Българското училище и в частност учителство, имат нужда от отговорни и интелигенти родители като Вас, но - те все по-рядко се срещат в действителността.

Записах се да следя вашия блог, много ми харесват разсъжденията ви.

Благодаря ви сърдечно! Да, наистина между учителите често се срещат необясними за мен конфликти; чувам го непрекъснато от майка си. Грозно е, че в тази професия е останал толкова малък ресурс от авторитет, че учителите се чувстват подтикнати да смятат, че колегите им го изземат. Вероятно практиката на частните уроци има нещо общо с това. Много се радвам на вашия форум, който показва съвсем друг тип колегиалност.

Бих била благодарна, ако позволите да се включа и да споделям ресурси, които намирам из нета, търсейки неща за дъщеря си. Ще се радвам през вас да са полезни на повече деца!

 Започваме и разговор във в-к "Култура" за ролята на оценките в началното училище; ще тръгнем с едно интервю с Василена Доткова, авторката на "Близо до бебето"; обсъждаме въпроса от родителска гледна точка и на базата на световните практики; за мен би било изключително ценно да продължим дискусията с участието на учителите, които всъщност са най-компетентни да говорят по темата.

 

 

 

Здравейте, Анда!

   Четох Ви публикацията и имах чувството, че моите мисли и  разсъждения ги изговаря някой друг! Много точно сте докоснали проблемите на образованието, на учителя /обичащ професията си/, на родителите, на малките ученици. Отдавна и аз съм стигнала до извода, че с родителя трябва да бъдем в "един отбор", за да "спечели" детето. Но, все по-трудно се случва това.

    В крайна сметка потърпевши са децата!  За съжаление!

    Навярно ще бъда редовен посетител на Вашия блог.

 

 

Аз подкрепям идеята да се промени начина на оценяване в начален курс. Имаше период / 80- те години/, когато оценките бяха с думи и накрая в свидетелството се пишеха резултати- Отлични, Мн. добри, Добри, Задоволителни/. Мисля, че беше добър начин да се покажат постиженията и пропуските в знанията. Сега децата гледат само бележката, а на грешките не обръщат внимание.

Моето скромно мнение относно оценките е, че са излишни в начална училищна степен. През лятото ми се случи да се запозная с училищния рапорт на едно българче, което живее и учи в САЩ. Беше направена подробна характеристика в края на годината, във всеки аспект от психическото, умственото и физическото му развитие, за който се сетите. Формулярът беше готова бланка, със степени. Нямаше нищо скрито - покрито. Намирам изготвянето на една такава характеристика много по - полезен документ от  всичката съпътстваща сегашната система документация.

А какъв е смисълът от оценки в начален курс, след като нямаме право да оставяме учениците да повтарят класа? Завършва с двойки, но продължава в следващия клас! Нима е честно към останалите деца, които цяла година са се трудили и са завършили с отличен?! Казват, допълнителна работа! Нима не я провеждаме? По-добре би било детето да повтори класа, за да му бъде дадена основата, а от там нататък, зависи от него! Категорично съм против оценките, защото още от малки  децата се учат на бележкарство, научавайки се да наизустяват само и само да получат добра оценка!

Искате ли да преместим дискусията за оценките в отделна тема? Мисля, че е важна и заслужава да я разгледаме отделно; питам се и какво може да се направи по въпроса.

Привет, Анда.точица:)

Поразходих се в уютния блог „Образование без принуда”. Споделеното  за децата, от децата с родителите е…трогателно. Вие сте загрижена, любяща и дейна майка.  Харесах си няколко обучителни хитринки, а на играта Инди Джоунс  и изчезналата дума ще поиграем веднагически в клас. Благодаря!

Точно изречено е и споделеното за възрастни. За сковаващото обучение и вътрешната съпротива на учениците. За демотивацията на нашего брата – учителя. Повечето сте го казали…Още: нашите гласове нямат тежест, те не се чуват – първо се гледа дали ще са доволни висшестоящите, да не сме прекрачили някой параграф, да не сме пропуснали някое указание (те са необходими, но дали ни помагат или ни спъват  е отделен въпрос)…И така - дискусия има – помежду ни.

Мотивацията си остава малкият растящ с наша помощ  човек. Родители като вас също ни мотивират. А допълнително ни демотивират – пак родители. Ако не ни чуят добре. Например в анкета „Какво бихте  искали да включва  характеристиката на ученика”,  родител пише, че няма какво да умуваме и да занимаваме хората с анкети – ето там, в еди кой си  блог, е публикувана характеристика, да я копнем  едно към едно. Той вероятно пренебрежително си мисли, че нито един учител в училище не си е дал труда да потърси в мрежата.

Смешно и тъжно...Мнението е показателно за партньорството, което може да има при такива нагласи. И за това доколко се оценява прецизността, отношението, което училището проявява.

Ведро настроение и жив диалог ви желая от сърце.

Благодаря ви много. Радостно ми е, че има подобен форум поне за началното образование; впрочем преди началото на първи клас дъщеря ми получи от учителката си писмо, което май е оттук :) Беше много щастлива. Като цяло ние случихме на чудесен учител; онова, което търся, е по-скоро отваряне на повече канали за общуване между родители и учители.Ето темата за оценките, която пуснах в популярния форум за родители "Бг-мамма".http://forum.bg-mamma.com/index.php?topic=470600.msg14084569;topicseen#msg14084569

Ще се радвам да се включите и там, защото много родители не могат да се поставят лесно на мястото на учителя, да помислят как изглеждат нещата от негова гледна точка. И обратното се случва понякога. Не че в нета не могат да се получат неразбирателства, но според мен колкото повече говорим, толкова повече научаваме един за друг и има шанс да намерим решение.

 Дълга неделна вечер и лека работна седмица ви желая!!!