"Пушачката" в мен се обажда и започвам да ровя в чантата си за цигарите.С периферното зрение съм забелязала, някакъв мъжки силует, две коли пред мен, нещо да се суети.Мина покрай колата ми и пак се върна до неговата. Всичко това регистрирах със случайни погледи - по - разсеян човек, не търсете, но този път се изненадах от себе си, на каква наблюдателност съм способна.Явно разходката ми е повлияла.И изведнъж, оня цъфва от мойта страна, до отворения прозорец, и започва някакъв безумен разговор.Сега, като се замисля, спокойно можеше да бъде скрита камера,ама не беше...Накрая така и никой не изкочи, крещящ:"Скрита камера!!!", "Шарааан!!!","Хвана сее!!!" или каквото там крещят, в такива случаи.- Добър вечер...
Отговарям на поздрава и го гледам с нескрит интерес.
-Мога ли да ви притесня...?
Вече започвам да гадая следващия въпрос, който според мен, ще е нещо от рода на :"Знаете ли блок № едикой си, къде се намира?" , но той ме сварва неподготвена:
-Бих искал да се запознаем...Може би ще ви се стори странно, защото хората не се запознават така, но това не е пречка, нали?Не е задължително някой да ни запознае...Няма нищо лошо...нали...?
Вече ми е станало смешно.Докато говори го оглеждам от глава до пети и слушам разсеяно.И това постоянно "нали?", направо ме довършва.Момчето е хубавко - атлетична фигура, стилни дрешки, привличащ фейс, ама...
Да, няма нищо лошо в това двама души да се запознаят случайно, ама...защо пък трябва да го правят, всъщност?Ами, ако е психопат?Май, разходката в парка ми се отразява зле.Хаха...
От друга страна защо трябва да се запознавам с него?Нямам нужда от такива запознанства.В тях са заложени определени очаквания, които, аз няма да оправдая.
- Да пийнем по нещо, някъде, ако не бързаш? Не, че не го очаквам, но съм шокирана.
"Да пийнем..."Тоя да не реши, че с едно "пийване" и ще ми паднат задръжките?
- Оооо, благодаря, но много бързам.
Как ли стана така, като до преди малко, изобщо не бързах?
- Тогава, някоя друга вечер? - вече съм осъзнала, че няма да има "някоя друга вечер" и, че това е най - безсмисления разговор, който съм водила напоследък:
- Ежедневието ми е доста динамично.Нямам свободно време за личен живот, така, че...приятна вечер.
Хаха...Само как го измислих!По - тъпо не можеше ли да бъде?Може би трябваше да си го кажа направо:
"Пич, не ми приличаш на психопат, ама то на психопатите не им го пише на лицето и все пак - тези случайни запознанства, с които си се захванал, са много странни.Да не мислиш, че си единственият мъж?Я, се огледай - пълно е с такива като теб.А случайните запознанства, ми бяха специалитет, когато бях в пубертета.Не, че сега не съм перде, ама такива като теб ми идват в повече..."
- Приятна вечер и извинявай за притеснението...
Погледът ми е отправен в огледалото за обратно виждане, докато бавно потеглям и тъмнината ме поглъща...
Това пък какво беше?Не ми стига "интимния уют" на светофарите, а сега и това...
Така ли изглежда днешният Дон Жуан, залагащ на "случайните запознанства"?И какво изобщо означава "случайни запознанства"?То и при тях има някаква увертюра, един вид предварителен контакт,някакви погледи - скрити или не чак толкова...А тук?Започвам да си мисля, че или шеметът в мен нещо е изпуснал или тоя наистина изкочиот нищото.Каквото и да е, някоя жена наистина може би би тръгнала...И?Сигурно ще прозвучи супер задръстеняшки, но не го разбирам.
Ами, не съвсем.Възмущават се и трите.
Докато романтичката си лети безгрижно наоколо и сияе: "Колко романтично...", реалистката
Знам само, че отново бих постъпила така и с тази случка ми се искашеда се замислим дали всяка случайна среща\запознанство е толкова невинна, колкото изглежда на пръв поглед.Най - лесното е да я сложим в графата "романтичнти", но дали наистина е за там?:)
Нямате права да коментирате тази публикация.
Резултати
Всички връзки
всички ключови думи