За теориите на проф. Гарднър и българското образование (по записки от лекциите и презентациите в Интернет)

На 20 ноември, при голям интерес от страна на академичната и малък от страна на учителската общности в Софийския университет се проведе семинар с водещ световно известният проф. Хауърд Гарднър, преподавател в университета Харвард, САЩ.

Интересът на преподавателите и студентите главно от Софийския университет беше оправдан: не се случва толкова често професори от ранга на проф. Гарднър лично да представят своите теории, променили мисленето и представата за света на много хора по цял свят.

Защото професорът в три лекции представи своите теории и идеи за човешката(ите) интелигентност(и) и организацията на човешкия разум: „Множеството от  интелигентности – минало, настояще и бъдеще” и „ Пет разума за бъдещето”.

Теорията на проф. Гарднър за множеството от интелигентности е много популярна, поне това показва Интернет, и за това ще ви спестя обясненията. Само ще ви дам дефиницията не, а обяснението на професора какво представляват човешките интелигентности: „Интелигентностите са биопсихологическия потенциал за обработване на информация по определени начини с цел решаване на проблеми или създаване на продукти, които представляват ценност в определена култура или общност.”. За разлика от досегашното тълкуване на общата интелигентност (G), проф. Гарднър оприличи човешката интелигентност не на един сложен и многофункционален компютър, а на няколко независими компютъра: за лингвистична интелигентност, за логико-математическа, за музикална, за пространствена, за телесно-кинестетична, за интерперсонална, за интраперсонална и за натуралистична интелигентност. Без категорично да я определя като отделна интелигентност, проф. Гарднър говори и за една девета, която нарича „екзистенциална интелигентност”. За професора интелигентностите са комбиниран продукт от гени; място на живот; времето, в което живее човек; ресурсите му и мотивацията. Развитието на една интелигентност не води до развитие на останалите, освен ако извършването на дейността (дейностите) не изисква и участие на други интелигентности (както при танцьорите освен развита телесно-кинестетична е необходима и музикална, и пространствена интелигентност).

За по-нататъшното развитие на образованието важни са хипотезите, които сподели професорът със своята аудитория:

·        Всички хора притежават всички видове интелигентност – от когнитивна гледна точка те са, които ни правят хора;

·        Няма двама души, дори и еднояйчни близнаци с абсолютно еднакъв профил на интелигентността.

Тези хипотези дават основание на професора да направи два изключително важни за образованието извода:

• За да се развиват интелигентностите на децата и учениците е необходимо да се индивидуализира обучението на всяко дете и всеки ученик по начин, по който то/той/тя може да учи и е необходимо да се организира оценяването така, е то/той/тя да може да покаже какво е научил.
• Наложително в този случай е и плурализиране на преподаването: всяка идея, концепция, теория, тема, да бъде преподадена по няколко начина: говорене, писане, схеми, диаграми, формули, метафори, ръчна работа, за да бъдат активирани множество от интелигентности.

По такъв начин преподаваното ще стигне до повече ученици, защото различните ученици учат по различен начин, но и когато разбираме нещо добре, ние можем да мислим за него по различен начин.

Не зная какво си мислеха другите колеги-учители, но аз бях обхваната от еуфория. Сега разбрах по нов начин както философията, така и организацията на средата и обучението в програма „Стъпка по стъпка”, в която работя вече 14 години. Разбрах и защо тази програма има световен успех и е изградила световна мрежа от детски и начални учебни заведения. И ми е мъчно, защото натиска за побългаряването и в сферата на предучилищното образование и малкото училища в сферата на началното образование лишават българските деца от една прекрасна програма за развитие в децата на многото интелигентности.

Разбирам по-добре и тестовете за проучване на развитието, предложени на учителите в програмата. Отдъхнах си с облекчение, като разбрах, че и той не е привърженик на диагностиката и оценяването на интелигентността на децата, както голямата част от детските учителки.  За него е важно „какво има в мозъка и в средата”…

За професорът интелигентността не включва в себе си морална оценка: еднакво интерперсонално интелигентни са и Сл. Милошевич, и Н. Мандела. Разликата е, че тази интелигентност на Милошевич доведе до човешки геноцид в бивша Югославия, а интелигентността на Мандела – до освобождението на неговия народ. В този смисъл за професорът не е най-важното колко са различни интелигентностите, а за какво се използват. Тези разсъждения аргументираха формулиране на това, какво представлява добро, морално дело:

·        Съвършено от формална гледна точка;

·        Интересно и значимо от персонална гледна точка;

·        Осъществено по етичен начин.

 Заключението му беше неочаквано: „Никога не е рано да се отгледа „добротворец”.

 Лекцията си професорът завърши с една крилата фраза на Мартин Лутър Кинг: „ Интелигентност плюс характер – това е отличителния белег на истинското образование”.

Втората лекция за петте разума за бъдещето проф. Гарднър започна с разсъждения върху това какво ще представлява бъдещето на света, според него и неговата работна група:

·        Мислене отвъд утвърдените граници;

·        Гъвкави и навременни реакции;

·        Излизане извън специалностите;

·        Екипно решаване на проблемите;

·        Сложни проекти и продукции в стил „Холивуд”;

·        Форми на нелинейно системно мислене;

·        Излизане отвъд „power point”, във виртуалния свят.

От пръв поглед се вижда разминаването между картината на света, която рисува професорът и образованието на нашите деца (което те получават в момента в детските градини и училищата), бъдещи участници в сложните процеси на създаване на това бъдеще.

Във втората лекция професорът говори за пет вида разум. Първите три вида разум повече или по-малко са обект на развитие от днешното училище: дисциплиниран разум, синтезиращ разум и създаващия, творчески разум. Като се замислих след лекцията, в България все още се работи върху развитието най-вече на дисциплинирания разум, защото учителите се опитват да накарат учениците да работят упорито, за да се усъвършенстват (основна характеристика на дисциплинирания разум, но дали нашите деца и ученици наистина се учат да работят упорито и върху какво ги караме да работят упорито?!); най-вече се опитваме да ги накараме да усвоят различните типове мислене: научно, математическо, историческо, художествено; някои училища полагат сериозни усилия да обучат специалисти в една или друга професия (друг е въпросът доколко успешни са усилията им при прекъснатата от години връзка между теоретичната подготовка и учебната практика). Развитието на другите два вида разум – синтезиращия и творческия, са обект на съзнателни усилия на малка група учители от водещи детски градини и училища. Бих казала, че по-скоро чрез някои методи на работа ние по-скоро унищожаваме естествените предпоставки за развитие на творческия разум – любопитството и любознателността. Защото, според споделеното от професора за творческия разум, колко училища поощряват и създават условия за овладяване на повече от една специалности; култивират систематично уменията за синтезиране на известното; поощряват излизане извън познатото или задаване на подходящи, нови въпроси; поощряват проявата на силни характери в учебната област (забелязвате ли, че обикновено в публичното пространство се коментират най-вече „силните” характери в криминалните прояви на учениците, и твърде рядко светлите примери на упоритите усилия и успехите на учениците-творци? Проф. Гарднър рисува образа на твореца така: „Той обича да пробва нови неща, обича да рискува и най-вече след неуспех се изправя и пробва пак.”. И още: „Не може да станеш творец чрез следване на правила.” Колко учители поощряват  нарушаването на правилата?! L Най-често естествения порив на младия човек към ново, различно не среща разбиране и подкрепа и…избива в агресия. Нали помним от първата лекция, че интелигентностите сами по себе си не са нито добри, нито лоши и само от нас зависи в каква посока ще се проявят… Кой , как и доколко помага на децата и възрастните да овладяват способите на синтез, толкова наложителни днес, във времето на океана от Интернет-информацията?! За какво и как се ползва Интернет от децата и учениците? Кой се чувства на мястото си в Интернет: учениците или учителите? И само липсата до скоро на безплатен домашен интернет за учители ли е причината някои учители все още да имат само начални знания за работа с компютър и Интернет? Как тогава учат децата да боравят с информацията, която ги залива в Интернет: да разграничават важното от неважното, да използват различни техники за запомняне и представяне на информацията, да предават тази информация на други хора?

Проф. Гарднър обобщи значението на тези три вида разум така: „ Дисциплинираният разум разглежда идеите, концепциите, проектите в дълбочина, синтезиращият – в широчина, а творческият  ни дава възможност да се разширяваме, да мислим извън „кутията”, която създава дисциплинирания разум”.

Собствените изследвания на професорът и неговата група върху моралността в действията на изследвани млади хора  го карат да разшири своите теории и да формулира още два вида разум: почтителен и етичен.

Почтителният разум е породен от „разнообразието като факт от живота” и от „нуждата да разбереш другите”и се базира, според мен, на интерперсоналната интелигентност. Той отива „отвъд чистата толерантност”. Не само професорът, но и българската действителност в училищата показва, че „моделът, наречен „отгоре надолу” е неподходящ за училищата и за стопанските предприятия”. Кога ли в нашите детски градини и училища ще се замени този модел с далеч по-работещи, в  които деца, учители и родители ще имат по-равнопоставена, а това значи и по-почтителна морална позиция?!

Етичният разум, според професора, „притежава по-високо ниво на абстракция от почтителния”. Той означава „да схващаш себе си като добър работник и добър гражданин и да действаш по подходящ начин и в двете си роли.”. „Лесно е да си етичен, когато е в твоя полза, но истински етично е да си етичен, дори когато е в твоя вреда”, каза професорът. Даааааааа, има за какво да се замисли всеки учител, всеки човек върху тази теза на професора…..

Оказва се, че не само в България, дори в САЩ младите хора знаят кое е правилно и кое не. Някои от тях дори се държат правилно. Но голямата част от тях мамят и се държат неморално с оправданията, „защо аз да съм по-етичен от видимото ниво на етичност у връстниците ми” и „ като успея – тогава ще се държа етично”. Професорът обвинява по-старото поколение за това поведение: ние, възрастните, не сме дали добър пример и не сме дали добри основания за това да си етичен.

Така проф. Гарднър формулира три признака на добра работа и добротворчество:

·        Отлична, експертна, висококачествена работа;

·        Етична, социално отговорна, морална работа;

·        Ангажирана, смислена работа, съпроводена с присъща мотивираност.

Професорът специално се спря на проблемът със знанието и творчеството в съвременния век на глобализация, биологична революция, учене през целия живот и дигитализация. Според него дълбочината на познанието губи надпреварата с широтата му; синтезът поставя въпросът дали е възможно човек да организира информационният поток; човек е почтителен към хората от вътрешния кръг, но не непременно към широката общност и настоятелно поставя въпроса „как да се превърнем в „граждани на киберпространството”.  Той твърди, че пет човешки качества ще бъдат променени във времето на виртуалния свят:

·        Чувството за идентичност;

·        Чувството за лично пространство;

·        Авторските права;

·        Вярата и доколко може да ни се вярва;

·        Какво значи да си „силен” в тази общност.

Така в тази втора лекция професорът поставя пред образованието нови задачи:

·        За обучим децата да синтезират информацията в мрежата;

·        Да стимулираме младите за творчество в мрежата, защото те не са склонни да пробват , очакват разрешение, а това не е предпоставка за творчество.

Втората си лекция проф. Гарднър завърши с фраза от друг виден американец – Ралф Уолдо Емерсън :” Характерът е по-важен от интелекта”.

Лекциите на проф. Х. Гарднър отдавна свършиха и той може би вече е забравил, че е бил в София, но аз продължих да се вълнувам:

Защо толкова малко учители имаше на този семинар, въпреки разгласяването чрез РИО, въпреки разгласяването и в мрежата? Не е ли това проява на разбирането у повечето учители, че професорите, университетските преподаватели, няма какво да ни кажат на нас, учителите, работещи в практиката? Или е просто инерция, рутина и нежелание да си в крак с теорията? Видимото разочарование на проф. Гарднър от малкото учители показа разликата между българската действителност и американската: никой в България не очаква някаква практическа полза от науката – нито университетските преподаватели, нито учителите, докато американският професор е свикнал и търси практическата реализация на своята теория. За това и той през цялото време говореше за „моята харвардска работна група”. Колко български университетски преподаватели имат „своя работна група” и ако я имат къде афишират нейната работа?

Още една разлика ме впечатли на този семинар: изложението на професорът и характерът на задаваните въпроси от българите. В нито един момент професорът не критикува нито една близка до неговите теории  теория. Напротив. В момента, в който обясняваше синтезиращия разум, той описа алгоритъм за създаване на нов продукт в който критиката на съществуващото не съществуваше L :

·        Цел;

·        Отправна точка;

·        Събиране на подходяща информация;

·        Формулиране на метод, стратегия, форми, схеми, уравнения, карти, метафори, образи, системи;

·        І груба чернова на синтеза;

·        Обратна връзка от различни източници;

·        Избиране на най-сполучливият синтез.

Обратно. Въпросите, които му задаваха университетските преподаватели или включваха критика, или очакваха критика към сродни теории, като теорията за емоционалната интелигентност, например. Особено странно, неприятно и нетактично, непочтително (според теорията на професора), ми прозвуча критиката и предложенията за промяна на цитатите на Мартин Лутър Кинг и Ралф Уолдо Емерсън – непочтително, невъзпитано и дебелашко. За разлика от нас, българите, явно американците от ранга на проф. Гарднър (а дали само от този ранг?!),  нямат нужда да се доказват критикувайки и принизявайки другите. Поведението на професорът беше образец на теорията му: почтителен и етичен. Кога ще изградим достатъчно самочувствие в себе си, за да престанем да се изявяваме за сметка на другите? Кога ще престанем да робуваме на социалистическата теза за градивната критика?! Кога ще престанем да се държим според поговорката: „Не ме гледай какво правя, слушай ме какво ти говоря.”?!

 Разбира се, чест прави на многото преподаватели и студенти, които със своите въпроси , зададени на английски, показаха познаване на теориите на проф. Гарднър, ерудиция и морал. Особено бях впечатлена от интереса, въпросите и владеенето на английски език от толкова много студенти!

И, разбира се, не мога да не споделя възхищението си и благодарностите си към ръководствата на Софийския университет и сдружение „Елизабет Кларк – Пенка Касабова” в лицето на доц. д-р Тепавичаров и доц. д-р Р. Захариева за отличната организация на семинара и най-вече за самия факт на осъщественото гостуване на проф. Гарднър!

Надявам се по-често да има такива гостувания, на тях да присъстват повече учители и да се задават повече въпроси във връзка с практическото приложение на една или друга теория.

 За повече информация:

Howardgardner.com

Goodworkproject.org

Goodworktoolkit.org

            Pz.harvard.edu