Шели, ти си страхотна! Много благодаря за полезните линкове, прочетох с огромен интерес казаното от Росица Алексиева. Не знаех например, че има толкова много видове интелигентост: "езикова‚ логическа‚ пространствена‚ музикална‚ телесна‚ личностна и др. Той започва със 7 вида (90-те години)‚ но впоследствие добавя и природна и екзистенциална (т.е. креативна)."
Имаш ли представа какво включва личностната интелигентност? Може би способността на човека да е наясно със самия себе си, с чувствата си и възможностите си? 

И понеже питаш за мнение, ще си го кажа :), и не е особено ласкаво. Мисля, че казаното от г-жа Алексиева е вярно, и това навява много тъжни размисли за българското образование. Защото то разчита на МЕХАНИЧНОТО ЗАПАМЕТЯВАНЕ, което няма много общо с интелигентността.

Вчера попаднах на една мисъл на Конфуций:

I hear and I forget. I see and I remember. I do and I understand.
Confucius

"Чувам го и го забравям. Виждам го и го помня. Правя го и го разбирам".

С други думи, практиката - да-запретнем-ръкави-и-да-си-изцапаме-ръцете - е най-важното условие за развитието на интелигентността!

Колко пъти обаче в училище детето чува "Не пипай!".  Колко пъти му се дава практическа възможност да направи нещата, за които чете в учебника или слуша някой друг да му говори? Та дори и в парковете ни и досега важи правилото "Не газете тревата!"!!! Не е ли абсурдно? На нас един дядо в Сандански ни вдигна скандал, че сме били вандали и сме газели тревата. Как да втълпиш на такъв човек, че е безумие да обясняваш на дете какво е тревата, какъв цвят има, но да не му разрешиш да я усети чрез собствените си сетива, защото така "я съсипва"?!

Хубави пориви се раждат в душата ти в навечерието на Новата Година, Шели! Прекрасно е, ако всеки се замисли какво иска да гради в децата, които са му поверени от Бог, Съдба или ръководството на детската градина за определен период от време :-). И това да не са "държавни образователни изисквания", а психически структури, които ще са необходими на подрастващия човек през целия му живот. Защото със сигурност не всеки ще стане Айнщайн, Моцарт, дори не и Джон Ленън. Но всеки може да развие достатъчно висока интелигентност в много области, за да изпитва удоволствие от собствената си дейност в тях, да бъде полезен и креативен. И най-прекрасното е, че началното развитие на всички видове интелигентност е в наши ръце, в ръцете на възрастните. И не трябва да правим кой знае какво. Просто изразът "Ти не можеш" трябва да стане забранен за учители и родители и да бъде подменен с "Опитай!" и "Браво!Ти успя!Направи го пак!" Е, за високото развитие на интелигентностите като система от определени способности явно ще се налага понякога родителите да бъдат по-постоянни от децата си и по-чувствителни за това кое наистина е способност на детето и кое - тяхна собствена амбиция :-). Имам предвид, че всеки има музикални заложби, например, но за някои деца тези заложби предполагат свирене на барабани, а не на цигулка, както се иска на мама. Да не забравяме и личният пример като най-великият учител на децата. Ако детето расте в семейство, в което всеки показва разностранни високо развити интелигентности, в което всеки се радва на успехите на останалите, ако творчеството е на почит, независимо дали в бродерията, дърводелстването, писането в Интернет, съвместното музициране, нали не мислим, че това дете ще израстне единствено с вкус към висенето в кафенетата с чаша кафе пред себе си и димяща цигара в ръка?!

И така, нека през Новата Година забравим думите "Ти не можеш", да ги заменим с "Ти успя!", да се радваме и да подкрепяме включването на децата във всяка дейност: на тяхното откривателство, на техните първи стъпки в изкуството и науката, по дългия път на самопознанието и самочувствието! 

Защото високата интелигентност предполага самосъзнание за собствените възможности и самочувствие. Да ги подкрепяме всеки ден, всеки един момент от Новата година!

Ела, малко съм прочела за теориата на Гарднър, за да мога да ти отговоря, но на прима виста подозирам, че личностната интелигентност, за която ти питаш е съвкупността от интра- и интерличностната интелигентности, за които говори професорът. А по-близо до нас е понятието "емоционална интелигентност", за която тук вече сме започвали разговор.

 Галя, спомняш си как екипът на проекта за национална програма ни рекна: "Ами, хайде като не харесвате нашия проект, предложете ваш!" . Аз мисля, че съвсем реалистично отговорихме, че не е по силите на общността да направи такъв проект, но се чудя какво би станало, ако погледнем ДОИ-тата и съвременната дидактика през лупата на Гарднър. И каква ли програма за предучилищно възпитание и обучение би излязло от това? /Да имаше кой да ми даде отпуск за писане, захващах се веднага./ Ехо, академични приятели отблизо и далеч, подайте сламчица - не може да не ги знаете тези работи, просто трябва смелост и хъс, знанията ги имате- захващайте се да пишете. Може ли да си пожелая нещо за новата година? - пожелавам си квалификационен курс по педагогическа психология или методика на интердисциплинарно обучение на тема "Развиване на множеството интелигентности у децата на възраст от 3 до 7 години" и ако може да не е два пъти по четири часа, а да е с всички екстри. Тенкю, министерство /аз вярвам в Дядо Коледа/.

Шели, много добре помня как ни рекоха да напишем програма, като знаем много да говорим :)...
Аз имам един дежурен отговор за такива наглеци - "Мога, но не искам" (пряк цитат на Джон Ленън, когато го запитали защо не иска да зареже Йоко Оно - жена, неодобрявана от всичките му приятели и повечето му фенове).
Упорита съм достатъчно и ако река, мога да седна, да намеря програмите на всички страни с добри традиции в обучението на деца, и да сътворя прилична програма. Няма да е по всички канони, но абсолютно гарантирам, че ще е разбираема за всеки...

Но няма да го направя, докато в България единственият отговор на критиката е "Ами като толкова критикуваш, направи го ти". На хиляди хора в администрацията и в много други области се плаща, за да си вършат работата. Назначени са там по някакъв критерий. Вземат прилични заплати. И е крайно време да почнат да вършат това, за което им се плаща.

 

Няма какво да добавя към горенаписаното,освен една коледарска благословия:

Кажи,дружина,да бъде!

Да бъде!

Слава вам,дружина!

Амин!

 

    

Мила Шели,

За разлика от теб, аз вярвам, че бихме могли да напишем в общността и нова програма. Но не това е приоритетът ни, а създаване и популяризиране на модерното, различното, качественото образование. А иначе, не сме рекли - не сме написали и програма. И това би бил принос в теорията и практиката на интернет общностите :-).

Мисля, че нашата драма е в това, че твърде много се вглеждаме в ДОИ-та, програми и теории. Че разделихме предучилищното възпитание на обучение и възпитание, като наблегнахме на обучението. И забравихме, че пред нас стои ЧОВЕК, малък, но човек. Цялостен. И дали го "обучаваме" или "възпитаваме", ние въздействаме на целия човек. Когато му се караме, вегетативната му система реагира и го парализира, очите му се напълват със сълзи и той е най-нещастния човек на света, дори и да не разбира или да не запомня думите, с които му се караме. Когато го поощряваме, добрите думи карат очите му да блестят и костите му да растат :-). Ако за миг забравим теориите, които ни заливат отвсякъде и  се поддадем на очарованието да общуваме като равни с човешкото същество отсреща, ще развием както множеството от неговите способности, така и нашите собствени способности. Аз съм работила много неща, но, признавам, развих множеството си практически, социални и художествени умения именно когато станах детска учителка. Нужно е толкова малко, за да ме достигне този човек в уменията си - просто да му дам шанса да прави това, което правя аз......

И нещичко от мен:

                      Ходихме, бродихме, тук се събрахме.

                 Да наречем образованието, блога, годината.

                 Да е пълна с деца градината!

                 Кажете дружина (муслонки, магарити...) - Да бъде!

                ДА БЪДЕ!!!

Весело посрещане на Новата година! 

Да бъде!

Честита Нова Година!

Колеги, благодаря за проявения интерес. Защото едва сега се осмелявам да си призная - аз съм тази, която "пусна мухата" на Шели. Обещавам да пиша по -подробно за теорията за Множествените интелигентности с която имах възможност да се запозная по-подробно наскоро.

Ани Едрева е човекът, който в момента е най-запознат със същността и философията на тази теория. Мисля, че от нейното познание могат да произлязат чудесни неща за българското образование. Ани, чакаме с нетърпение твоите постове, за да започваме дискусията - нуждаем се от теб като ментор и ориентир.

Първо, честиа годишнина на общност Предучилищна педагогика. Дно още дълго да ни радвате с полезните си и интересни коментари.

Сега все пак е крайно време да изпълня обещанието си към Шели и да разажа поне на кратко за тази интересна теория.

Аз бях чела за нея преди години в различни популярни книги и статии в интернет. Отне ми доста време докато открия информация къде може да се научи повече по въпроса и най - важното : как теорията може да се приложи на практика в училище. През декември завърших  он-лайн курс на тема "Using Multiple intelligencess as a tool to help students learn". /Използване на множествените интелигентности като средство за да се подпомогне ученето на учениците/

Въпраки, че вече сте издирили няколко доста добри линка, смятам, че е добре да започна от начало и да обясня какво представлява понятието "Множествени интелигентности".

Автор на тази теория е Хауърд Гарднър - професор по психология в Харвард.

Една от първоначалните му цели е била да обори надеждността на традиционните тестове за интелигентност, които до 60-те години на 20-ти век са били масово прилагани в американските училища. Освен това е провел множество изследвания на хора, пртърпели различни видове мозъчни увреждания / случаи, когато едниспособности са напълно изгубени, а други са запазени/  както и деца-чудо и учени-идиоти /отново едни способности - например математика, шах..... са изключително добре развити , а други липсват/ Така проф. Гарднър стига до извода, че различни дялове от мозъка "отговарят" за различните способности на индивида. Той смята, че освен езиковите способности, логическата мисъл, музикалните умения и тези дасе ориентираш в простанството и др. - всички те са свързани с начина, по който човек мисли и съответно ги нарича видове интелигентности.

 

В процеса на изследванията си той е стигнал до извода, че човек притегжава следните видове интелигентности:

Логико- математическа

Лингвистична

Визуално- пространствена

Телесно- кинестетична

Интраперсонална

Интерперсонална

Музикална

Натуралистична

Тъй като изследванията продължават и до сега - най- вероятно ще добавят вскоро време и още един вид - Екзистенциална.

В училище се набляга основно на Логико- математическата  и на Лингвистичната интелигенстности.

Първата е свързана със способностите да се справяш с числа, количества, да решаваш задачи и ребуси. Да правиш аналогии, да търсиш връзки и зависимости, да отговаряш на въпроси : Защо....?

Втората е свързана със способноститеда боравиш с думите. Да се изразяваш правилно - независимо дали пишеш есе, произнасяш реч, пишеш делови доклад или пишеш стихотворение. Тяе свързана и с възможностите за усвояване на чужд език.

Останалите интелигентности са до голяма степен пренебрегвани в масовото училище. По принцип всеки учител знае, че тези качества са важни за по- нататъшната реализация на децата, но се прави малко за да бъдат развивани. Още по- малко се прави , за да могат способностите на един добър спортист, танцьор или механик да бъдат използвани, за да се подпомогне процеса на заучаване на нови теми. Най-често приемаме, че това са отделни качества, които нямат много общо с учебния процес. А тук ни даваха идеи к"как практически да подпомагаме взамосвързаността и синхронното развитие на всички типове интелигентности или поне как, развивайки част от тях, можем да "издърпаме" развитието на останалите."

Визуално- пространствена  интелигентност е способността да се ориентираш в пространството и да боравиш с цветовете и формите. Тя е необходима на един пилот, турист - за да се ориентира в непознат район, а художника, архитекта, на тези, които работят с георграфски карти, но и на хирурга например /за да се "ориентира" в човешкото тяло. Хоата с добре развита ВП интелигентност предпочитат да видят схема, картинакогато заучават нова информация. Те са способни да си представят например картини, когато четат описание на пейзаж, животно и ли сцена от литературно произведение.

Хората, които не са развили спосоностите да си представят всичко това по- трудно осмислят текста при четене. Между другото това е особено важно за учителите на малките ученици- често се случва те да четат сравнително гладко, а да забележим, че не са осмислили текста. Това може да се дължи именно на този проблем.

Телесно- кинестетичната интелигентност представлява способността да владееш тялото си или части от него. Такава притежават добрите спортисти, танцьори, но и художници, хирурзи, техници /имат "точна" ръка/, актьори - умеят да предадат емоциите чрез езика на тялото.

Децата , чиято силна страна е ТК интелигентност обикновено са доста подвижни, "не могат да стоят на едно място". Границата между добре развита ТК интелигентност  и хиперактивност е много тънка.

Интерперсонална интелигентност - способността да се разбираш с другите, да работиш в екип, да въздействаш на околните, и да разбираш какво биха искали и какво ги мотивирра. Тя е необходима на всички, които работят с хора - учители, мениджъри, дори религиозни водачи.

Интраперсонална интелигентност - способността да си наясно със себе си. Да си наясно с емоциите си, да знаеш кои са силните и слабите ти страни при учене и работа.

Тези две интелигентности често биват наричани с общото име "Персонални". Смята се , че са особено важни за успеха на всеки човек в ученето, в работата и в личния живот. Дори са наричани "локомотиви" на останалите интелигентности.

Музикалната интелигентност е свързана със способността на индивида да борави със звуците. Да ги различава, да запомня мелодии, да пее, да композира. Небоходима е на певци, композитори, танцьори, хореографи, тон- режисьори и т. н. Когато слушаме радио или забелязваме, че двигателят на колата звучи необичайно, ние използваме музикалната си интелигентност.

Натуралистичната интелигентност е всъщност взможността да се интересуваш и да се ориентираш в живата природа - как са устроени растенията и животните, какъв е начинът им на живот, естествено и да обичаш да се грижиш за тях. Тя също е свързана и със способностите да различаваш един животински/раститетлен вид от друг. В този смисъл когато се опитваме да различим една марка автомобил от друг, ние всъщност пак използваме натуралистичната си интелигентност.

Имат я както ботаници и ветеринарни лекари, така и ловците. 

В заключение ще добавя, че всеки човек притежава различна комбинация от силни и слаби страни - съответно различен профил от Множествени интелигетности. Хубавото е, че те не сададеди веднъж за винаги, а подлежат на промяна и развитие. Това е възможно и при възрастните, но естествено колкото по- рано започне този процес - толкова по-добре. За това и най- голям интерес към нея появяват учителите в дестката градина и началните класове. Макар че в курса имаше преподаватели и в гимназии и колежи.

Оставям ви даразгледате нещата до тук. В близките дни ще гледам да намеря време и да разкажа до колкото е възможно как мсичко това може да бъде в полза на обучението в училище.

Ани, благодаря. Мисля, че това е началото на голяма дискусия..и на промяна изобщо в методиката на преподаване. Първият и основен въпрос е как да оределим индивидуалният профил на всяко дете -теоретична основа, методи, технология, лонгитюдно наблюдение и диагностика.. Вторят голяям въпрос е, след като имаме тези данни, какво да ги правим - как да "издърпаме" развитието на детето в дадена посока...И третият генерален въпрос - са ли мисията и визията на образованието в момента това, което ни трябва, за да излизат от училище качествени личности..

ОК, Шели. В следващите си коментари ще се опитам да дам отговори на повечето от тези въпроси. просто снощи нямах много време. И даже се извинявам, че по- голямата част от това, което пуснах е копи-пейст от нещата, които вече съм ти писала на теб.

Тази вечер ще гледам да продължа нататък.

Сега да уточня нещо. Точното название е теория, не методика, защото няма строги правила и "рамки". Учителят трябва да познава основните, принципни  положения и от там нататък има възможност да измисля безброй мнаго идеи в зависимост от децата, с които работи и от преподавания материал.

Това и харесвам на МИ теорията, че е възможно да бъде използвана при всяка образователна система. Още по- хубаво е, че може да се съчетае с други познати методи - например при работа по проекти. Не познавам добре интерактивните методи, но оттова, което Шели ми изпрати правя извода, че някои от идеите магот да бъдат използвани и при прилагането на Множествените интелигентности.

Искам обаче да предупредя нещо важно.  ВЪПРЕКИ ГОЛЕМИЯ БРОЙ ИДЕИ, КОИТО МОГАТ ДА БЪДАТ ИЗПОЛЗВАНИ, ТЕОРИЯТА ЗА МНОЖЕСТВЕНИТЕ ИНТЕЛИГЕНТНОСТИ НЕ МОЖЕ ДА СЕ ПРИЛАГА БЕЗРАЗБОРНО!

Вече имам информация, че МИ навлиза в България, поне като теория. И вече се допускат най- често срещаните грешки!

В процеса на запознаване с теорията ще обръщам внимание и на възможното погрешно интерпретиране. Извинявам се ако ви досадя, но явно се налага.

А сега ви моля да пишете до колко това, което разказвам представлява интерес за вас. Да не си говоря сама :)

Представлява интерес лично за мен, а предполагам и за повечето педагози.

Здравейте,Ани.Лично за мен това представлява интерес.Тази теория съм я срещала някъде из нета  под заглавието множество интелигентности,но мисля,че говорим за едно и също нещо.

Ани, тази теория може да промени из основи идеите ни за целта на пребиваване на детето в детската градина. Давай смело.

Радвам се, че проявявате интерес. Аз тази теория съм си я "харесала" то доста веме. И доста търсих къде в България може да се научи нещо повече по въпроса. Не открих. За това реших да "пия вода от извора" , или по- точно, да изкарам курс по  проект на университета Хрвард и е предназначен точно за обучение на учители от цял свят как да прилагат МИ теорията в работата си.

За съжление не е възможно да предам всичко научено в една интернет -дискусия. Нашия курс траеше около три месеца. На всеки две седмици получавахметеоретична информация по темата и време за да обмислим нещата. Съответно имахме и по няколко практически задачи към всяка тема. Не са ни изпитвали за възпроизвеждане на информация защото е безсмислено :) Интересуваше ги дали си разбрал същността напреподавния материал.

Разказвам всичко това за да обясня, че тук нещата не могат да се получат просто с "изсипване" на теоретична информация. Трябва време за осмисляне на наученото , да обмислиш как да го приложиш в своята си работа. Тези, които работят в училище обикновено веднага изпробваха по някоя от дадените ни идеи и после разказваха за резултатите. Всички бяха доволни. Аз бях принудена да се осланям на опита си от преди години  ида предполагам какво би се получило, защото вече не съм учителка. Но мисля, че се спваих прилчно, като се има предвид , че всички останали бяха от страни, където има сериозни традиции в прилагането на МИ в училщата, а аз тръгвах почти от бяло поле.

Сега премиавам към съществената част. До тук информацията /какво представляват множествените интелигантности/ може да се намери на доста места из мрежата. Това, което сег ще изложа не съм го срещала на български. И на английски трудно се намира информация.

Да уточня нещо важно- Всеки човек се ражда с определн профил от интелигентности, при всеки те са съчетан по уникален начин.  Но това в никакъв случай не означава, че профилъте даден веднъж за винаги. Напротив, всяка една от интелигентностите подлежи на развитие. това е особено важно за лингвистичната и логико- математическата интелигантности, тъй като на тях най- много се държи в училище. В същото време е необходимо да развиваме и останалите интелигентности , защото те са свързани с куп умения, които са необходими по- късно в работата, комуникацията в екип, и дори вличния живот.

Още нещо важно - работата на учителя далеч не се изчерпва просто с развиването на различните видове интелигентности!  Напротив, тя едва сега започва.

А за започвам да разказвам за т. нар. Pathway model - или начините за прилагане на МИ в училще.

И тук вече отговарям на въпроса на Шели - как да се ориентираме кои са силните страни на всяко дете . Или това е Exploratory Pathway. Или пътят на проучването. Ако някой не е съгласен с преводите ми, нека да казва. защото тези понятия не съм ги срещала на български.

Има няколко начина.

Първо, съществуват тестове, но са по- различни от тези, които сте срещали. По принцип създателят на теорията  Проф. Гарднър е против използването на тестове за тези цели, защото смята, че колкото могат да помогнат, толкова могат и да попречат на развитието на детето.

Други учени все пак са създали и имах възможност да изпробвам лично 3-4 варианта. Но предупреждават, че те в никакъв случай не са истина от последна инстанция, и при всички положения трябва да се вземе предвид как се представя човек в реална ситуация. /ПРимер - теста показва, че човек визуално-пространствената интелигентност не е твоя силна страна. Но реално ти показваш дота добри рисунки. Взема се предвид действителното положение/ Примерът е оста краен и малко вероятен. Но мисля, че разясних за какво става въпрос. 

И направих глупост - пуснах без да искам 3 пъти един и същ постинг. За което се извинявам.

И изчерпвам въпроса с тестовете, защото препочитам за сега да не ги пускам в интернет.

Вторият начин е да се дават на децата специални задачки например свързани с конструиране, рисуване, взаимоотношенията със съученици.... като са предизвикани да изявят една или няколко интелигентности. Сериозното отношение към такова проучване предполага и документиране на резултатите. За писките се използват и за планиране на бъдещата работа и за проследяване на прогреса  на ученика  в течение на времето.

Третият е просто децата да се наблюдават в процеса на учене и работа - как се справят с различните видове задачи,  към кои проявяват интерес и ги вършат с удоволствие, дали помагат а съучениците си след като са готови...

За сега бих препоръчала последните два начина или съчетание от двата.

Независимо от резултатите, не трябва да се забравя едно -  Никога не се казва на ученика: "ТОй има добре развита логико-матемаическа интелигентност, но слаба лингвистична, телесно-кинестетична.... и така ще си остане  за винаги". Идеята на МИ теорияа е точно обратната - ВСЯКА ИНТЕЛИГЕНТНОСТ ПОДЛЕЖИ НА ПРОМЯНА И РАЗВИТИЕ.

Това е възможно дори и при възрастните, но вие - в начален курс и  детската градина сте в особено благоприятна позиция.

Мисля, че за тази вечер е достатъчно :)

Благодаря за проявения интерес, защото забелязах, че доста хора са чели статията.

 А сега мили деца - Краят - следващия път  :)

След като знаем кои са силните и слабите страни на всяко дете, възниква въпроса : Какво да правим с информацията, която имаме?

И така стигаме до следващия начин по коъто може да се приложи МИ теорията. Или това е така нареченият Bridging Pathway /според мен трябва да се преведе нещо като "пътят на хвърляне на мостове"/

Става дума за изоплзване на силните страни на ученика за да му помогне да постиге напредък в област, където среща затруднения.

Пример: Чрез специално подбрани задачи или след внимателно наблюдение сме забелязали, че едно или няколко деца са добри в конструирането - добре развита телесно-кинестетична интелигентност /има точна ръка/ и визуално-пространствена / разчита чертеж, схема, правилно разполага елемнтите на конструкцията/. Но въпросното дете не се представя особено добре при писане на съчинения, тъй като просто няма идея какво да напише.

Даваха ни идея какда се разреши този проблем- дава се задача за конструиране. Подбрана е така, че за останалите деца въпросната задача не е непосилно трудна.Може да е например: :Поставете една върху друга колкото е възможно по- голям брой книги и се пострайте те да останат така възможно най- дълго. Желателно е класът да е разделен на малки групи. И да са съставени така, че тези, които са добри в конструирането да има шанс да станат водещи в своята група./Учителят не налага това, той само наблюдава/.

Разисквт се такива въпроси, че да се свърже задачката с изучавания материал- както книгите,кубчетете трябва да бъдат поставени правилно, ака и думите в изречението трябва да бъдат свързани логично, в противен случай конструкцията няма да издржи/изречението няма да има смисъл..... и подобни .

Накрая се възлага да напишат кратко съчинение, вкоето да опишат работата си - как са изработили конструкцията, защо тя е останала или не е останала цяла продължително време....

Обикновено резултатът е, че дете , силно в телесно- кинестетичната и  визуално- пространствената интелигентност, но слабо в лингвистичната се представя по-добре в този случай.

Първо, защото пише за тема, която го интересува. Второ, защото след като веднъж е решило, че "Не може" то обикновено отказва да опитва да пише съчинение в друга ситуация.

По време на работата учителят наблюдава внимателно - винаги са възможни изненади - да се изяви способности в тази област и дете/деца, за които до сега не си подозирал. В същото време останалите ученици също опитват нещо ново , непознато и натрупват практически опит в по-малко позната област. За това децата , чиято силна страна  е лингвистичната интелигентност не са пренебрегнати, а напротив също извличат полза.

Този подход може да се използва не само когато учениците са "слаби" во пределена област а и когато се налага да усвоят нови умения. Пак е добре да се тръгне от това, вкоето вече са сигурни че ще се справят добре.

Тъй като ми се налага да синтезирам доста обемиста информация, не съм сигурна дали обяснявам достатъчно разбрано.За това ви моля да пишете въпроси - има ли нещо, което не съм изяснила добе до тук, какво още бихте искали да знаете.

ПРез почивните дни няма да съм на линия. Ще гледам да пръдължа впонеделник.

Виждам, че има доста прочитания, макар и все още да няма въпроси. За това си правя извода, че все някой се интересува от това, което ви разказвам.Може би все още осмисляте прочетеното и по- късно ще решите какво да питате.

Аз все пак да отговоря задочно на въпрос, зададен от Галя Трифонова, макар и в друга тема. Беше се смутила от израза "да издърпаме" развитието на децата. Мисля, че Шели имаше предвид именно това - да подпомогнем развитието на умения, които за момента са "слаба страна" на ученика. /Както с примера по- горе- проблеми с писането на съчинения, но детето е роден "инженер"/. Точно в такива случаи Bridging pathway /пътят на хвърляне на мостове/ може да бъде използван доста ефективно. Ако учителят е добре подготвен, това в никакъв случай не би се възприело като насилие над малките. Напротив, колегите, които са натрупали сериозен опит в прилагането на МИ споделят, че децата обикновено са щастливи да открият, че вече умеят да се справят със задачи, които по- рано са смятали за "трудни".

Ани, това са изключително важни неща за разбирането принципите на детското развитие. И аз прочетох поста на Галя, но къде поради сериозни здравословни проблеми и повече от чувството, че това е нещо изключително сериозно, за да пиша между другото, все отлагам. Искам да споделя нещо - преди доста години писах за конференция на "Стъпка по стъпка" материал, в който се описваше как децата могат да бъдат мотивирани за участие в непредпочитана от тях дейност. В стъпката пространството и дейностите са организирани по центрове, като всеки от тях обхваща, както сега виждам в МИ теорията, параматъра на основен вид интелигентност.  Основното тук е виждането за развитието на детето. Ще се опитам да го кажа образно - досега ние сякаш възприемаме детето като една монолитност и казваме: това дете може да рисува, но не се справя добре с математиката, то е емоционално, но не е добър съиграч. Ако правилно съм разбрала Галя, то според нея детето трябва да бъде оставено да следва собствения си ход на развитие и учителката да подкрепя само тези пориви, които детето само прави. Това е едно въможно виждане за детското развитие, което е изцяло пропито от философията на програма "Стъпка по стъпка" за свободата на избора. Аз обаче си казвам така - ако не гледаме на детето като на монолитност, а като на пулсиращ пъзел, съставен от активни и "спящи" парченца, то тогава учителката би могла да активизира спящите парченца от пъзела. Например - в случая с това, което описвах за конференцията: в групата имаше две-три момченца, които много обичаха център "строителство", палавите игри и конструкторите,но..се страхуваха като от огън от моливите и боичките - не желаеха под никакъв предлог да рисуват. Ако аз следвах тяхното естествено развитие, би трябвало да ги оставя на мира и да приемам, че е естествено да могат едно, а да не могат друго. Какво направих - чрез доста системна работа с родителите и въвждането на един специален момент, в който всяко дете разказваше какво е направило в къщи с мама и татко, успях да постигна децата да разкажт за свои любими герои, които бяха нарисували с помощта на мама и татко..и нещата се отключиха. Децата започнаха да рисуват, по собствено желание. Та, искам да кажа, че това, което много ме впечатлява в МИ-теорията е именно възможността за вглеждане в детето като в жив пъзел и ролята на учителката чрез съзнателно педагогстване да хвърля мостове от едно парченце към друго, така че детето да има стимул да прояви интерес. Естествено, ако то няма даденост, няма да стане Микеланджело, нито Айнщайн, но и никога няма да израстне със самочувствието на човек, който си казва: "Аз това не го мога" или никога няма да разбере чак на 50 години след преживян силен стрес, че може и да рисува. Не нам дали звуча разбираемо, но мисля, че човек има нужда от всичките си интелитентности, за да живее пълноценно и виждам ролята на детската учителка точно в това - да помогне на детето пъзелът да заблести с най-красивите си цветове.

Ани, сега, като се връщам назад, осмислям, че тов което съм правила е всъщност едно хвърляне на мост.

Така, очертава ми се една схема - ти ще кажеш дали е правилна.

1. "как да се ориентираме кои са силните страни на всяко дете . Или това е Exploratory Pathway. Или пътят на проучването."

-чрез наблюдение, тестове,практически задачи

2."След като знаем кои са силните и слабите страни на всяко дете, възниква въпроса : Какво да правим с информацията, която имаме?

И така стигаме до следващия начин по коъто може да се приложи МИ теорията. Или това е така нареченият Bridging Pathway /според мен трябва да се преведе нещо като "пътят на хвърляне на мостове"/"

-чрез мотивиране за участие в непредпочитани дейности, чрез управление на педагогическата среда, чрез съзнателен подбор на състава на групите за работа, /интерактивни методи/

3. Ани, какво е три?

Шели, пиша ти съвсем на кратко през почивката си. Разбрала си съвсем точно основната идея на теорията и по- специално на Bridging Pathway.

Следващите начини не за прилагане на теорията не са подредени в хронолгичен ред, в смисъл, че не езадължително да се използват един сле друг. За тях ще гледам да пиша довечера.

 

Първо да се извиня - цитирала съм неточно правилния термин на английски е Exploration Pathway. При всички положения трябва да започнем с него, заото за да работим трябва да сме наясно със силните и слабите страни на учениците.

Сега ще обясня накратко останалите възможности за прилагане на теорията. По принцип тук няма строги правила - може да се използва само идин от начините, няколко или всички заедно. Зависи от преценката на учителя.

Understanding Pathway е свързан с даването на възможност на учениците по- добре да разберат, да осмислят преподавания материал. Той вече се използва не само за децата, които имат различни затруднения, но и за целия клас. Свързан е с различни начини на поднасяне на материала, най-вече с какво да се започне преподаването на новите знания. Но към Understanding Pathway /пътя на разбирането/ смятам да се върна по- късно. Той е най- сложен и за да можем да го прилагаме трябва много добре да познаваме начините за ангажиране на различните видове интелигентности.

Authentic Problems Pathway /мисля, че би трябвало да се преведе като "Пътят на реалните проблеми"/

На учениците се възлага задача с учебна цел, като ситуацията трябва да е възможно най- близка до реалната. Ако е възможно, могат да бъдат включени и  в проект, където  да решават действително съществуващ прблем.

Той дава възможност децата да ангажират няколко вида интелигентности и  да проявят силните си страни. В същото време се подпомага по- доброто осмисляне навече преподадения учебен материал.

Пример:  Учителите замислят няколко седмче проект, при който се имитира "фирма". Децата /4-5 кас/, трябвада разпределят ролите си - "мениджъри" "счетоводители" "графични дизайнери".....и т.н. Так те са предизвикани да покажат какво са научили в часовете въ връзка със смятане, правопис, история, но и да генерират идеи, за да бъде"фирмата " успешна. В този случай трябва да изявят не само академичните знания, нои да покажат уменията си за общуване, работа в екип .....

Както виждате, това не е напълно непознато за български учител. Не е непосилна задача да приложим на практика подобни идеи. Но е добре при разпределението на ролите да се има предвид кое дете в какво би било най- силно и съответно ще се чувства най-комфортно, съответно и митиврано да дае най- доброто от себе си. Между другото работата по такава задача би снижило до минимум въпросите "Защо трябва да го уча това" :)

Последната от възможностите се нарича "Talent devlopment Patway" или /пътя на развите на таланта/

Става въпрос за откриване на деца, изявено в определена област, което между другото е значитлно по-лесно когатов училището системно се прилагат принципите на теорията за множествените интелигентности.

Учителят е този, който трябвада прецени - дали е по- добре детето да бъда насочено към специалист /да му се препоръча да се запише в хор, спортен отбор..../ или да бъде направено каквото е възможно в рамките на училището.

Може да бъдат създадени специални програми за развите на талнта или в рамките на учебните часове на отделни ученици да се поставят индивидуални задачи за да могат да изяват силните си страни.

Тук срещнах и една много интересна идея . Става въпрос за нещо като нашите СИП или по-скоро прилича на кръжоците от времето когато аз бях ученичка. Само че не са на една тема , а стремежът е да се обединят деца с повече различни способности. Например в подобна група за драматични изкуства се включват участници, които биха могли да изработват куклите и костюмите,  други по- артистични, трети - които да съчиняват писките и така нататък. Преценя се деца с какви сособности има и естествено, какви групи биха са компетентни да ръководят учителите. Идеята е да се предлоат повече и по- разнообразни групи така че да има по "нещо " за ученици , силни във всички видове интелигентности.

Опитах се да предам на кратко най- важното за прилгането на теорията. Но представянето на концентрирана информация си е нож с две остриета. Дано краткостта да не е била за сметка на яснотата :)

И се страхувам, че май започнах с най- трудното. Тия дни ще се опитам да нахвърлям няколко лесно изпълними идеи ка може да се ангажира всяка интелигентност по време на учебния процес. Надявам се това да бъде по- лесно за разбиране.

Още веднъж се извинявам, че така набързо ви хвърлих в дълбокото. Но иначе логиката на изложението ми съвсем щеше да се изгуби.

Моля, не се сjеснявайте да задавате въпроси :)

 

Шели забравих най- важното. Ти на практика си прилагала Bridging Pathway много прди да си чувала за него :) И идеята на МИ теорията е точно тази - всяко дете да открие и изяви силните си страни, но в същото време да няма "непосилно трудни" задачи и "Това не мога и не искав да го върша" :)

Преди да продължа с Множествените интелигентноси отправям една молба за спешна помощ. Имам проблем с ХОТ ПОТ. Изработих няколко картофа, но имам проблем с изпращането им до редакцията. Не знам какво се обърква, но като ги изпратя на друг e-mail и се получава нещо ужасно. Обяснила съм проблема тук

http://bglog.net/blog/ananan/site/posts/?bid=24744

Благодаря предваритлно.

Сега да продължа с нещо по- лесно и за възприемане и за приложение. Давам по няколко примера за ангжирането на някои от интелигентностите в класнатастая.

Започвам с двете персонални интелигентности.

Интраперсоналната е свързана съсспособността да познаваш себе си. В ученето и работата тя е необходима за да си наясно в кои дейности си силен и в кои - не толкова. Познавайки силните си стани съответно знаеш и как да ги използваш. "Трудните" задачи не е задължително да се избягват. Напротив, час от познаването на себе си е да знаеш върху какво трябва да работиш още, как да преодолееш трудностите.

Няколко прости идеи как да приучим децата към самонблюдение. След като са работили над дадена задача, непременно отделяме време за обсъждане на работата. Задаваме въпроси като:

Как мислиш че се справи със задачата?

Какво би могъл да направиш по друг начин следващия път?

Какво би могъл да подобриш?

По-късно започваме да обсъждаме кака мисли, че се е справил в сравнение с останалите от групата/класа.

/Обърнате внимание- за разлика от обичайната практика, не учителят раздава оценките! Идеята е ученикът да поеме отговорност за резултатите си/

Интраперсоналната интелигентност е важна и за личните отношения, защото е важно да сме наясно със себе си.

Интерперсоналната интелигентност е свързана с отношенията ни с другите и с работата ни в екип. За да развием тази интелигентност е добре да даваме групови задачи след приключването им  да задаваме въпроси като:

Как се чувстваше като чест от екипа?

Бяха ли изслушвани твоите идеи?

Бяха ли взимани под внимание?

И така нататък.

За да развием персналните интелигентности е важно и да научив децата да дават и да получават оцинка за работата си от съучениците. В тези случаи трябва да се действа внимателно, за да не се получи така, че  никой да не се почувства наранен нито пък някой да отправя обидни реплики към останалите.

И още нещо важно. Понятията "Интраперсоналната /Интерперсоналната интелигентност е негова силна страна" и "Добър човек" съвсем не са едно и също.

Пример .Може да разбираш какво мотивира другите и как се чувства,/Интерперсонална интелигентност/, но можеш да използваш тези си умения по различни начини. Може да манипулираш околните за своя изгода, а може да се изявяваш и като добър психотерапевт, учител, проповедник...

Забелязвам нещо, което ме учудва. Страницата е изчезнала от първа страница на общност "Предучилищна педагогика". А по броя на прочитанията си правя извода, че все още има интерес към нея?

Както и да е, продължавам да разказвам за други видове интелигентност

 

 

Ани, не е изчезнала - просто статистиката е месечна и някакси размества постовете. Тука си е страницата, а ако има коментари, ще стои все коментирана и после според прочитите - в най-четени. По моите наблюдения, статистиката се сменя за месец назад.

Мисля, че основното е връзката между инреперсоналната/интерперсоналната интелигентности и етиката. Това, за което ти говориш - да не създаваме предпоставки заложените дарби да се използват за вреда на околните - крайъгълният камък на възпитанието. Как ще го правим, ей това е много интересното. Разказвай, следя всичко, което пишеш, а вярвам, не само аз. Нещата ще изкрастализират.

Извинявам се за по-продължителното отсъствие. дано да не съм злоупотребила с търпението ви. Причината не беше нежелание да пиша тук. Просто технически причини : ).

Сега за въпроса на Шели. Всъщност, професор Гарднър по- скоро настоява да не се смесва разиването на персоналните интелигентности с развитието на други желани качества. Това и мен марко ме смути. За съжаление попуснах да задам този въпрос :) . За това ще трябва да отговоря малко с предположения - ако едно дете е научено как да работи в група без да нагрубява останалите, да знае, че мнението на всеки участник трябва да бъде зачитано, да знае върху кои свои слаби страни трябва да работи и т. н. няма да му се налага да манипулира околните.....

 

Сега да разкажа на кратко за Телесно-кинестетична интелигентност.Ако ста добър спортист или тънцьор,  то със сигурност имате дабре развите ТК интелигентност. тя е еобходима и за добрия актьор- трябва да владее езика на тялото. също и за добър хирург, художник, музикант, техник /трябва да умеят да извършват съответните операци използвайки ръцете /

ТК интелигентност е свързана също със скоростта, чувствителността при допир, гъвкавост на тялото, умениетоза балансиране и т. н.

Децата, чиято силна страна е ТК интелигентност учат най-добре чрез извършване на определени операции /да не се бърка със стиловете на учене/. Те обаче често наират за трудно да стоят неподвижно  за продължителен период от време. За това могат често да губят концентация по време на час. Те често с темпераментни и използват много жестове когато се опитват да обяснят нещо.

В масовите училища по цял свят този вид интелигентност често е подценявана. А тя е важна не само за развитие на тялото. Всъщност добрата ТК интелигентност оказва влияние върху развитието на абстрактното мислене.

Ани, и мен малко ме озадачава, защото си мисля, че едно от нещата, дето куца в нашето предучилищно, е именно развитието на персоналните интелигентности. Но за това, в по-късен етап. Ани, знаеш ли, че МИ-теорията е започнала да шества вече на разни квалификационни курсове, чиито лектори разказват умопомрачителни неща от сорта на това, че не е нужно да се развиват всичките интелигентности, достатъчни е да се обърне внимание на най-силно изявените. Изненадващо е, че даже предлагат и тестове, с които да се определя развитието на детето. Мисля, че отново сме свидетели на типичен български тюрлюгювеч, от който хабилитирани лица се опитват да /и го/ вадят хонорар.  Така че - още веднъж - бъди настоятелна в това да ни запознаваш и да си прецизна в същинската трактовка на истинската теория. Защото подозирам пак какво ще се случи...ще се пръкне нова програма с философско-теоретична основа на принципа щипни-дръпни плюс нови тестове, нови методики, нови програмни продукти...и след десет години нов тюрлюгювеч с отвратителен вкус.

Шели, благодаря за информацията. И аз попаднах на един подобен семинар.

Само че лекторът отдели на МИ само 10-15 минути, но за това време уся да дапосне 4-5 много груби грешки! Без преувеличение.

Моля те, би ли ми изпратила по- подробна информация по имейла или по скайпа?

А за моята лекция тук - чудя се дали има смисъл да пиша повече. Изгубих желание, вервайте ми. Кого ще убедя, че това, което аз обяснявам е вярно, а хабилитираното лице говори пълни глупости? Само да се молим някой да не вземе думите им на сериозно и да започне да прилага "научния" подход. Защото това си е направо вредно за децата.

Не коментираме, но четем :).

Точно в момента ми е много нужна тази информация.
Нямам намерение да я прилагам, докато не я разбера.

Ела, до колкото разбирам от коментарите ви на първа страница, в момента сте в САЩ или до скоро сте била? Ако е така, пишете ми на "лични" за да ви обясня къде може да се изкара подобен курс и да ви препоръчам литература ако мога. Всъщност, малко като навлезете в материята можем да си обменяме информация.

Ако не е тайна - за какво по- точно ви е нужна тази информация? Защото по принцип е огромна материя и е добре да се концентрирам върху определени въпроси. Или ако се наложи да търсим заедно.

Защото аз си казвам откровено, че едва съм се докоснала до темата. Но поне със сигурност съм чела се учила от където трябва.

Ох, много разхвърляна стана темата. След като съм започнала, нека да довърша за телесно-кинестетичната интелигентност.

 После явно ще се наложи да се спра на най-често допусканите грешки при обясняването и прилагането на МИ теорията. Мислех че  ще е излишно и доста досадно, но явно съм се лъгала. Както често става, в България първо навлизатвсички погрешни интерпретации.

 

Децата, които имат много добре резвита телесно-кинестетична интелигентност често биват класифицирани като хиперактивни, поради тяхната неспособност да стоят спокойно продължително време и поради честата загуба на концентрация. Всъщност, много е тънка границата между хиперктивността/заболяване/ и ТК интелигентност като силна страна.

И вдвата случая учителят неведнъж се пита "детето е умно , но кой бибила най- добрият подход към него?"

Най- простите и най-лесно осъществими идеи са да се дава по-често възможност на такива деца "да се раздвижат по време на часа". Може просто да им поволим да работят прави, да покажат нещо на дъската, да измислим задача, изискваща движение, дори да им позволим да дъвчат дъвка. Всичко това им дава възможност да запазят концентацията си за по- дълго време.

Още по- важно е да използваме тази им силна страна за да подпомогнем поцеса на учене. Например да включим в урока танц, пантомима, игри....когато е възможно.

Може просто да поканим децата да разиграят сценка от изучавана приказка, като не забравят освен текста да държат сметка за езика на жестовете. Още по-добре би било ако използваме паномима.

Сега правя едно отклонение във връзка с постинга на Шели. Подобен проблем е съществувал дори и в САЩ, макар че по принцип теорията е създадена там. Малко след като е станала популярна, маса преподаватели и администратори са се хвалели, че прилагат МИ. Всъщност, тя се е превърнала в нещо като мода, но желаещите да направят наиситан преоценка на работата си далеч не са били толкова много.

За това цитирам Минди Кронбахер, еднаот сътрудничките на проф. Гарднър:

"Множествените интелигентности представяванчин да кажеш, че се занимаваш  нещо ново, така че на практика да не ти се налага да правиш нищо ново."

Но самият професор уточнява, че истинското въвеждане на нова практика в която и да е област е тежка работа, а процесът, водещ до фундаментални промени в образованието отнема години.

Информацията ми е нужна заради децата ми :). Имам две деца, които, за разлика от мен, имат много  добра  телесно-кинестетична интелигентност (но заедно с това са способни да се съсредоточават продължително време).

 Искам да знам как мога да използвам това, което им е приятно да правят, искам да знам какви са новите достижения в педагогиката, защото не искам да бъда невежа.

Преди години имах ученик, който беше достигнал инстинктивно до това, което пишеш. Беше хиперактивно дете и за да се раздвижи, всеки час, както разбрах от съучениците му, искал доброволно да излезе и да намокри гъбата, за да изтрие дъската.
Това с дъвченето на дъвка сигурно помага  също. Не знам дали всеки учител би го позволил, но ако знае, че така всъщност помага на детето...

И така, няколко доста разпространени грешки, които биха ослужили като сигнал, че авторът на статия или лекторът не е особено компетентен по въпроса:

  -  Смесването на МИ теорията с други популяри пактики,. Най-често се бърка с Learning styles /стилове на учене/. Бих могла да обясня , но не знам до колко самите стилове на учене са ознати на аудиторията. Да не стане така, че вместо да внеса яснота, да ви объркам повече:)

-  Така да се каже формалното приложение на МИ. Например пускаш на децата музика докато решеват задачи, пишат съчинение и твърдиш, че си ангажирал музикалната им интелигентност. Или им даваш физически упажнения и твърдиш, че си ангажирал телесно- кинестетичната интелигентност. Не че упражненията  или музиката сами по себе си са нещо лошо. Но това ощене е приложение на МИ теорията.

- Да разглеждаме развитието на множествените интелигентности като самоцел, а не като средство за постигане на много други цели. Или казоно с думи прости, развиваме инетлигентностие ейтака, за да си ги имат :) А това всъщност е само началото ...

- Поставянето на етикети на децата - "Х е с добра лингвистична интелигентност, У е с добра визуално-постраствена..." Първо, това може да бъде състоянието на личността в момента, но това далеч не означава, че положението ще си остане таков през целия му живот. МИ теорията е толкова харсвана от учителите именно защото дава шанс на всеки да развива силните си страни, но и да работи върху слабостите си. Второ, не е казано, че непременно трябва да имашсециален талант в една или няколоко области за да постигнеш успех. Успехът може да е резутата от добро съчетание от множество способности.

Ела, това всъщност е малка част от нещата, които можем да направим за децата. Вие говорила ли сте с учителите на децата си? До колкото ми е известно в САЩ МИ теорията е много добре позната. Ще се поровя за подходяща литература за да ви препоръчам.

П. С. Как се пишат лични? Извинявам се, че може би пиша пак не където трябва, но цяла година се чудя :)

Ще говоря с учителите на децата, за да видя доколко се ползва тази теория в работата им.
За да пратиш ЛС на някого - цъкни на името му, под аватара има линк "Изпрати съобщение".

Сега да отговоря и сециално на написаното от Шели за лекцията , за която е чула. Малко ми е трудно да коментирам нещо, за което научавам от трета- четварта ръка. Но все пак, акона Шели са и предали точно, моят коментар е:

Наистина Един учител не е длъжен да развива всички интелигентности. Това може би трябваше да го уточня по- рано. Ако  вцялото училище се прилагат принципите на МИ, може преподавателите да си разпределят работата. Един, чийто предмет позволява  итой се чувствасигурен в тази област може да се концентрира върху Лингвистична интелигентност, друг - върху музикална, трети- натуралистична и т. н. Има и училища, които акцентират върху опеделин интелигентности. Но при всички положения е добре учителят да е добре заознат с пинципите на теорията. Особено както е много вероятно да се получи в България -е дин ентусиаст в цялото училище работи като прилага МИ. Тогава той ще отговори на потребностите на децата  с добра лингвистична  и телесно- кинестетична интелигентност например. А останалите пак няма да са получили това , от което ще се нуждаят. Нещо не ми е ясно как така ще се развиват само най- изявените интелигентности?  Шели, Сигурна ли си, че са предали правилно? Защото по тази логика и един СИП или клуб по интереси върши работа :)

А това за тестовете, с които се определя развитието на детето съвсем не ми го побира ума. Дали изобщо сасвързани точно с множествените интелигентности?

По принцип не е голяма беда, ако на курсистите са били предоставени тестове за определяне на силните и слабите страни. Но е много важно да им се обясни как се работи с тях, и по- важно- до колко трябва да приемат тази информация за сигурна. Защото в противен случай може да объркат не една и две съдби.

Шели, благодаря за линковете!

Ани Едрева, много, много благодаря за огромното  търпение и желание да ни представиш разбираемо теорията на Гарднър, както и да ни предпазиш от допускани грешки в опитите за осмислянето й. Ще изчета всичко внимателно. Нужно ми е време! И ще продължавам да чета! Не спирай да пишеш, моля те! 

Vigiv, това е малка част от теорията :) В една импровизирана дискусия повече трудно би могло да се постигне. А и аз направих такова разбъркано изложение... точно както не трябва. Но поне ви гарантирам, че това, което съм дала е вярно.

    Здравейте и от мен! Структурите в мозъка, връзките между отделните отдели, еферентните и аферентни пътища са много сложни. Малка дисфункция, дори на най-елементарно ниво, се проявява по различен начин. Оттам идват различните прояви на многообразие в интелигентността. Не е важен броя мозъчни клетки, а броя синапси. Тези "точки" определят нивото на интелигентност. Те "прехвърлят" едни знания, умения от една в друга, различна ситуация. Нашите деца не умеят да реагират адекватно в практически ситуации. Защо? Това го няма в ДОИ.

А, е сега това ни е болната тема. Защо нашите деца не могат да реагират адекватно в практически ситуации при цялата претенциозност на програми и програмни продукти и КАК да направим така, че да могат. Или как да направим така, че "гениалното" в една област дете, да не се проявява като пълен абориген в друга, как всеки, ставайки зрял член на обществото да ваимодейства в него със своите най-добри страни, като в къщото време не вреди на останалите с не-толкова добрите си страни.

С много материали, който ги нямаме. Лошото е, че можем да ги купим, но нямаме пари. Този, който може да ни ги купи, не е запознат. омагъосан кръг. Страшно е за децата. И мен ме е страх за тях и бъдещето, което идва.

Извинявам са задългото отсъствие. Беше до някъде по технически причини, до някъде ми трябва малко време за да помисля на къде да продължа.

Днес поне ще се опитам да отговоря на въпросите.

Shelly, аз съм чувала отзиви , че и студентите не са подготвени да се справят с практически ситуации :)  Явно, това е проблем на цялото ни образование.

Аз  за това  толкова харесах теорията за множествените интелигентности - защото дава възможност на всяко дете да ияви силните си страни, да опознае слабостите си и да работи за преодоляването им. До сега обръщах внимание повече на други вапроси. Но ако искате можем да обсъдим някои идеи за приложение на Authentic Problems Pathway /мисля, че би трябвало да се преведе като "Пътят на  решаване на реалните проблеми"/

Masvera, до скоро и аз мислех като теб, че лошата материална база е най- сериозната причина за неуспехите ни. Но след тези три месеца, през които имах възможност да погледна на работата на учителя от друг ъгъл и да сверя часовника си с колеги от цял свят, мисля че започвамда променям мнението си. Добрите материали и модерните технологии помагат, но не те са главното. Много по- важно е де сме "въоръжени"  с практични метидики и .... оригинални идеи. Старашно много неща могат да се направят и с "подръчни средства"

Майсторлъкът не е само в организацията и подбора на средата, нито само в нейното богатство. Много по-важно е, според мен как се използва тази среда. Точно затова и МИ-теорията е толкова интригуваща за мен. Ани, да продължим по Пътя на решаване на реалните проблеми.

Благодаря навсички за големия интерес към тамата. И се извинямам, че за доста дълго заблъкнах. не съм ви забравила, просто ми трябваше малко време , за да преценя накъде да продължа.

И вече трябва да се подготвям за по- сериозни представяния на теорията и наученото от курса пред специалисти.

Ще направя всичко възможно да пусна продължение в близките дни.