постмодерно

На масата в ресторанта седяха четири двойки,мъжете се опитваха да се да се държат естествено,а жените се гледаха преднамерено.Бяха хвърлили неистови усилия да изглеждат като уникати и сега преценяваха ,всяка своята въображаема неповторимост,през дрехите и прическата на другите.Имаше недоволни,разбира се.И зле прикрита куртоазност.

Официална обстановка с ежедневни разговори,някак си на никой не му беше особено празнично. 

М едва успя да прикире отегченото си потръпване,погледна носталгично към входната врата,през която и се искаше веднага да си тръгне и видя поовехтялото палто на дребничката фигура,влизаща с огромен букет червени рози.

Човечето сепнато се спря.На М и се стори,че дори пребледня,очите му панически се заовъртаха,търсейки някой,след което набра смелост и пристъпи,явно решил да се обърне към управителката.Тя му посочи,съседна до масата на М,където седяха,мъж и жена ,както М прецени,на около средна възраст,така преплели ръцете си,че връхчетата на пръсите им баха побелели.

М усмихвайки се,отбеляза мислено-прекомерно голям букет,и ужасно червени рози,почти банално,но се хвана,че всъщност просто завижда.

Червените рози,бегло погалиха дългата коса на жената и тя се обърна,прехапа устни,след това устата и образува нещо като"

.оооо",хвърли се към мъжът до нея и го целуна.Човечето остана като вцепенено ,все още държейки розите, букета увисна във въздуха.А те се целуваха....

М си мислеше.......няма ли най-накрая  да вземе букета  и да освободи горкият нещастник от задължението му,но на онези двамата,като че ли не им беше в момента до това как се чувства човечето.Те продължаваха да се целуват.

М дочу някой на нейната маса да казва:е тези са любовници,представете си сега да влезе жена му....

После пък някой подхвърли:ами ако доставчика е объркал масата....

...ами ако цветята не са от него,а от някой друг и този сега се прави на лейка......,тя тази,е от тези,дето по-добре с такава,отколкото без нищо,щото има и такива,дето по-добре без нищо,отколкото с такава...

М побесня:хайде да залагаме.