Фермата Бушбергхоф - една осъществена утопия

През юни, като част от обучението ми в семинар по антропософска лечебна педагогика и социална терапия, бях на практика в една ферма на 40 км от Хамбург, Германия.Това, което видях там ме потресе и вдъхнови. Не говоря за типичното, което потриса всеки българин, излязъл в чужбина: чистотата, високия стандарт на живот, регулираните от висока социална култура отношения. Потресе ме и ме вдъхнови самата ферма. Чак като се върнах в България разбрах, че фермата Бушбергхоф (Buschberghof) е носител на федералната награда за органично земеделие на Министерството на икономиката на Германия за 2009 г.

Бушбергхоф е единствена по рода си в областта около Хамбург.

Като ферма за биодинамично земеделие е създадена през далечната 1969 година когато се учредява специален тръст за стопанисване на подарената с всичката земя, животни, машини и продукция ферма.          

През 1961 г. идеите на Р. Щайнер за биодинамичното земеделие са обединени с идеите за обществено подпомагане на земеделието (Community Supported Agriculture, CSA) и през 1989 година фермата приема за организационна формата на „икономическа общност” или обществено подпомагане на земеделието  (CSA). Какво е особеното на биодинамичното земеделие? То разглежда земеделското стопанство, фермата, като цялостен, жив организъм, в който почвата, растенията, животните и човека  са обединени в биологичен, социален и духовен план. За да бъде продукцията наистина органично чиста, във фермата е осъществен затворен цикъл на производство: от производство на зърна за посев до производство на хляб, от подмладяването на животинските стада със собствени млади животни, до обработката на животинската продукция в различни видове сирене, мляко и салами.   В практически план един от изводите на икономическата общност е, че площта на едно земеделско стопанство може да изхрани точно определен брой животни и хора. Нейните100 хектара могат да изхранят 336 човека: 36 човека фермери и членове на социално-терапевтична общност на хора-инвалиди, живеещи на територията на фермата и остава храна за още 300 човека. Фермерите намират тези 300 съмишленици сред живеещите в околността и сключват с тях двустранни договори: потребителите ще финансират дейността на фермата, а фермерите ще им предоставят цялата оставаща продукция. Така на практика реализират девиза, издигнат от един от създателите на теорията за обществено подпомагане на земеделието, Т.Гро:”Обществото подпомага фермерите, фермата подпомага членовете на обществото”.

Ползите от тази нова икономическа форма са очевидни:

За фермерите:

Финансирането на дейността на фермата е гарантирано изцяло: от закупуването на нови машини до офис-разходите и заплатите на работещите във фермата, без банково кредитиране. Тъй като фермата не изнася продукция на пазара и няма печалба, тя не плаща данъци! Осигурен пласмент на цялата продукция. Независимост на приходите и разходите от капризите на времето. Висока култура на стопанисване на земята и опазване на природата.

Странно е да видиш ферма, която формулира целите си така:

1.      Учебна дейност;

2.      Научни изследвания;

3.      Опазване на земята;

4.      Земеделие (фермерство).

За потребителите:

Получават на изключително ниска цена (около 1000 евро на година за отделен човек, или 3330 евро на семейство) пълен асортимент органично и биологично чиста селскостопанска продукция. Могат да контролират лично произхода на храната си, нещо, което в развитите западни общества става все по-важно. Жителите на големите градове като Хамбург имат „свое” място сред природата и могат да водят там децата си , за да се докоснат до нея: да берат ягоди, да видят и погалят живо теленце. Поради факта, че в тази ферма цялата дейност се извършва в едно много по-обхватно съобразяване със земята и полагане на грижи за нея, спонсорите имат съзнанието, че чрез своите пари съдействат активно за опазване на природата.

 Тук, във фермата се уверих, че идеите на Р. Щайнер не са утопия и че с ум, сърце и воля могат да се превърнат в ново бъдеще за земеделието. Вечният устрем на човека към свобода, братство и равенство е намерил съвършена, съвременна и хуманна реализация.

Цял месец живях сред тези хора, които не заключваха вратите си и за които нямаше неудобни въпроси. Добронамерено ми разкриваха всички „тайни” на фермата и на социално-терапевтичната общност. Накрая си тръгнах не само обогатена, но и с усещането за укрепнало физическо и душевно здраве. И с една горчивина в душата: Ние, българите, строихме 50 години комунизъм и накрая се намерихме на дъното на една яма от която сякаш излизане няма: унищожихме земята и селскостопанското си производство, а корупцията и негативните чувства и действия се превърнаха в сякаш неунищожима част от живота ни. Германците( а и не само те, защото разбрах, че такива ферми съществуват и в Австрия, САЩ и др. високо развити страни),без да са се канили си построили малки комунистически оазиси, в които наистина всеки дава според възможностите си и получава всички хранителни продукти, които са му потребни.

Лечебно-терапевтичната общност –

достоен начин на живот за хората-инвалиди

На територията на фермата Бушбергхоф съществува антропософска социално-терапевтична общност от 11 възрастни с душевни и ментални болести като шизофрения, аутизъм, забавено умствено развитие и др.. Някои от тези хора са прекарали от 15 до 25 години на това място. Престоя си във фермата заплащат с държавната издръжка, която получават. Всеки обитател  разполага със собствена стая и баня. Пребиваването на тези хора в общността е целогодишно, като поддържат редовни връзки с близките си под различна форма – гостувания, ваканции.За тях се грижат 5 човека с различно по продължителност и организация работно време.

Антропософията е наука, създадена в началото на миналия век в Германия от Рудолф Щайнер, която дава обяснения за света, различни от господстващите в момента материалистични научни обяснения. На основата на това научно обяснение  антропософите, начело с Р. Щайнер, развиват възгледите за биодинамичното земеделие, Валдорфската педагогика и лечебната педагогика и социална терапия. 

В общността всеки от хората с недъзи има трудови задължения: един почиства пътеките около къщата от плевели; четирима помагат в кухнята и рисуват етикети за бурканите със сладко, което се произвежда за нуждите на общността; друг снабдява кухните с млечни произведения от мандрата; двама се грижат за прекрасната цветна градина и др.. Част от тях работят в различните производства на фермата и получават допълнителна заплата за това. Хората с увреждания се грижат сами за хигиената в личните си помещения и участват в приготвянето на храната. Трудовите дейности, които извършват са толкова подходящи за всеки от тях, че дори натрапчиви действия им са превърнати в социално значими дейности.Така една жена с очевидна натрапчивост за миене и триене беше оставена да почиства трапезарията след хранене и тя прекарваше в извършване на тази дейност почти целия ден. Впечатлението е, че определените трудови задължения осмислят деня и живота на болните и ги приобщават към общността. Ритъмът и редът, в който се извършват им придават спокойствие и сигурност.

Важен антропософски момент в дейността на общността е осигурената възможност за упражняване всеки ден от седмицата на различни видове терапия чрез изкуство: музика, рисуване и моделиране, лечебна гимнастика, масаж. Произведенията от арттерапевтичната дейност се използват за украса на всички помещения във фермата. Осигуряване на свобода в духовната сфера чрез участието в занимания с изкуство и пълноценното изживяване на всеки трудов процес са главната цел на отговорната за дейността на социално-терапевтичната общност г-жа Патриция Ридерер. Нейната идея е, че свободният избор на дейност и практикуването на тази дейност осигуряват възможност за разгръщане на Аз-а на болните хора, дават им положително лично и социално самочувствие.

Интересно е, че в общността няма телевизори. За това пък в дневната има богат избор от настолни игри от типа на „Скрабъл”, пиано и различни други музикални инструменти. Денят на хората е зает с разнообразни дейности и труд, а вечерите – с разговори, игри и музика. Тук и празниците се празнуват с жива музика, чай, мляко и безалкохолни напитки.

 Удивителен е животът в терапевтичната общност. Тук наистина е поставен знак на равенство между здравите хора и тези, които имат увреждания. При съществуващата езикова бариера, аз в началото не успявах да направя разлика между едните и другите. Единадесетте човека са приети в едно семейство – семейството на г-жа П. Ридерер - и наистина атмосферата, която цари в общността е много близка до семейната. (Да не кажем, че е далеч по-спокойна и целебна от живота в много български семейства на здрави хора.) Намерен е деликатният баланс между личното пространство на семейството, личните пространства на отделните обитатели и общата социална дейност за семейството и общността.Помощниците на хората с увреждания излъчваха добронамереност и като че ли тяхното главно задължение е да помагат на тези 11 човека чрез личния пример да довършват започнатите дейности и да решават в зародиш възникващите не дори конфликти, а недоразумения.

Социално – терапевтичната общност е прекрасен пример за това колко добри навици могат да се създадат в болните хора. Тук „Bitte” и „Danke” бяха най-често употребяваните думи. Удоволствие беше да се храним на добре подредена маса, с пълен комплект прибори – нож, вилица, малка лъжичка, цветя, свещи и приятен мирис на прясно приготвена храна. Хората спокойно се изчакваха всички да заемат местата си, да се запали свещта, да се каже молитвата преди хранене Всеки получаваше толкова храна, колкото искаше. Всички дружелюбно разговаряха, изчаквайки и най-бавните да свършат с храненето. Почистването на масата след хранене се извършва заедно от всички. Прави впечатление и факта,  че не се дели работата на мъжка и женска и мъжете мият чинии, избърсват ги, помагат в кухнята. Освен това на маса те се държат много джентълменски – наливат чая и кафето, грижат се съседките им да имат хляб, масло...

Хората от общността се хранят изключително с продукти, произведени във фермата. Впечатляващо е пестеливото използване на солта и сведеното до минимум използване на захарта. За подслаждане се използват различни видове сладко и фруктовата захар на плодовете. Факт е, че се изхвърля много малко храна за компост или за храна на животните. Готви се толкова, колкото може да се изяде. Ако остане храна, се запазва в хладилната камера и се предлага за вечеря.

Уважението към индивидуалните предпочитания е основен принцип в дейността на терапевтичната общност. Така за човека, който не иска да живее сред хора е построена отделна къщичка; човека, който се храни само с необработена храна му се предоставя винаги такава храна; този, който обича птиците, получава възможност да отглежда гълъби, фазани и папагали и цялата общност му съдейства за това.

Разбрах, че хората с увреждания са изпитание не само за българското общество. Те са изпитание и за германското. Така 11-те човека се приемат въздържано от обществото в близкото село, въпреки четиридесетгодишната история на  общността на това място. Нещо повече. Ръководителката на общността също е приета въздържано, въпреки ангажираността и в социалния живот на селото.

В същото време е удивителен начинът, по който семейството на г-жа Ридерер приема хората с увреждания – наистина като част от семейството. Малко са ръководителите на социални заведения в България, които, като нея, ще съжителстват в дома си с 11 човека с увреждания, ще ги заведат на работното място на сина си, за да го разгледат или ще поканят класа на дъщеря си в къщи, сред  тези 11 човека.

Месецът, който прекарах в социално-терапевтичната общност ми показа колко тънка е границата между здравите хора и хората с недъзи; че човек е първо човек и след това болен; че ако потърсиш доброжелателно и непредубедено, винаги ще намериш онази отправна точка – умение, предразположение, дори фобия, около която може да се изгради достоен трудов и социален живот за човека с увреждане и да се укрепи неговия Аз; че се изисква търпение и постоянство в спазването на установените ритми и режими и колко те са важни за лечебната атмосфера около хората с увреждания; че свободата, братството и равенството не са само красиви думи, но и основа на производствени, социални и емоционални отношения; че хората с увреждания са също толкова чувствителни към изкуството, колкото и здравите хора и че то, изкуството, наистина придава други измерения на техния живот и  ги превръща в достойни творци.

Поучителната история на г-жа Ридерер е пример колко несправедлив може да е живота в непосредствен житейски план и как понякога плащаш със социална изолация за достоен идеен, социален и професионален избор. Въпреки всичко нейният пример вдъхновява с това, как човек може да бъде удовлетворен и щастлив в своя свят на съмишленици, работа, изкуство и благодарни хора с увреждания.