Върнете се към Начално образование | Профил | Публикации
всички ключови думи
Извинявайте, че се намесвам в блога ви, макар в момента да не съм учител. Затова пък като дъщеря и племенница на учители буквално съм израснала по учителски стаи, подготвяла съм заедно с майка си учебни табла, ежедневно съм слушала с какви точно проблеми се сблъсква обичащият работата си учител.Сега съм майка на първокласничка и, общувайки с други родители, виждам ежедневно колко е важно родителят и учителят да бъдат в диалог за смисъла на образованието, с каква цел ги пращаме тези деца на училище, какви точно искаме да станат, как да си помагаме взаимно.
Искам да ви представя последната статия в блога, който започнах да водя и който представя родителската гледна точка по отношение на образованието. Надявам се тя да бъде някакво начало на диалог между родители и учители.
http://tochitsa1.blogspot.com/2010/02/blog-post_6983.html
Бих била благодарна, ако позволите да се включа и да споделям ресурси, които намирам из нета, търсейки неща за дъщеря си. Ще се радвам през вас да са полезни на повече деца!
Започваме и разговор във в-к "Култура" за ролята на оценките в началното училище; ще тръгнем с едно интервю с Василена Доткова, авторката на "Близо до бебето"; обсъждаме въпроса от родителска гледна точка и на базата на световните практики; за мен би било изключително ценно да продължим дискусията с участието на учителите, които всъщност са най-компетентни да говорят по темата.
Здравейте, Анда!
Четох Ви публикацията и имах чувството, че моите мисли и разсъждения ги изговаря някой друг! Много точно сте докоснали проблемите на образованието, на учителя /обичащ професията си/, на родителите, на малките ученици. Отдавна и аз съм стигнала до извода, че с родителя трябва да бъдем в "един отбор", за да "спечели" детето. Но, все по-трудно се случва това.
В крайна сметка потърпевши са децата! За съжаление!
Навярно ще бъда редовен посетител на Вашия блог.
Привет, Анда.точица:)
Поразходих се в уютния блог „Образование без принуда”. Споделеното за децата, от децата с родителите е…трогателно. Вие сте загрижена, любяща и дейна майка. Харесах си няколко обучителни хитринки, а на играта Инди Джоунс и изчезналата дума ще поиграем веднагически в клас. Благодаря!
Точно изречено е и споделеното за възрастни. За сковаващото обучение и вътрешната съпротива на учениците. За демотивацията на нашего брата – учителя. Повечето сте го казали…Още: нашите гласове нямат тежест, те не се чуват – първо се гледа дали ще са доволни висшестоящите, да не сме прекрачили някой параграф, да не сме пропуснали някое указание (те са необходими, но дали ни помагат или ни спъват е отделен въпрос)…И така - дискусия има – помежду ни.
Мотивацията си остава малкият растящ с наша помощ човек. Родители като вас също ни мотивират. А допълнително ни демотивират – пак родители. Ако не ни чуят добре. Например в анкета „Какво бихте искали да включва характеристиката на ученика”, родител пише, че няма какво да умуваме и да занимаваме хората с анкети – ето там, в еди кой си блог, е публикувана характеристика, да я копнем едно към едно. Той вероятно пренебрежително си мисли, че нито един учител в училище не си е дал труда да потърси в мрежата.
Смешно и тъжно...Мнението е показателно за партньорството, което може да има при такива нагласи. И за това доколко се оценява прецизността, отношението, което училището проявява.
Ведро настроение и жив диалог ви желая от сърце.
Ще се радвам да се включите и там, защото много родители не могат да се поставят лесно на мястото на учителя, да помислят как изглеждат нещата от негова гледна точка. И обратното се случва понякога. Не че в нета не могат да се получат неразбирателства, но според мен колкото повече говорим, толкова повече научаваме един за друг и има шанс да намерим решение.
Дълга неделна вечер и лека работна седмица ви желая!!!
Станете част от общност "Начално образование" за да коментирате и да създавате свои публикации. Ще се радваме да се присъедините към нас! Регистрирайте се сега!