Върнете се към BgLOG | Профил | Публикации
всички ключови думи
БОЛКОУСПОКОЯВАЩИ ПРИКАЗКИ
ИЗ РЕЦЕПТУРНИКА НА ДОМАШНИЯ ПАЯК
Tegenaria parietina
І. Отвара за добра съпруга
В дълбоката бакърена купа беше насипано пресято черно брашно – смесица от ориз, ръж и синап, от онова, което леля й Люляков шепот постоянно повтаряше, че е единственото, което може да послужи за изобразяване на планина и море върху обредни хлябове. Имаше в бакърения ...
ВАШИЯТ МИСТЪР ХИДЪН*
- Ти я мушни с ножа, докато аз затоплям вода за миене!
- Как ще я мушна, бе! Луд ли си!
- Приятелю, не мисли за последствията! Нали това искаше – да изчезне момичето? Ето, помагам ти да изчезне!
- Аз не искам да я убивам, искам само да се махне!
- Виж сега, Брайт*, тя не може да изчезне от само себе си! Някой трябва да я изтрие, нали? Тя беше ...
ДА СНИМАШ МИКА
І.
Малката стои свита на кълбо в ъгълчето на миндера. Прегърнала е коленете си, сякаш иска да ги стопли. Коленете й стърчат войнствено като пики. Косата й е вързана на тила с някакво смешно чорапче от тия, които майките слагат на децата си, когато искат да им е забавно да ги изуват от краката си и да играят, вместо да ги носят. Хубава е!...
ТОТАЛНО ВРЕМЕ ЗА ВСИЧКИ
Това е истинската история на всичко
(нещо като фейлетон-критика на ЗЕС и следенето през нета)
Шишко беше член на Клуба на свободните имитатори. Свободните имитатори бяха няколко щураци, които всячески се опитваха да подражават на всичко, което не бяха те самите. Например Голият Бил понякога...(продължение)
ПОРТРЕТЪТ НА ИПОЛИТ КАПУСТКИН
Желанието ми е, колкото може по-малко хора да се припознаят в лирическите герои. Защото един от тях е запазен за определен човек.
Не беше обикновен човек Иполит Романович. Защото съдбата, тази смехотворка и убийца, го беше облагодетествала да бди над двете отделения на Н-ската психиатрична клиника. И туй, че влачеше строшения си крак по парковите алеи на клиниката, той приемаше като ...
ХЕНЗЕЛ И ГРЕТЕЛ ЗАВИНАГИ
Брат ми беше приказен човек. Всъщност – човече, защото още нямаше шестнадесет като умря. Беше по-черен от мен, с цвета на кожата, придобита от майка ни. Имаше белег от дълъг прорез, който започваше от лявото ъгълче на устата и завършваше в гъстата му черна коса на челото. Беше весело момче, въпреки трудния живот, който водехме в дома.
Първият път, когато баща ми ме продаде, брат ми ме ...
СМЪРТТА НА КОТКАТА
24.12.09 г.
22.46 сидерално време
Любов моя!
Някога, когато пиехме чай на отворения прозорец, ти не пропускаше да погледнеш в дълбокото на костите ми, да бръснеш с ръка праха от нескопосаното ми ежедневие и да кажеш, че ме бива в сътворението на мигове.
А после да ме бутнеш от брега като калпав хлапак, който така изразява любовта си към още по-калпавата . ...