?!
Ами, просто няма да ги оставим на мира. Всички тези хора имат пощи, редколегии, често, за съжаление, с именити учени в тях и институции над тях, които ги контролират. Началните вече имат сдружение, т.е. официално юридическо лице, което може да защитава техните интереси. Ние, и без сдружение, се оказва, че сме доста ефективни, когато сме настоятелни.
Безспорно, повод за гордост и удовлетворение за всеки учител е да бъде призната работата му чрез официална публикация в именито печатно издание. Само че, въпрос на етика /а и на право е/ това да не става през главата му и без негово знание. Да не говорим пък за случаите, в които просто се краде труда и се пуска в публикации със сменено авторство.
И тъй като съм убедена, че част от редколегиите на такива списания и издания честичко наминават тук, чакаме техния отговор. Ако не го дочакаме, има и други начини да си го поискаме.
Явно не съм единствено пострадалата. Просто защото накъдето и да погледнеш България прилича на разграден двор. И точно за това трябва да си търсим правата - за да свикнат наглите и безцеремонните да не мислят този двор за свой.
Като начало струва ми се добра идея да приемем предложението на Ани и да се включи подходящ текст в началото на страницата. Предложения за текста?!
Ще почакам няколко дни отговор тук от редколегията и....след това ще реша какво да правя после.
ЗАПСП - не е прецизен по отношение на он-лайн публикациите със свободен достъп. Никой такъв закон още не е прецизен, не само българският. Просто тази реалност е нова и не е осмислена още, камо ли да се регламентира добре.
Замислете се за количествата чужди (собственост на издателства) материали, които си разменяте тук освен вашите собствени разработки. Независимо, че им посочвате автори и издателства, не сте искали разрешение от тях да ги публикувате онлайн, нали? Бихте ли се квалифицирали като пирати в този случай? Мисля, че не. И съм съгласна с вас.
Щом са питали Далето, значи знаят как. Остава да са провери, защо не са питали Галя. Може и да е техническа пречка (мейл попаднал в спама или препълнена кутия и неповторен мейл или друг незлонамерен пропуск).
Хонорарите - трябва да си ги потърсите. Дори ако резултатът е да научите че списанието не плаща хонорари. Защото има приходи само колкото да печата изданието.
Благодаря Ви, MariaD.
Написаното от Вас звучи логично и практически точно. Като на човек, който е вътре в нещата. :-) Сериозно ще се замисля над думите Ви.
Изобщо не казвам, че "са забравили". Просто не допускам злонамереност в грешката с единия автор, ако и двамата автори са намираеми на едно и също място по един и същи начин. И написах "да проверим", защото мисля, че Галя трябва да получи извинение и обяснение, дори грешката да е техническа. И з хонорарите мислъта ми не е меркантилна. Просто такива са нормалните бизнес отношения - използваш нещо мое за търговска дейност - налага се да се договорим за заплащането му. Като поговорим, ще стане ясно дали да или не ще получа материално възнаграждение. Но разговорът е задължителен, за да не се наложи "общото мнение", че авторските материали в интернет "са безплатна суровина за издателски бизнес". Не са. И не е редно да са.
И въпросът изобщо не е маловажен и/или дребнав. Просто не е "драматичен" (авторите са посочени, материалите са непроменени и т.н. - т.е. уважението към труда е налице остава да се оправят бизнес отношенията.) Драматично е "Помагало.ком", което инкасира ежедневно, авторството се посочва от време на време, никъде не се споменава, че материалите са "везти от...." безплатен сайт и няма нито едно заведено дело за авторски права срещу него.
Благодаря Ви, Шели и МарияД. Извинявайте, че "побългарих" написаните с латиница имена.:-)
Благодаря ви, че така съпричастно и приятелски към мен коментирате "моя" казус. Защото гледам на него точно така - като типичен за българската действителност казус.И ако го публикувах тук, то беше защото съм твърдо убедена, както впрочем и Шели (знам от разговорите ни), че само от нас зависи тази действителност да се промени към по-добро.
Шели, изпрати ми, моля те, имейла: ще пиша на списанието. То се видя, че отговор от там тук няма да дачакаме, както и аз на личната си поща.Явно временно ги е хванала амнезията и не помнят тази общност, не са влизали тук последната седмица, не са прочели този материал и не знаят за какво става дума.
И докато сме на тази вълна искам да ви разкажа за моя идеал в тази посока. Тя се казва Карен Шулман, живее в САЩ и е свекървата на дъщеря ми. С мъжа си са професионални фотографи. В началото на тази година ни изпратиха прекрасен, професионално направен албум от коледното тържество у тях. На края на албума пише: "Този албум е направен за нашето семейство.....като е използван (името на фирма) софтуер". А на кутията пишеше: "Без търговска стойност"... Още когато го получих си помислих: "Колко коректно и професионално, независимо, че е само за нас!". Е, признавам, помислих си и това, дали и тя е възхитена толкова от снаха си с майка-професионален педагог, колкото аз от нейния професионалния албум, но това е тема за друг разговор.:-)
Но този албум е част от мотива ми да взема толкова присърце темата за поставяне на граници и спазване на правила в групата и в къщи. И не е ли ирония, че точно този материал е копиран в списанието?!:-)
Шели, и аз с голяма изненада разбрах, че съм "публикувана" в списание "Дом, дете, детска градина" - бр.3/2010г. Като "мнение", с моето име е отразен материалът ми "Размисли...промени". Възмутих се, тъй като никой не беше ме уведомил. От списанието взех телефона на Венцислав Крумов и веднага се обадих. Попитах го защо без мое разрешение е публикуван мой материал. Той ми отговори, че трябва да се гордея, че е добър и затова е използван. На моите въпроси кой го е предоставил в списанието, защото аз, където съм искала съм го поместила, той ми отговори твърде уклончиво. Чудех се какво да правя, разбирам, че и с Галя се е получило така. Със сигурност няма да спра до тук!
общност "Предучилищна педагогика" http://bglog.net/preduchilishtnapedagogika/"
Драга ми Общност, имаме отговор.
"
Уважаеми г.г. Русева, Трифонова, Решение на поставения от Вас проблем е от компетентността единствено на собственика на списанието – г-н Венцислав Крумов. По негово разпореждане обаче, през летните месеци не бива да го безпокоим с делови въпроси. Уверяваме Ви, че при завръщането му /най-вероятно в средата на м. септември/ своевременно ще му бъде предоставен текста на писмото Ви! От редакцията на сп. „Дом, дете, детска градина” "
Уважаеми ми редакционен екип, този отговор в стил "мила ми Венето" не ни удовлетворява. Вероятно ще се наложи да потърсим друг начин да информираме уважаемия собственик г-н Венцислав Крумов преди средата на м. септември.
Падна ми чеенето?! Г-н Венцислав Крумов е моят нов "любимец". Със все неговата "редакция".
Контактите, които се намиран из нета за Издателя на списанието: Образование ООД и собствениците Венцислав Димитров Крумов &Стоян Керемедчиев
0888 712 201
0899 458 005
0879 28 30 30
И адрес: гр София 1373
ж.к " Красна поляна"
ул " Братин дол",бл. 15 Б, ВХ. Б, ап. 39
Издателство " Образование"
Адресът както е публикуван на сайта на издателството през 2006
Адрес на редакциятa:
1373 София
жк. ,,Красна поляна”
ул. ,,Братин дол”, бл.15б, вх.Б, ап.39
тел: 02/ 20 20 84
GSM 0888 71 22 01
0888 71 20 68
e-mail: obrasovanie@abv.bg
За контакти
Райна Костадинова Петрова
дом. тел: 032/ 95 29 90
сл. тел: 032/ 69 21 61
GSM 0888 71 20 68
Адрес за кореспонденция:
гр. Пловдив
бул. ,,България” 196, ап.4
Друга адрес, с който издателството фигурира по справочниците
Град: София Адрес: София, ж.к. Люлин 5, бл. 549, вх. И, ет. 1, ап. 36 Телефон: 02202084
Благодаря, Мария.
Изводът е: Драги колеги, гордейте се, че сте добри - затова сте използвани.
Апропо, някой да е виждал такъв формат на официално обръщение - г.г. еди коя си и еди коя си... Това може да значи много неща, остава само да си харесам - госпожи гъски, големи гъски, ....
На корицата на изданието има знак за запазена марка, а вътре пише - "гаранция за коректност".
Бих приела един букет и публични извинения, господин Крумов. / а на публикуваните колеги - Вие си знаете, господин Крумов, ЗАСП Ви диша във врата/
Нямате права да коментирате тази публикация.
Още...