уикенд

-Мамо,искам и аз да литам топка.
Имах лошия късмет да паркирам колата си точно до телената ограда на стадиона.Погледнах дългата върволица от коли,достигаща чак до паркинга на парка.Всъщност си е късмет,че изобщо намерих място.
-Мамо,искам на тлевата да литам топка и аз.
Млакия се беше залепил до оградата и гледаше жадно към стадиона.
А аз с ужас отбелязах,че няма нито една жена там.Успях някак си да отбия номера,че пак сме си забравили топката и следващия път като дойдем ще ритаме непременно.Почти насила го задърпах по алеята към парка,влагайки цялото налично изкуство по актьорско майсторство,само и само да не се затръшка.Разбирам го човечето,то иска като мъжете,а аз го карам да гледа животни и тича по горите.

Нослето му увисна унило,а исках двамата да се забавляваме.Времето беше разкошно,наоколо беше стълпотворение от хора.Родители с деца,толкова много народ отдавна не бях виждала по тези места.А ние двата с мъника,сами.Не,не трябва да позволявам на скапаните ми предразсъдъци да рефлектират върху моето човече.Нагласих най-страхотната усмивка върху лицето си,измислих поредната игра,твърдо решена да си изкараме весело,откога си мечтаехме за това.

Но ентусиазмът си беше фалшив.Днес дребчо не го разбира,но се страхувам за утре,страхувам от въпросите му.
Сега ще живеем само с днес.