НАЦИОНАЛНА ТЕЛЕФОННА ЛИНИЯ ЗА ДЕЦА 116 111 - още един начин да се чуе гласа на детето

Експертите Ваня Стратиева и Диана Додова: По-лесно е за дете да сподели, когато е анонимно и по телефона

19 ноември 2009 / 12:11 | Мнение | радио"Фокус"-Пирин

Ваня Стратиева е главен експерт в Държавната Агенция за закрила на детето, а Диана Додова е началник на отдел “Правен” към Агенцията. Двете представиха в Гоце Делчев националната телефонна линия за деца 116 111. В интервю за радио “Фокус”-Пирин експертите разказаха повече телефонната линия, за сигналите, които се подават на нея и за механизма на действие след оплучаването им.

Фокус: Какъв е принципа на работа на единния телефон за деца?
Ваня Стратиева: Националната телефонна линия за деца 116 111 е безплатна линия с общ европейски хармонизиран номер. И това е линия за всички деца на България. Функционира от 5 ноември. Държавната Агенция за закрила на детето управлява линията. Има кол център в който са консултатите, които отговарят директно. Това са хора от помагащите професии – психолози, социални работници, социални педагози.
Диана Додова: За да успеем да обхванем големият брой обаждания сме разделили консултантите в кол центъра на няколко екипа, за да могат да покрият 24 часа в денонощие обаждания. Общият брой на всички екипи са 15 консултанта и двама координатора. Като координаторите са на място в кол центъра. Така, че при някой по-сложен случай за решаване да има възможност координатора да се намеси и да окаже съответно подкрепа.
Фокус: Какви сигнали могат да се подават на този телефон?
Ваня Стратиева: Линията по принцип е за информиране, консултиране и помощ на деца. Сигнали означава, когато имаме така да се каже краен “вариант” – т.е. има информация за дете в риск, информация за това, че семейство е неглижирало детето си, не полага достатъчно добри и адекватни грижи. Това може да бъде подадено от самото дете, което стига до линията и споделя това с консултантите. Защото някак е по-лесно когато си анонимен да споделиш такива неща, които са тежки за преживяване от страна на децата. Защото родителя е този, който трябва да подкрепя и когато той не е в подходящата си роля, децата преживяват това много тежко. Иначе всички хора, които по някакъв начин се докосват до проблеми свързани с децата могат да подават сигнали. В много голям процент от случаите линията се използва за търсене на информация и за споделяне на други емоционални проблеми. Основно най-високият процент е именно такъв – търсене на информация и емоционални проблеми. След това е процентът на насилието.
Фокус: Какви обаждания има постъпили до момента от разкриването на телефонната линия? Има ли някаква определена група деца или сигнали, които да фигурират най-често?
Ваня Стратиева: Тенденцията е, че всъщност се обаждат повече деца, които са над 12 годишна възраст или в тийнейджърска 12-18 години. Повече момичета се обаждат за сметка на момчетата, горе-долу съотношението е три към едно. След това имаме обаждания от родители и близки на деца, т.е. свързан конкретен проблем с родителя или близък на детето. И другата група обаждания са от помагащите професии – хора които работят пряко с деца учители, в сферата на образованието.
Фокус: Какъв е механизмът на работа на телефона, ако на него се получи някакъв по-сериозен сигнал за упражнено насилие, например?
Диана Додова: Тези правила са разписани в Правилника за прилагане на закона за закрила на детето, глава 8. Тя е специално създадена и е в сила от юни месец 2009-та година. Благодарение на такова нормативно обезпечаване на телефонната линия, имаме стриктно разписани правила за действие по случаи през телефонната линия. Координаторите и консултантите на телефонната линия имат един формат за действие при подаване на сигнали и знаят как те да го отработят. Сами преценяват дали става дума за спешен или неспешен случай и преценката кой е спешен се основава на това дали има непосредствена заплаха за здравето и живота на дете. Ако има такава непосредствена заплаха в момента на обаждането, то консултанта не прекъсва телефона, продължава обгиржването на детето през телефона, но едновременно с това сигнализира на тел. 112, който съответно разполага с възможности по Закона за бедсдтвия и аварии да изпрати екип за спешна помощ. До пристигане на екипа консултанта продължава разговора по телефона. Това е така наречената работа по спешен случай на консултанта на телефона – той прави преценка дали става дума за такъв случай. Това са доста редки случаи, но все пак трябва да бъдат предвидени и затова са разписани такива правила. Има и неспешни случаи, които са другата категория и от своя страна се делят на две. Първата категория обикновено е телефонно консултиране – т.е. детето има нужда просто от емоционална подкрепа, от разговор за някакъв проблем, който е чисто житейски, за неговата възраст и т.н. Другият случай, който може да бъде неспешен е когато не се касае за непосредствена опасност за здравето и живота на дете, но пък има необходимост от намеса на конкретни органи за закрила, които в случая да действат пряко на място с времето и това е Дирекция “Социално подпомагане” по настоящ адрес на детето. Така, че консултанта, когато осъществява този разговор и направи преценка на случая като неспешен или има необходимост да се работи с гтова дете, в такъв случай помага на детето, консултира го по телефона, но извлича максимална информация кое е това дете, къде се намира, за да може след това да изпрати тази информация към съответната Дирекция “Социално подпомагане” и от там след това проучват случая. Възможно е да се отвори случая ако детето е в риск и да въвлече колкото се може повече компетентни хора, в зависимост от конкретния случай.

Даниела КРАНТЕВА