Съвременният Дон Жуан или...?

Ами, аз пак ще започна с това, как пихме "по бира" с един приятел.
Най - интересното е, че аз даже не пия бира, а все съм на биропиене
и все съм в някакви приключения.

Той е рядък мързел и думата "разходка", е равностойна на "война",
така, че щом предложи една къса разходка в парка, веднага се възползвах.За него парка например, е място, пълно с изнасилвачи, дебнещи нас - горките жертви, зад всеки храст или дърво и не само...

Човекът, бягащ за здраве, е просто симулант, прикриващ истинската
си същност, а мъжът с торбата, вървящ небрежно зад нас, е убиец,
носещ инструментите си за екзекуцията...

Смешно ми е и се заливам от смях, като продължавам да му пригласям
в обрисуването на хипотетични ситуации.Неусетно сме стигнали до
колата ми и му казвам "чао", а той продължава напред.

"Пушачката" в мен се обажда и започвам да ровя в чантата си за
цигарите.С периферното зрение съм забелязала, някакъв мъжки силует, две коли пред мен, нещо да се суети.Мина покрай колата ми и пак се върна до неговата. Всичко това регистрирах със случайни погледи - по - разсеян човек, не търсете, но този път се изненадах от себе си, на каква наблюдателност съм способна.Явно разходката ми е повлияла.И изведнъж, оня цъфва от мойта страна, до отворения прозорец, и започва някакъв безумен разговор.Сега, като се замисля, спокойно можеше да бъде скрита камера,ама не беше...Накрая така и никой не изкочи, крещящ:
"Скрита камера!!!", "Шарааан!!!","Хвана сее!!!" или каквото там крещят,
в такива случаи.

- Добър вечер...

Отговарям на поздрава и го гледам с нескрит интерес.

-Мога ли да ви притесня...?

Вече започвам да гадая следващия въпрос, който според мен, ще е
нещо от рода на :"Знаете ли блок № едикой си, къде се намира?" ,
но той ме сварва неподготвена:

-Бих искал да се запознаем...Може би ще ви се стори странно, защото хората не се запознават така, но това не е пречка, нали?Не е задължително някой да ни запознае...Няма нищо лошо...нали...?

Вече ми е станало смешно.Докато говори го оглеждам от глава до пети
и слушам разсеяно.И това постоянно "нали?", направо ме довършва.
Момчето е хубавко - атлетична фигура, стилни дрешки, привличащ
фейс, ама...

Да, няма нищо лошо в това двама души да се запознаят случайно, ама...защо пък трябва да го правят, всъщност?Ами, ако е психопат?
Май, разходката в парка ми се отразява зле.Хаха...

От друга страна защо трябва да се запознавам с него?Нямам нужда от такива запознанства.В тях са заложени определени очаквания, които,
аз няма да оправдая.

- Да пийнем по нещо, някъде, ако не бързаш?

Не, че не го очаквам, но съм шокирана.

"Да пийнем..."Тоя да не реши, че с едно "пийване" и ще ми паднат задръжките?

- Оооо, благодаря, но много бързам.

Как ли стана така, като до преди малко, изобщо не бързах?

- Тогава, някоя друга вечер? - вече съм осъзнала, че няма да има
"някоя друга вечер" и, че това е най - безсмисления разговор, който
съм водила напоследък:

- Ежедневието ми е доста динамично.Нямам свободно време за личен живот, така, че...приятна вечер.

Хаха...Само как го измислих!По - тъпо не можеше ли да бъде?Може би трябваше да си го кажа направо:

"Пич, не ми приличаш на психопат, ама то на психопатите не им го
пише на лицето и все пак - тези случайни запознанства, с които си
се захванал, са много странни.Да не мислиш, че си единственият мъж?
Я, се огледай - пълно е с такива като теб.А случайните запознанства,
ми бяха специалитет, когато бях в пубертета.Не, че сега не съм перде, ама такива като теб ми идват в повече..."

- Приятна вечер и извинявай за притеснението...

Погледът ми е отправен в огледалото за обратно виждане, докато бавно потеглям и тъмнината ме поглъща...

Това пък какво беше?Не ми стига "интимния уют" на светофарите, а сега
и това...

Така ли изглежда днешният Дон Жуан, залагащ на "случайните запознанства"?И какво изобщо означава "случайни запознанства"?
То и при тях има някаква увертюра, един вид предварителен контакт,
някакви погледи - скрити или не чак толкова...А тук?Започвам да си
мисля, че или шеметът в мен нещо е изпуснал или тоя наистина изкочи
от нищото.Каквото и да е, някоя жена наистина може би би тръгнала...
И?Сигурно ще прозвучи супер задръстеняшки, но не го разбирам.