БЪРЛОГАТА НА ДЯВОЛА

 -         И сега? Какво ще го правим?

-         Ами какво – прибираме го в къщи, то друго какво може?

А е кал, та мамата си трака. Циментовозите така са разбили улицата, оръфали са я като стара дреха. С гумени ботуши да бях, пак щях да стана като сиво-кафяв молец. Даниел си циври нещо под езика, ама кой го слуша. Май сам на себе си говори. И на друг да говори, никой няма да му отвърне, че то приказки ли са…фъфли и скимти. Скимти и нарежда. Подочува се и някоя друга майна. Смърди си на ланшен пияница. Кога се пропи туй момче, ей! Вече половин година го търкалям из локвите да го нося у тях си. Всяка вечер. Преди време изгуби работата си. После го напусна кучето – избяга ей така, изневиделица. Подушило е ръката на някой по-добър стопанин и е драснало. Да не е лудо! Глей го само каква дрипа е. И се влачи като насран чувал дори да е трезвен. Ама ми писва вече да съм приятел и да му налагам с компреси пиянските бушони по очите. Който каквото си надробил – да си го сърба.

- Ще му счупиш краката, бе! Гледай по стълбите! – стига, бе, друже, гледай си ти таксиметровата работа и ме остави да си влача пияндето! Башкиша се качи обратно в колата и отпраши с мръсна…кал. Изригнаха локвите и даже в ушите ми се стече. Отключих входната врата, а вътре…какво да ви кажа. Ми, кочина – свинщината на живота му, от натръшканите по пода книги и валящите се стъкларии, до мръсното му бельо в ъгъла. А компютърът - свети! На монитора се блещи Картината. Най-коментираната от последната му изложба. Каквато някога беше, де. Щото отдавна не е било да седне и да нарисува нещо свястно. То всъщност дори и несвястно няма! Тръшнах го на леглото му – осрано и опикано, и клеясало сигурно – пфу! И се приближих към компютъра. Размърдах мишката, махна се скрийнсървъра…а отсреща ми мига прозорчето на скайпа му. Викам си – кво толкова, ще взема да почета. Знам ли го тоя обесник на кви пише, ще вземе да му оберат къщата, или да го подпалят някой ден – такъв, какъвто си е безпаметно упоен…И...

 

Тя каза: това при мене не се е случвало никога...цял живот си мисля, че сме голи и измъчени същества в самотата си и всеки да се оправя кой както може

Тя: и сега ми цъфна като...незнам какво на монитора

Той: ти ми цъфна

Тя: не, ти ми цъфна

Той: случи се

Той: просто се случи

Тя: още не мога да повярвам, че си жив

Той: хубавите неща са необясними

Той: да

Той: и съм много усмихнат, сега

Той: и те гледам, и ти се радвам

Тя: ама аз винаги търся обяснение, дори на хубавите неща, даже най-важно е точно на тях да намеря обяснение

Той: аз не успявам, не успявам

Тя: аз ако не го правя ще се срутя

Тя: да им намеря пояснения

Той: обяснение

Той: жалко, че нямам микрофон

Той: искаше ми се да те чуя и да ме чуеш

Тя: знаеш ли кое е най-странното - ЦАРИЦА СЪМ НА НАМИРАНЕТО НА ОБЯСНЕНИЯ ама това тук още не съм го намерила

Той: и не можеш

Той: и не можеш на това да намериш обяснение

Той: защото е доста по-голямо от логично обяснимото

Тя: но ако искаш да ме чуеш...ще се чуем по телефона, въпреки, че още...още ми се струва рано..страх ме е, че ако ТОВА ТУК се превърне за малко реално и ще се разпадне...

Тя: чакай малко да посвикна с крилете си първо

Той: просто съм щастлив.

Той: и като че ли идва от дъното на съзнанието ми

Той: пак това усещане за дежа ву

Той: и аз си имам чувството от време навреме,

Той: че ми си сън

Той: а не си

Той: не си

Той: и това...

Той: вдъхновяващо е,

Той: отварящо ме

Той: на другаде

Той: на там където съм искал

Той: а не съм си позволявал

Той: като че ли оживява един друг портрет

Тя: знаеш ли колко отдавна бях убила стремежа за полет в себе си, а,...нищо не знаеш

Тя: от години търча само по пътеката на битието и нищо друго

Той: не, не знам

Тя: сега се преоткривам

Той: защото живота е битка

Той: толкова позната ми е тази сила

Той: толкова позната

Тя: позната ли ти е наистина

Той: много добре

Той: Царицата на сънищата

Той: май я срещам отново

Тя: чувствам се толкова тайнствено същество зарито някъде в деветия кръг на ада и няма ключ за там, няма...само някакъв имагинерен лъч, слово някакво успя да влезе при мен

Той: просто излез за малко от себе си

Той: в онази гора

Той: в онази природа

Той: на тръпката

Той: там ще съм..

Тя: ако изляза...ще поразя света, ще забучи въздухът, ще се разкъсат всички амазонски гори и ще потече лава навсякъде..страх ме е да се отприщя

Тя: и да не те убия

Тя: това никога не се е случвало, никога и с никого и затова съм я заключила Царицата на сънищата
Тя: ох..а как ми се иска да те целувам наистина

Тя: знаеш ли...ти си като Дороти, която прави от страхливия лъв най-могъщото същество

Той: шастливо ми е...

Тя: чел ли си Хазарски речник - на Милорад Павич...

Той: очаквало се е да се случи

Той: не, не съм чел

Тя: знаеш ли кои са ловците на сънища там...

Той: не, не знам

Тя: хора, които бродят из сънищата на сънуващи и творят действителност

Тя: мисля, че това правим с теб

Тя: от няколко дни

Тя: от вчера

Той: вече заедно

Той: и завършваме съвършеният ловец на сънища

Той: иначе

Той: все щеше да е половин

Тя: едва сега усещам, че съм била половинка, когато станах едно цяло с теб

Той: същото щях да ти кажа

Той: същото

Той: просто ме изпревари

Той: моите думи

Той: преди мен

Тя: ето, виждаш ли...всичко е както сме го мислели

Тя: аз затова се плаша от действителност с теб...не знам дали ще си същият, дали ще си тая половина

Тя: а може би сме се срещали някъде в сънищата си, а може би дори живеем заедно залепени там...

Тя: а тук - разделени

Тя: а мен даже ме е страх да изляза и да те видя, където и да си

Тя: щото .....тоя скапан, гаден свят разваля всичко

Тя: пушиш ли?

Тя: аз пуша...

Тя: като комин

Той: повече сигурно

Той: от теб пуша

Той: постоянно съм с цигара

Той: при това гледам да са силни

Тя: е сега е като след атомна атака - след теб имам предвид

Тя: Хирошима

Тя: в стъклената къщичка

Той: искам да цъфти в теб,

Той: не да се разрушава

Той: искам да докосна градините ти

Тя: как да цъфти, като мога да те имам само на сън....

Той: онези скришните

Той: които ти докосваш в мен

Той: и които разтварят цветове

Той: можем

Той: можем да откраднем малко и за себе си.

Тя: дали?...много ме е страх...просто никога...не съм вярвала...не съм сигурна в себе си, че мога да те преглътна

Тя: знаеш ли защо съм толкова...тъмна, когато излизам във виртуала?

Тя: защото работех транжьор в ада

Тя: събирах остатъци от хора

Тя: и сглобявах драмите им

Тя: тия очи на приказна невеста са видяли най-страшната страна на Хаоса

Тя: слушай....има едно послание, което бях чувала някъде и го превърнах в принцип

Тя: за да се разбереш, че си светлина, първо трябва сам да станеш пълен мрак

Тя: и тогава светлината се изпълвя със семантиката си

Той: несъзнателен принцип ми е било...

Той: и аз преминах през много кръгове на ада

Той: не профисионално,

Той: а като живот,

Той: просто като живот...

Той: и оцелях

Той: за да разбера какво е

Той: светлината да е равна със семантиката си

Той: почувствах го

Той: и често ме изпълва усещането

Той: и сега също

Тя: изкара ме вън от равновесието ми

Тя: ти

Тя: знаех с прецизна убеденост къде съм точно в координатната система на живота ми, а ти...

Тя: сега

Тя: пренареди - не! раздроби всичко преди да го пренаредиш

Той: целувам те

 

 

Тя: тука ли си още?

Той: дано не блокира този скайп

Тя: няма...ще го държа тоя скайп за мустаците

Тя: целувам те....както трябва - истински, в устата!

Тя: сега придобих по-ясни очертания...така мисля

Той: да

Тя: в този миг няма какво да ти дам....

Тя: има ли?

Той: просто това, че те има...

Той: а то е толкова много

Той: че май нямам думи

Той: да изпиша какво е...

Тя: има ме...

Тя: чудя се...има ли ме...

Тя: уморявам ли те?

Той: не ти

Той: просто ми е кофти

Тя: искам да те целувам, дълго и продължително - като по филмите

Тя: майната им на филмите

Тя: в тях няма нищо особено

Тя: устата ми е жилеща, не усещаш ли...

Тя: от толкова много хумор - като предпазна жилетка

Тя: и въпреки това...жилото е сладко

Тя: услажда ти се

Тя: езикът ми играе по врата ти...няма да те ухапя

Тя: просто слънчеви зайчета правя с него

Тя: в ямката на ключицата

Тя: и в тилилейските гори на неизвестното

Тя: където и да е то

Тя: измислих си и прозвище...да е хем благозвучно, хем близо до истинското ми име

Тя: а то е толкова езическо

Тя: толкова, че нямам имен ден

Тя: и ме е яд

Тя: щото можех и на именния си ден да те целувам

Тя: и на рожденния си

Тя: и на първи юни деня на детето

Тя: което е в теб

Тя: и се чумери на слънцето

Тя: недоразбрано

Тя: и ненацелувано

Тя: аз съм едно от трите лица на Богинята

Тя: омръзна ми от съвпадения в тоя живот....

Тя: ами не съм като нея, бъди сигурен...никой не може да бъде като нея, нито пък някой може да бъде като мен - аз съм всеки и никой, или пък само аз съм си

Тя: всичко сте си казали и всичко сте направили...

Тя: естествената алхимия

Тя: да!

Тя: и тя залутана като мене

Тя: горката...знам какво й е било

Тя: точно в този момент знам

Тя: не знам дали по същия начин

Тя: или в същата гора се е изгубила

Тя: може и на дъното на морето да е падала

Тя: или да е пътувала някъде във времето и да се е изгубила...

Тя: горе-долу като мен

Тя: А ти звучиш безразсъден

Тя: като черен дявол

Тя: а си толкова плах, момчето ми!

Той: много страдания причиних,

Тя: виждаш ли - спрях и с пунктоацията да се справям

Той каза: не искам да са повече

Тя: за мен ли говориш?

Тя: няма страшно

Тя: аз съм силно момиче

Тя: пресушавала съм океани от страдание

Тя: и чуждите

Тя: и моите

Тя: за мен не се бой

Тя: ако има свръхчовек на тоя свят - това съм аз

Тя: освен това

Тя: вътрешното решение съм го взела

Тя: и ще дойда

Тя: и ще те открадна като невеста

Тя: просто в момента разцепям канавата на реалното

Тя: на две парчета

Тя: моят свят с теб и другият - в който съм уж

Тя: когато ги разделя напълно

Тя: като две паралелни вселени

Тя: ще дойда

Тя: абсолютно непозната

Тя: даже и ти няма да ме познаеши

Тя: ама не се бой

Тя: моята памет е дълбока

Тя: ще си те взема и това е...няма да те обърквам с глупости...

Тя: няма да ти дърдоря нищо

Тя: поезия детинска няма да ти приказвам

Тя: просто ще мина като буря

Тя: а може и да се посмеем после

Тя: и сякаш нищо не е било...да се разделим

Тя: все едно не ни е имало

Тя: никой не знае какво ще стане

Тя: а може би този дето знае

Тя: си седи кротичко горе

Тя: и се подсмихва в шепата си, защото...само той си знае

Тя: какво...усмихваш се, пък толкова обичам да те чета...напиши ми нещо де

Тя: кажи едно - да, разбира се!

Тя: или ме разсмей

Тя: ако можеш

Тя: можеш ли?

Тя: или и това са премахнали от теб с операция?

Тя: чудно момиче съм, да знаеш - властелинката на скръбта и царицата на хумора

 

(ПРОДЪЛЖЕНИЕ)
Тя: нищо не знаеш още за мен

Тя: ама ще разбереш

Тя: искам да кажа като житейски факти

Тя: иначе другото го знаеш

Тя: знаел си го цял живот

Той: като усещане

Тя: и си го искал

Тя: да

Тя: но принципно виртуално

Тя: имагинерно

Тя: като произведенията ти

Тя: прочел си ме отвсякъде

Тя: въплътил си ме

Тя: и не толкова

Тя: карай...

Тя: важното е да има изразни средства

Тя: да не си беден духовно

Тя: намерил си ме и няма да ме изтървеш

Той: чета те

Тя: ти си си цял - завършен си...градил си се сам през целия живот какъвто си...

Тя: просто не ти е стигало едно парченце от пъзела

Тя: това - точно в средата

Тя: гравирал си цял живот около него

Тя: кълвал си като изгубена птица

Тя: преситена от всичко, ама понеже всъщност ненамерила нищо

Тя: и кълве като луда

Тя: да не пропусне нещо

Тя: и тъкмо тогава идвам аз

Тя: в цялото си царствено великолепие на опърпана скитница...

Тя: без абсолютно трошичка хляб в торбата за тая птица

Тя: обаче с толкова много мечти и въображение

Тя: че чак вените й се пръскат от живот

Тя: и ти подавам безценното парченце

Тя: частичката, която не ти достига

Тя: подарявам ти я

Тя: на мен не ми трябва

Тя: моят живот не е пъзел

Тя: моят живот е завършено чистилище

Тя: така съм си го избрала

Тя: това е трябвало да избера

Тя: не че не е имало поводи да си скрия светлото парченце

Тя: не че няма как да си го употребя аз

Тя: ама не го ща

Тя: щото ще ми загорчи самотно

Тя: самотно

Тя: като цялата пустота около него - аз нямам никакъв пъзел

Тя: ама никакъв

Тя: само едно парченце имам

Тя: а ти го имаш пъзела

Тя: целият

Тя: целокупния

Тя: с една дупка в средата!

Тя: която съм аз

Тя: остави ме, трябва малко да прегътна сълзите...

Тя: не бях плакала от години сигурно

Той: не плачи...

Тя: а толкова мразя сополиви истерички, слабаците...просто ги ненавиждам...

Тя: ха - слабаците...

Тя: в момента съм именно от тях

Тя: нищожна...като...като...нищо

Тя: и всъщност - великолепна като всичко

Тя: животът е хубав

Той: хубав е

Тя: МАМКА МУ! ЖИВОТЪТ Е ТОЛКОВА ХУБАВО НЕЩО!

Тя: и го искам!

Тя: целия

Тя: дори невъзможния...

 

 

…Седях потънал в тъмната нощ и неосветената стая! Пикае ми се, ама не мога да стана! Обърнах се да го видя на леглото. Повърнал е, ама добре, че е настрани, че досега да се е задушил…изобщо не съм го и чул, копелето нещастно! Нещастно ли…хм…едва ли! Кучият му син, да му се ненадяваш! А после станах и тръгнах към вратата. Обърнах се отново да го видя, поколебах се дали да не му избърша повръщаното, ама всъщност какво значение има! Май си е щастлив и оповръщан!

Що да му се бъркам!

Няма от какво да го спасявам. Принципно.

Той принципно си е спасен!

 

 (Всички събития и факти, както и героите от този измислен разказ са неистински. Всяка прилика с действителността е обичайно писателско внушение! Благодаря за вниманието!)