Върнете се към Поезия | Профил | Публикации
всички ключови думи
Чувствам се празна.Като кутията, от която,е извадено всичко,освен аромата.Ти протягаш ръцете си,но се сблъсквашсъс празнотои ме вдишваш забързано,и ме губишв пространството...
Пейката е празна. Паркът е пуст. Наоколо е тъмно.
Една черна ръка без тяло изскача от нощта и оставя разтворена черна книга върху пейката. И изчезва.
Тя се събужда и си спомня. Книгата! Книгата! Книгата! Върху пейката. И излиза.
(Ще се изгубите в книгата)
Книгата я чака — черна и разтворена. Тя я вдига…
Писък.
Къде е? Стаята е без прозорци, без врати. Къде е? В света? Вън от него? Светът е вътре. В нея. Тя е светът.
По стените висят картини от нейното минало, от нейното бъдеще, от неизживяните животи, от незиброимите възможности, от другите животи, за които тя не знае. Небето е сиво и ниско, земята е мъртва — изгнила, продънена, дъсчена. Стените варосани се стесняват и я притискат.
Лумват пурпурни пламъци в нея — около й — изпепеляват света. Няма вода. Въздухът бавно й свършва.
Стените се разтапят, таванът хвръква, подът се рони на пепел. И тя изпада от света, полита…
надолу
Черната ръка изскача от мрака, улавя я в полет и хлопва кориците й.
Ясен Василев – „Отвътре”
и ти си го спомни :)
Помня...Паметта ми, слава Богу, е на мястото,а всички призраци, в килера съм строила.Не ме е страх от тях и празнотопространство между тях съм оцветила...В лимонено, вкусът ми да е малко кисел,защото вечно се усмихвам и нали разбираш,сред песъчинките не искам да съм бисер,а никой киселото не избира.В зелено, за да ми е меко /като от тревата/,когато с боси стъпки се промъквам вечер.Забравям синьото /но не като водата/,като очи, в които бих потънала, ако не са далече.В лилаво - като новата ми рокля/възпявам я, защото хич не нося рокли/,в оранжево - до пламък, да се стопля -поне веднъж, пък нека сме порочни.В червено, кърваво, но като чаша вино -обикновена, стъклена, нащърбена от времето...Разбираш ли, и аз си имам минало,но не е нужно да го нося като бреме. Завършвам с черно - черно, като сянка.Мойта сянка полегнала на паважа...Тя е "аз", а пък уж ми се пише другарка,но за нея, някой друг път ще ти разкажа...
път, нали :)
Нямате права да коментирате тази публикация.
Още...